Би ли пуснала на дани?

Е те това вече е въпрос! Мисля, че току-що си спечели поканата за вечеря .
Сега сериозно. Говорим по принцип, нали? И се абстрахираме от факта, че си имам приятел, на когото НИКОГА не бих изневерила, пък било то и с най - голямата звезда, нали така? Ами... отговорът е ДА. Бих (някога това ми беше сред перверзните еротични желания ).

забелязаласъм,че не понасяш някой да ти противоречи ,или камо ли да ти откаже нещо - смяташ ли това за свой недостатък? Ако да - защо? АКо не - защо?

Не понасям ли?
Не познавам човек, който да обича да му отказват нещо. А ти? Мисля, че вече го казах достатъчно ясно по - рано в темата - с доста лесно избухлив нрав съм и не обичам да споря с хората. Освен, ако спорът не е градивен, изпълнен с конструктивни и основателни критики, подплатени изказвания, ясна и обоснована позиция. Всичко друго е безсмислено и може да породи единствено досада или гняв у мен.
ЕДИТ: Дали е недостатък? I don't think so. За недостатък може да се сметне прекаленото ми впрягане от дреболии, които не заслужават да им отделям време и внимание.

Тоест - който не е на твоето мнение, ще си пати?

Посочи къде съм казала това .
Разбира се, че не, що за глупост?! Радвам се, когато успеят да ме убедят в противното на моето твърдение. Колкото по - рано се излезе от заблудата, толкова по - добре.

'Всичко друго е безсмислено и може да породи единствено досада или гняв у мен.' - ето тук.

А иначе - любим психолог и защо?

Имах предвид безсмислените препирни, в които и двете страни са "коне с капаци", сещаш ли се? Не обичам такива спорове, защото рано или късно прерастват в пошли караници, почват да се сипят обиди и не водят до нищо съществено полезно и приятно. За това ставаше дума.

***

Не съм се замисляла по въпроса, нито съм степенувала до момента психолозите по "любимост". Но може би... Юнг и Маслоу. Юнг ме спечели с това, че смачква Фройд, десексуализирайки либидото и отричайки Едиповия комплекс . Архетиповете също се вмъкнаха с полето на интересите ми. Що се отнася до Маслоу - напълно подкрепям идеята му за вродената тенденция към себеактуализация. Вярвам, че всеки един от нас има скрити потенциали, които могат да бъдат развити с усилие и постоянство .

Здравей, слънце!

Не си уточнила дали да е наречие, прилагателно, отглаголно съществително... Затова - несломима .

По - скоро не. Крепостта предполага да се говори за мрачно, непристъпно, студено, самотно, изгнаническо, влажно, усойно място. Моят дом (който не свързвам конкретно с дадена сграда, а по - скоро с чувства и емоции) е светъл, уютен и с отворени врати .

Ако ми бе задала този въпрос преди година, бих отговорила "...невъзможна, непостижима, илюзорна, измислена" или нещо подобно. В момента любовта е нещото, което ме прави цяла и завършена, което изпълва със смисъл всеки ден, всяко действие и без което не бих могла дори да дишам.

Преди:

Aware of some, aware of nothing more
I have no faith, I cannot settle scores
You hope some day, I'll move out of the dark
Your wishes fail, 'cause I am nothing

Slave to it all once again I fear
Slave to it all are the ones most dear
Thrilling you all with my tales not real
You believe in them time after time

On hopeless days I sit and justify
A wholesome life of which I'm so deprived
I hope and pray that I won't stay around
Too long to stain, 'cause I am nothing

Slave to it all once again I fear
Slave to it all are the ones most dear
Thrilling you all with my tales not real
You believe in them time after time

Hope someday?
I could be wrong...

A в момента е по - скоро:

Here I go out to see again
the sunshine fills my hair
and dreams hang in the air
Gulls in the sky and in my blue eyes
you know it feels unfair
there's magic everywhere

Look at me standing
here on my own again
up straight in the sunshine

No need to run and hide
it's a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it's a wonderful, wonderful life

Sun in your eyes
the heat is in your hair
they seem to hate you
because you're there
and I need a friend
Oh, I need a friend
to make me happy
not stand here on my own

Look at me standing
here on my own again
up straight in the sunshine

No need to run and hide
it's a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it's a wonderful, wonderful life

I need a friend
oh, I need friend
to make me happy
not so alone...
Look at me here
here on my own again
up straight in the sunshine

No need to run and hide
it's a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it's a wonderful, wonderful life

No need to run and hide
it's a wonderful, wonderful life
No need to run and hide
it's a wonderful, wonderful life
wonderful life, wonderful life...


Изключително рядко. Когато някой много близък на сърцето ми човек не оправдае или подведе доверието ми. Или от нерви. Един от последните пъти, когато се случи, бе преди началото на предпоследния ми изпит. Просто не издържах .


Keep The Faith (Но не "Дръжте Фейти" )

Има ли непреходност - обясни твоето разбиране?

Какво ти харесва в Cradle of filth ?

Каква искаш да си след 10 години?

Какво би ми казала, ако си сигурна, че тези думи ще бъдат последните, които някога ще си кажем?

Със сигурност би било "Обичам те, приятелю!"

*На Айси ще отговоря довечера, понеже бързам...

Какво толкоз не му харесвате на Фройд не мога да разбера...

Любима ария?

ЗАЩО психология? Питал съм те, но искам хубав отговор - ако искаш го остави за по-късно

Защо руси кичури?

Спазвам обещанията си, Иве :
Да, съществува. Нетленни са идеите и идеалите, стига да съществува някакъв вид приемственост спрямо тях. При положение, че бъдат вплетени умело в музикално или литературно произведение или пък успеят да завладеят умовете и сърцата на хората под формата на дадена идеология, то те непременно си осигуряват място в историята и съответно - битие и безсмъртие.

Мисля, че вече съм отговаряла на този въпрос, но нали повторението било майка на знанието и също така нечий баща . Да видим... За първи път разбрах за тях от една съученичка на Търговеца на кристал, с която си кореспондирахме посредством писма известно време. Тогава обаче тъкмо бях намерила пътечка из дебрите на "по - тежката музика" и правех плахи и неуверени стъпки в тази посока. Първата песен, която чух, беше "No Time To Cry", която е кавър на Sisters of Mercy и реакцията ми бе "OMFG!! Какво, по дяволите, е това животно?!" О.о Не разбрах нито думичка от адските писъци на Дани, а видът му направо ме фрустрира . Затова и продължителен период след това изобщо не бях помисляла да слушам каквото и да е на CoF. Един хубав ден попадам на статия в нета за изворите, от които Дани Филт черпи вдъхновение - Джордж Байрон, Фридрих Ницше, Брам Стоукър, Шарл Бодлер, Едгар Алан По, Лъвкрафт и т. н. По това време вече бях открила повечето от тях и те бяха съумели да завладеят съзнанието и въображението ми до краен предел. Така реших да видя за какво иде реч в прословутите текстове на Крейдъл. И - О! Изненада! - освен всички червени точки, които натрупаха, благодарение на изключително лиричната форма на изразяване, средновековната елитарна лексика и темите, на които бяха посветени, в текстовете намираха място Дракула и Кървавата Графиня (Ержебет Батори), чиито истории и съдби ме вълнуваха значително. До болка откровени, поетични, наситени със символи и скрити значения, остро гротескови, на места дори вулгарни - творби, точно по мой вкус (да, апетитът ми към скандалното и апокрифното е доста изострен ). Последният пирон бе забит от албума "Damnation And A Day", вдъхновен изцяло от най - най - любимото ми произведение, а именно "Изгубеният рай" на Милтън. Всеки ред, всяка дума сякаш отразяваха МОИТЕ виждания за живота, смъртта, религията, всичко бе подредено по начин, сякаш изцяло съобразен с индивидуалните ми интереси, клиповете са огледало на естетическата ми представа за отношението красиво - грозно. Почувствах Cradle толкова близки до мен, че нямаше как да не се влюбя в творчеството им. Дани има невероятен поетичен талант, определено!! (Жалко, че не може да пее )


По - добър човек, живеещ в мир с околните и най - вече със себе си, успял да осигури оптимално благоприятна емоционална, етическа и (защо не?) материална основа за създаването на силно и сплотено семейство.
Може би имаше предвид професия, просто не ми стана особено ясно от самия въпрос . Но все пак - допреди КСК - то на съм си и представяла, че мога да се занимавам с нещо, различно от PR или журналистика. Сега просто не знам накъде ще ме отнесе вятъра. Ако не е това, то се надявам да се реализирам в сферата на трудовата и организационна психология .