В голяма грешка си,да знаеш

Тъй като документите се подаваха в ГГФ, имах възможност да се нагледам и наслушам на такива удивителни простотииииииии, че ще ме топлят 2 години напред.

Най-честосрещаното явление ( особено в първите дни ) беше ... ученик с майка му и баща му ...копуват те документите и докато ученика гледа синевата, майката подрежда специалностите, пише оценки и тн. Като седнат до теб искаш, не искаш - слушаш ги. В повечето случаи имаше индивиди, които вобще не знаеха какво правят там, личеше си че се чувстват не на място, ама това не се отнася за амбициозните им майки.... Чудя се що не отидат да учат те, вместо децата им
За мен истинско удивление беше разговор между майка и дъщеря, седнали до нас и попълват документи.
Майката пише ....дъщерята гледа из коридорите като в небрано лозе.
Подрежда майката специалностите и казва на дъщеря й:
- Написах на 1во място право
- Ок. Ама мамо, право не е с география
- Така ли? А с какво е?
- Не знам. Май с История.
- Еми ще се явиш и на изпит по История. Имаш време да прочетеш учебника.
- Добре мамо. ( при което момичето видя,че съседно до тях момче също е писало право...и го пита за изпитите......той обясни и за литературата). Майката:
- Еми и на литература ще се явиш тогава, ти като малка колко си дикламирала, знаеш много стихотворения. Все ще изкараш за 3
- Добре мамо. Ама аз не искам да уча Право, а География
- Как ще учиш география, дъщеря ми проста даскалица няма да става Ще учиш каквото аз кажа.
- Добре мамо.

........... За продължените не издържахме...НО това съм уверена са един много голям процент от кандидатите....... На децата не им пука, ама пустата болна майченска амбиция

Аз като един нормален човек и на двете математики си стоях от страни, пушех си цигарата и изчаках да влезнат лудите. И после спокойно влезнах и аз. И въпреки това 65а аудитория, където бях, беше доста празна. Имаше бая закъснели, бая лутащи се.

Аз лично имам познати, при които нещата стоят не баш така абсурдно, но са им дали начален тласък. Ама имам чувството, че скоро ще почнат да си признават, че това не е за тях

Nikince, историйката много си я бива Аз пък докато се записвах за изпитите в СУ едно момиче до мен седи и се чуди к'во да пише и през една минута вика на някъв чичка (дет мисля, че й беше гадже):
- Как се попълват тея документиии. Е*ати нищо не разбирааам. Яла ми кажи к'во да пиша!
Естествено, 'оня' нищо не знаеше. След половин-часово лутане тя се нареди на опашката за записване и докато чакаше проведе разговор с майка си:
-Бла-бла...
-Бла-бла-бла...
-Записах еди-кво си и еди кво си!
-Бла-БЛА-БЛА (само предполагам, че й се е карала защо е записала това)
-Еми откъде да знам как се попълват тея документиии, т'фа записах пък к'вот ще да става! Омръзна ми вече! Айде чао!



Лол, поне ме поразвесели докато киснах на тая опашка...

Явно...
Ама тая история...в смисъл смешна е,ама и малко кофти...

В този ред на мисли искам и аз да споделя една такава историйка. Чаках една приятелка да си попълни документите и междувременно дочух следният разговор между майка и дъщеря:
- Уффф, ми мамо, к'во дъ пишъ на 32-ро жилание?
- Ми де да знам, гледай там специалностите, които останаха без цифричка.
- Миии тукъ пиши теология. К'во е т'ва?
- Ъмиииии ...
Последва мълчание... На мен ми стана супер смешно как може майка и дъщеря да седят и да се чудят що е туй "теология" Накрая не се сдържах, обърнах се и им обясних за какво става въпрос, при което дъщерята реагира:
- Ъъъъъъ, ми то т'ва могу яку, тряяши дъ гу пишъ на първу мясту!

No comment...

Нека и аз споделя история.
Пътуваме с приятелка, а до нас стои един неин съученик, заедно с майка си, пътуват за изпит по математика в неголям български град. Майката беше по-запалена и от мен на тема КСК (а повярвайте, аз бях доста), а момчето другата крайност - крайно незаинтересован & интелектуално неангажиран. Моята приятелка пита момчето:
- А ти какво искаш да учиш, какво си писал като желания?
- (след няколко секунди мислене) А-а-а-абе, де да знам, питай майка ми, тя се занимава с те'а ра'оти.