Such an expression of unhappiness was enough by itself to make one’s eyes slide above the paper’s edge to the poor woman’s face - insignificant without that look, almost a symbol of human destiny with it. Life’s what you see in people’s eyes; life’s what they learn, and, having learnt it, never, though they seek to hide it, cease to be aware of - what? That life’s like that, it seems. Five faces opposite - five mature faces - and the knowledge in each face. Strange, though, how people want to conceal it! Marks of reticence are on all those faces: lips shut, eyes shaded, each one of the five doing something to hide or stultify his knowledge. One smokes; another reads; a third checks entries in a pocket book; a fourth stares at the map of the line framed opposite; and the fifth - the terrible thing about the fifth is that she does nothing at all. She looks at life. Ah, but my poor, unfortunate woman, do play the game - do, for all our sakes, conceal it!
An Unwritten Novel, Virginia Woolf

People should not leave looking–glasses hanging in their rooms any more than they should leave open cheque books or letters confessing some hideous crime.
The Lady in the Looking-Glass: A Reflection, Virginia Woolf

Десет малки негърчета похапваха добре, задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха, заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън, едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва, съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед, жилна го пчела едното - ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече, едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море, заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят, мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата, едно издъхна на брега - такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само, обеси се и ето вече, че няма ни едно.

Не са уводните думи, но пак са доста силни за цялата книга

В една дупка в земята живееше хобит.
Ей тва е.

"Обичам нещата да са оформени като история.
Действителността обаче не е оформена като история и изблиците на необичайното в живота ни също не приличат на история.(...)"
Кремъците по алеята

" - Според мен - каза ниският мъж на Шадоу - вие сте чудовище. Прав ли съм?"
Монархът на долината

Нийл Геймън (Сборник "Чупливи неща")

Yes!!!
а иначе:
"Скарлет О'Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й - като близнаците Тарлтън, - не го съзнаваха." ("Отнесени от вихъра" естествено)
ииии... "Това растение изглеждаше странно..." (Първото правило на магьосника, Тери Гудкайнд)

Това са трите най-най за мен:

"Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми.
"Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми каза той - просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти."
"Великият Гетсби", Франсис Скот Фицджералд

"Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума - цялата тази плява от сорта на "Дейвид Копърфийлд", но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Първо, това ме отегчава и, второ, родителите ми ще получат по два-три кръвоизлива, ако се разбъбря за твърде личните им работи. Те са свестни хора въобще - не казвам нищо - но са дяволски докачливи. А пък и нямам намерение да седна да ви разправям цялата си идиотска биография или тям подобни."
"Спасителят в ръжта", Дж. Д. Селинджър
/е, той после си каза всичко /

"С Дийн се запознах наскоро след разрива с жена ми. Тъкмо се бях съвзел от тежка болест, за която не ми се говори, само ще кажа, че беше свързана с ужасно мъчителната раздяла и с моето чувство, че всичко е мъртво. С появата на Дийн Мориарти започна онази част от моя живот, която може да се нарече живот по пътя. /.../ Дийн е идеалният пътник /.../"
"По пътя", Джак Керуак

Edit: Пропуснах Най-голямото първо изречение:
"Jemand mußte Josef K. verleumdet haben, denn ohne daß er etwas Böses getan hätte, wurde er eines Morgens verhaftet." /"Вероятно някой беше наклеветил Йозеф К., защото, без да е извършил злина, една сутрин той бе арестуван."/
"Der Prozess", Franz Kafka


Не е за вярване колко телета са открити под това волско изречение досега... а на мен просто ми харесва без обяснима причина.

Дълго време се канех да го пусна, но ето, че си ме изпреварил.

Изпреварила.
/винаги така става, когато си избера аватар с мъж/

А както виждам, и мен няколко човека са изпреварили с този цитат в темата и това, разбира се, не е случайност. Независимо от популярността на цитата обаче, малко хора се ръководят от това правило.

TRUE!—nervous—very, very dreadfully nervous I had been and am; but why will you say that I am mad? The disease had sharpened my senses—not destroyed—not dulled them. Above all was the sense of hearing acute. I heard all things in the heaven and in the earth. I heard many things in hell. How, then, am I mad? Hearken! and observe how healthily—how calmly I can tell you the whole story.

E. A. Poe - The tell-tale heart

Dr Strauss says I shoud rite down what I think and remembir and evrey thing that happins to me from now on. I dont no why but he says its importint so they will see if they can use me. I hope they use me becaus Miss Kinnian says mabye they can make me smart. I want to be smart. My name is Charlie Gordon I werk in Donners bakery where Mr Donner gives me 11 dollers a week and bred or cake if I want. I am 32 yeres old and next munth is my birthday.

Даниел Кийс, "Цветя за Алджърнън"

Съкрушителна е.

"Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата на историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: "Аз съм Швейк..." (...)

- Убили са нашия Фердинанд - рече прислужницата на господин Швейк, който беше напуснал преди години военната служба, след като окончателно бе провъзгласен от военната лекарска комисия за идиот...."

Сега си ги дочитам

"Някога, много отдавна, когато мъжът беше небе, а жената - земя, когато небето и земята живееха в мир и разбирателство, когато любовта имаше сили, когато стоте ръце на отмъщението бяха вързани, когато тревата беше безутешна, а кората на дърветата нежна, тогава се появи Черната жена. Тя се роди сама. Трудно и със съпротива. После пое въздух и тръгна да го търси. Него! Искаше да е единствен, неповторим, да е едър, бял, със сини очи, да е добродушен, грубоват, тромав, но да вижда! Искаше да я подчини. Внимателно. Без да я обиди. Без да я нарани. Да я обича. Така да я обича, че да умре за нея. Да умира. Всеки ден.
Пътят на Черната жена минаваше през облаци от хора, прах от обитания, беше стръмен и не отиваше никъде. Има много такива пътища..."

Мария Станкова, "Черната жена и Стрелеца"