Е, форумци, не знаете какво си причинихте, нали?
Малко уточнения към регламента:
1. До 16 въпроса в мнение, но не по-малко от 4.
2. Искате точни отговори? Задавайте точни въпроси! Ще се възползвам от всяка вратичка, която видя, по свое усмотрение.
3. Пада ограничението за максималният брой въпроси общо, но можете да задавате нови въпроси, едва след като получите отговор на предишните си.
4. Внимавайте какво питате! Нямам против да отговоря на който и да е въпрос, принципно... Имам против да отговарям на някои въпроси публично

И точно в тази темичка ще има (поне) един поканен на вечеря/бира (или и двете), заедно с „шефовете“ на мероприятието

Bring it on!

Яд ли те е, че не можа да се отървеш?
Кого ще поканиш? (поименно, или поне критериите)
Ако имаш възможност да прекараш 24 часа в тялото на някой форумец, кого би избрал?
Любима книга?

Защо "лонгбоу", а не "лонгсуорд" или "лонг-найф"?

Дефинирай "парадиране с фалш" в светлината на　човешкото поведение. Моля

Резюмирай човека в 3 думи - по 1 глагол, прилагателно и съществително. Ха да те видя.

"Левски" или отбора от Борисовата градина и защо?

Кога ще минеш да си вземеш китарата?

Тази тема не можеше да бъде по-хубава! Още повече че лично си играх да изследвам правилата на играта и профили на юзърите за да стане тя факт още днес....

Поздрави за Ангел!!!

Такааааам...

1. Кой е личния ти дълбок емоционален страх, който (може би) никога (според теб) не би могъл да преодолееш?
2. Кой литературен/филмов герой считаш (отново изцяло според теб) за свой прототип, в смисъл като характер, идеи и възгледи да пасва изцяло на теб...?
3. Защо специалност "Право" бе твоя избор за висше образование?
4. С коя твоя постъпка се гордееш най-много?
5. Коя част от себе си не би показал пред никого, ама абсолютно никого?
6. (автентичен цитат от един друг форОН) "Коя от форума те кефи за гаже?"
7. Ако избора ти е - комунист или фашист/нацист, какъв би избрал да бъдеш, като идеология?
8. Как мразиш да ти викат?
9. Кажи 1 твой недостатък, за който хората (без значение какви са ти на тебе) винаги те критикуват и/или не могат да приемат в теб?
10. Опиши какъв беше последния ти провал в личен план, нематериалната сфера, с видимо значение за теб?
11. Кажи какъв въпрос никога не бих искал да ти зададат спрямо личния ти живот, въпрос на който никога не би отговорил (нямам предвид в темата,а принципно какъв въпрос...)?
12. Какви са критериите, по които даваш вота си за "жертви" в тази форумна рубрика?
13. (мой личен любимец - традиционния финален въпрос) Какво мислиш за Мен?
** (бонус-трак) Очакваше ли такъв обрат да се случи и в крайна сметка да си все пак изпитван тази седмица, след ползване на вратичка в правилата?

Не. Просто трябва да затворя месеца тази седмица и това ми иде малко нанагорно... Но ще се справя
Ще поканя този, който успее да бъде естествено интересен (не, няма да поканя себе си, колкото и да не се чувствам сам след историята с шизофрениците ), задава правилни въпроси и още два тайни критерия...
Само един!? Принципно, не бих имал против да прекарам по 24 часа в телата на почти всички форумци... Но ако трябва да е само един... Нека да бъде dimage...
Това е нещо като "Любима песен?"... Не може да се даде точен отговор... Нямам любима книга - имам любими автори: Стивън Кинг, Дийн Кунц, Екзюпери, Стивън Хокинг, Пиер Дако, Дан Симънс, Тери Пратчет... И още много...

1.Когато "светът" иска нещо от теб, а ти не го даваш - защо го правиш?
2. Кога за последно си се почувствал с вързани ръце?
3. Какво искаш да промениш в себе си?

Кое е най-хубавото нещо, което си правил някога за друг човек?

Мноооого дълга история... Хих! Добър въпрос... Ще редактирам това си мнение с отговора му довечера, защото в средата на работният ден не мога да му отделя подобаващо внимание, а не обичам да претупвам нищо...
//edit:
Ето и отговорът ми (най-после!) :
През далечната 1997 година, еднолюбознателно 10-годишно хлапе се докопва до таман-излязлата Age of Empires - стратегия в реално време... И, след като това хлапе посвети някой и друг месец да изиграе играта и да се образова стабилно в областта на древната история, в един момент му се изчерпаха интересните варианти за игра... Тогава, един ден, то разбра, че "Multi-player" не означава просто „игра с повече от един компютърен противник“ ... 3.36k модемите не бяха особено ефективни, но вършеха адекватна работа за целта... След няколко необясними бързи провала на бойното поле, на хлапето му стана ясно, че някъде нещо не е наред... И реши да се образова на стратегия... И така, Yahoo! (никой още не знаеше за Google) му показа поредица странички за стратегии в съответната игра... Случи се така, че след изпробването на повечето такива стратегии, най-много му допадна тази за "Longbow men-rush"... Моментално се разпали интересът към историята на самото оръжие и тази история много му хареса... Тогава се роди Longbow... И беше забравен малко по-късно, когато се появи "StarCraft"... Само зада се събуди, когато хормоните бушуваха и стратегиите вече бяха твърде незадоволително бавни... Времето на "Delta Force"... Която игра - о, чудо - си имаше отделен персонаж, с кодовото име "Longbow"... Снайперист... И познанията на юношата в областта на оръжията спонтанно набъбнаха...много... После излезе друг DF, който беше редуван със SC и "Quake II"..., докато на хоризонта не се появи Counter-Strike (v0.83beta), където действието беше още по-динамично и снайперите бяха доста по-смъртоносни (ако и да изискваха много по-малко майсторство - в DF трябваше да се преценява разстояние, да се наглася мерника, според него, да се отчита скоростта на куршума и моделът на движение на мишената...). Заради бързо натрупаните ban-ове по разните сървъри (30:1 K:D ratio на de_aztec беше нещо нормално, ако на 3-ти рунд се доберях до AWP <ако не и на 2-ри>, при което се започват едни ревове: „Хакер! Ти тука няма да играеш повече! Ах, твоята рода до 9-то коляно“ и т.н.), Longbow се подвизаваше и като Pain-Killer за известно време... Но, в крайна сметка, оцеля Longbow... Заради алтернативната линия на действието ( )...:

В една прекрасна лятна утрин (2001 година), един Човек случи нещо много...тъжно... Тогава крехката детска психика имаше точно два варианта - да се побърка, или да го превъзмогне... Избра второто... И така се увлече по психологията - просто трябваше да разбере, защо Хората правят такива неща... Понеже многото текст без картинки съвсем не го плашеше, а и на тази възраст мозъка попива информацията като гъба, дори да оставим настрана и непреодолимата въртешна компулсия да разбере, бързичко натрупа немалък обем познания по материята... Така вече беше способен да усеща и разбира хората и тяхното поведение... А няма нищо по-естествено от следващата крачка - да прилага тези си способности... Оначало, леко непохватно, но с практиката и натрупаният опит, нещата се поизгладиха... И той започна да улучва все по-често, все по-точно и все по-отдалеч... Това му даде възможността да има власт... За нея казват, че покварява... Но той бързо осъзна, че има достатъчно поквара наоколо си и избра другата, рядко споменавана, характеристика на властта - с многото власт иде и много отговорност... Така реши да бъде „добрият“ в „играта“ - да прави всичко възможно, за да балансира нещастието... Да, имаше моменти, в които търси и личната изгода, но никой не е съвършен... А и в търсенето няма нищо лошо, ако не се възползваш от намереното... И един ден, година и половина по-късно, един от хората, на които се опитваше да помогне (в крайна сметка, оказа се неуспешно) му посочи аналогията между това, което прави в истинският живот, и това, което е във виртуалният...
Според мен, парадирането с фалш е коварно и трудно за осъществяване... Това означава, че човекът умишлено поддържа линия на поведение, което го показва като двуличен, неистински, очебийно не-себе си... Коварно е, защото хем се лови трудно (човекът коже да си е просто неадекватно несимпатичен), хем означава, че познава добре ефекта от всичките си действия и бездействия, думи и мълчания и се опитва да го експлоатира... Това си мисля...
"Прави миговете вечни" Виж ме
Твърдо за "Левски". Потомствен левскар съм, но това е дреболийка... Привърженик на този отбор съм, защото много повече ме радва манталитетът, историята и хората в него, за разлика от другият "отбор". Държа обаче да се прави разлика между "фен" и "запалянко". Аз съм от първите.

@ MERCES_LETIFER и Blood Countess още по 3 и отговарям
@ Ice_Spirit още едничък и ти ще си получиш отговори

Чувствам се поздравен!
Винаги съм се страхувал от две ситуации: да нараня някой близък и да не успея да попреча на някой близък да бъде наранен. Те ще си останат доживот.
Хм... Мога да се идентифицирам с много такива, но с никого изцяло... Само определени характерови черти... Аз съм си аз и...хих..аз съм прототипът
Защото искам да променя системата към по-добро (както аз си го виждам). А за да можеш да промениш системата, трябва да я разбираш. Ако пък се окаже, че не си изработя възможността да променя системата като цяло, поне бих могъл да помагам индивидуално на отделни хора... В личен план...ами...подреденичко е - дава ми разбиране за порядъка и за способите за контрол и коректив на хаоса. Още...твърде много хора (и аз включително) не вярваха, че съм способен да го запиша... Много от тях (и аз включително) сега не вярват, че ще успея да го завърша... Обичам да опровергавам презумпции за неспособности и невъзможности.
С това, че преборих себе си и оказах подкрепа, въпреки всичката (почти) неконтролируема ОМРАЗА и жлъч, която тая към един от участниците в ситуацията.
Тази, която пазя само за себе си - хаотичната, крещящата, с необузданият апетит за... Хих! За малко да се хвана, нали?
Никоя. Сериозно - не се радвам нито на термина, нито на съдържанието му... Интимните ми връзки не могат да бъдат принизявани до статутът "гадже"... Всяка моя такава трябва да е много продължителна и да не е нищо по-малко от преливане на (поради липса на по-добра дума) душите.
Комунист.
Принципно ми е малко неприятно да ми викат. Да мразя - не мразя (много внимавам с думичките). Толерантен съм към яростни изблици - не си човек, ако не си способен да изпитваш болка и ярост (не са единствените емоции и състояния, без които не може) и се старая да оказвам подкрепа в такива моменти. (Знам че не беше това същността на въпросът ти - просто си оставил вратичка и аз се възползвам. Преформулирай го.)
Казах. (Не, сериозно - формулирай си въпросите по-точно. От мен да мине - винаги поправям хората в изказа им и съм твърде склонен да давам съвети там, където не са ми искани. За това основно търпя критика. Другото е, че често закъснявам... Но то е, защото не мога да се телепортирам, а често ми се налага да бъда на две места едновременно...)
Напук на егото си отказвам да предприема активни действия в личччен план... Правя го всеки ден. Но пък това е триумф на принципите ми над гореспоменатото.
Може би "Защо точно Тя?"... Но не - няма въпрос, на който да не мога да отговоря... Няма неудобни въпроси - има неудобни отговори... От последните имам много богат избор - винаги мога да избера най-удобният...и да не излъжа. Всичко е въпрос на представяне на реалността
Много е просто, всъщност - гласувам така че този, който искам да се озове на столчето, да се озове на столчето... Другото са сметки (примерно - ако искам седмицата да е само негова, склонен съм да подкрепя конкурент; ако искам да му дойде по-бързо реда - ще гледам да гласувам така, че да се падат по 2+ човека седмично...)
Не желая да правя точно това си мнение публично достояние. Нямам против да ти отговоря обаче Помисли си, дали на истина искаш да знаеш, и дали не е по-добре да не знаеш...
Разбира се, че очаквах - още миналата седмица отбелязах, че Пиратът не е писал повече от два месеца, но грешка в гласуването ми доведе до това да не посоча този факт... Би изглеждало, сякаш се бутам да бъда "изпитван"... Оставих това за някого другиго и (почти) нямах съмнения, че ти ще го отбележиш...

Бях се зарекла, че точно в тая тема няма да пиша, ама на... сега ми е еуфорично и май ще си изгубя бирата с любопитство.

1. Защо си толкова свестен?
2. Ако можеш да върнеш нещата определен брой месеци назад (ти си знаеш колко), би ли променил нещо (оф, въпросът е зададен отвратително, но знам, че ще ме разбереш)?
3. Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
4. Тоя бих ти го задала лично, впрочем - само ми напомни.

Поправка към въпрос 6: Ще го обърна като идея по този начин - Кое от момичетата във форума, изпълнява всички налични критерии (няма нужда да ги обосноваваш) за да ти бъде интимна приятелка а.к.а. "нещо повече от обикновенна приятелка" или всички тези синоними на думата "гадже"...Демек кого харесваш, без значение коя дума употребя за този тип отношения?

Уточнение към въпрос 8: Как мразиш да ти казват - обръщайки се към теб (пример - някакво странно производно име от твоето, някакво умалително, някакъв прякор и т.н.). Думата представлява обръщението към теб, показвайки недвусмислено, че ти си адресата на цялото смислово и определимо послание? Демек - кое обръщение към теб самия мразиш?

Добавка към въпрос 9: Нека обърнем нещата от страна: кое би накарало мнозина да не те харесват и под "кое" разбирай твоя черта от характера?

Повторение на въпрос 10: Ок, в какво последно се провали, без значение другите думички казваш, за да отклониш идеята на въпроса?

Уточнение на въпрос 13: От всички, които са получи този въпрос, от теб най-малко очаквах да си затраеш. Разочарован съм. Но темата си е тема - ще се наложи да науча отговора на този въпрос, оставям на теб да прецениш как...

Нов бонус-трак, защото ми стана забавно да попитам: Защо стила ти на общуване е някакси странен, в смисъл такъв - държиш се дръпнато, почтинадменно, сякаш общуваш с по-низши същества и говориш така, сякаш другия е "благословен" да се докосва до Теб? И понеже ползваш вратички, ще си го уточня в движение - "защо се държиш така, както се държиш, а не по друг начин с ХОРАТА?"

И ти здравей - всякак!
Ангел. Единственият устойчив е останал Longbow... Иначе - ежедневно (предимно от скука) ме наричат по всевъзможни начини...
Покръстен православен християнин. Не съм религиозен обаче. Дори се определям като атеист. Моята религия е човекът. Вярвам в нео-субективистичният екзистенциализъм.
Психологията в приложният й аспект. Също така, често се потапям в съпреживявания на чужди емоции... Обичам да си припомням какво беше това
Нямам такъв... По-скоро имам много... Есен в Ню-Йорк, Noises off, Адвокат на дявола, The Italian Job и още много...
Случва се... Особено след като получих достъп до 18+
Да. (изключително коректен въпрос, защото, ако беше попитала, дали съм пушач, щях да отговоря отрицателно)
Това:
Хуманитарна специалност - в хуманитарен уневерситет; икономическа специалност - в икономически. В този смисъл, за мен специалностите "Икономика" и "Стопанско управление" в СУ са подигравка... Все-едно "Право" или "Международни Отношения" в УНСС. Иначе - поставям СУ и УНСС на едно и също ниво - не мисля че са сравними един с друг. И това, че уча в СУ, съвсем не означава, че го уважавам като институция... Много често се изказвам подчертано негативно за университета. Това, което ми харесва обаче тук, са едно добро количество качествени личности... Както и в УНСС.
В офиса и близките околности Сериозно - дори в къщи не прекарвам толкова време... Инак - най-често може да ме срещне човек там, където сме се уговорили да се срещнем.
Аз не лъжа. Просто представям истината по удобен начин. В този смисъл - рядко си мълча... Често, пасивното поведение е по-вредно... Според мен...
...единственото, което ме крепи жив. Което превръща "оцеляването" в "живеене". Мога да изпиша страници..., но предпочитам да ги изговоря
Хих! Имам си една снимка, която стои пред очите ми, докато заспивам (местя си я, според това, на коя страна ми е удобно)... Заспивам усмихнат винаги! Предимно със скъпи спомени в съзнанието си
"Глупав е този, който крои планове за цял живот, при положение че дори и утрешният ден не му принадлежи" - Сенека... В този смисъл, всеки ден гледам да не са ми останали недовършени задачки, за да мога да си легна спокойно... Не е сигурно, че ще се събудя на сутринта, все пак... И всичко се случва - времената са опасни... И да - песничката е "Nitro (Youth Energy)" на "The Offspring"... Но, макар че това е основната ми нагласа, винаги поставям нещата в перспектива... "Живей, сякаш няма да има утре, но винаги допускай вероятността да вземе да дойде това "утре", и не си позволявай да бъдеш неподготвен в този случай!" - мое.
Пожелавам Ви мъдрост, желание, истински живот, вяра в себе си и да не забравяте, че всеки медал има по две страни...
Напротив - за мен беше удоволствие да ти отговарям! @-'-,->----

Бонус-въпрос - каква е разликата между "мразя" и "изпитвам омраза" и в крайна сметка мразиш ли някого/нещо, или просто имаш омраза към определни хора/неща?

(защо съм толкова сънен, че чак сега забелязах това?)
тнкс Б.