Хахахаха полицията хахахаха ограничителна заповед хахахаха не си поплювала, добре, че не е бил някой тип да те изкорми пък ти се оплЯквай в полЮцията хахахаха

Ако са го били направомерно, спокойно той може да ти търси отмъщение или нак. отговорност... и ще стана страшно...

До колкото мога да върна лентата назад мисля че бях ......... 5 клас и любовта ми към Него продължи 3 години.ее това беше несподелена любов,защото и двамата се срамувахме да си го признаем -беше мн тъпо като се замисля Той беше 1 година по-голям от мен .И така всичко затихна .... докато не завърших гимназия и почнах работа .Тогава се оказа че въпросната ми първа любов ми е колега .Тогава той НАЙ-ПОСЛЕ пое инициативата ,но както може да се очаква мен вече не ме интересуваше.Много е смешно и че освен с първата ми любов от училище така и с втората ми любов от гимназията работихме на едно и също място .Тогава си мислех ... какъв е живота и как ни изненадва понякога с шегите си !!!!!!!!!

Ех Jenna...още участваше в порно-филми

Бях 4-ти клас, той беше Кайл Чандлър( Гари Хобсън от сериала "Утрешен вестник")
даже съм му писала и писма...бях влюбена в него 2 години някъде...
ама си беше истинско влюбване, не от тези детските....

А, то тогава имате и един Щефан Клос от мене към бройката. Голяма либоф беше, ама докато се усетя, и он' взе, че си направи цели 4 деца. И нито едно от тях не е и мое.

И аз като dimage още си я изживявам моята първа сериозна любов. И аз като нея не мога да кажа докога ще продължи и дали ще е последната... Важното е, че е точно онази искрена, неподправена и чиста любов, без задни мисли и сметки, която ти се иска да запазиш за целия ти живот ... И й се наслаждавам докрай И не искам да й слагам етикети от типа на първа, последна, голяма, единствена или временна, или каквато и да е друга, защото на любовта не й подхождат епитети. Тя си е просто онова чувство.

чакайте малко сега- тук си говорим за първата любов като първи "любовни чувства" или като "първи любовни приключения 18+"

И така, тръганх да търся информативни теми, където мога да покажа колко много знам, но не можах да отмина тази. Всеки го докосва темата за първата любов, но след като прочетох доста отговори не знам дали знам коя е била тя. В мъж ли се влюбваме за първи път или в жена остава неизяснен въпрос, замъглен от спомени и емоции. Първата ми официална обществено призната връзка беше с бившия ми съпруг, който ме познаваше откакто бях на деветнадесет години.

Тук си имаме потребител с егати експириънса... Хм, да му мислим ние, старите кучета - оказа се, че не сме толкова стари

Ще хвърля малко светлина върху себе си. Аз съм живяла девет десет години в Съединените щати, от които само пет в град Ню Йорк. За това пък моя учител по шофиране и баща на моя съученичка до седми клас, е работил десет години в Либия и е страхотен красавец. В момента се считам за автор на две книги. Във ФЖМК мисля има още един подобен случай и един в Югозападен в Благоевград. Иначе, се завърнах след или в тежка депресия (която се лекува с антидепресанти), като шест години по-късно успях да намеря време да си направя превод и легализация на дипломата и да убедя колегите (от двата факултета за тези които следят моите постове) да ме вземат. Оказа се обаче, че знам доста повече от преподаващите, макар и да не мога да го кажа, поради стечение на обстоятелствата, а и съм влюбена в много от тях (последното на шега). Дано това да е хвърлило светлина върху въпроса.

Ах, първата ми любов...понеже ми беше първата истинска любов, и като всяко първо нещо - обикновено излиза адски скапано, та и аз се Флюбих в едно леке Трябваше ми малко повече време да се осъзная и минах през какво ли не; но човек може да осъзнае грешките и наивността си в дистанцията на времето Което въобще не значи, че съжалявам за нещо - Флюбих се в леке, но си беше моето леке човек има нужда от грешки, защото чрез тях израства

Всъщност не разбрах много..Особено отклонението за чичкото от Либия... А за какъв по-точно случай става дума? За някой, който е издал две книги ли? Аз познавам такъв от ФЖМК.

Пффууу влюбих се на 13 за пръв път, да му се не знае. И стоях 4 години влюбена, пак да му се не знае. И беше споделено и беше ужасно тежко и красиво. Ама много по-отдавна трябваше да приключи, да му се не знае. Жалко, че бях толкова малка. Много жалко. А той е истински тъпанар сега.

Ъъъъ... падах си по едно момче от... айде от първи клас да кажем до 7ми ... в смисъл от много близки и добри приятели в "голямата любов" ... нищо не излезе и то по моя вина, веднъж без да се усетя го отрязах много грубо и той ме заеба от тогава... Като се замисля, тоя човек още ми е много мил, нищо че той май изобщо не иска и да чува за мен