Не бях удовлетворена от начина, по който се стекоха редица обстоятелства, свързани с личното ми развитие и от неосъществените планове, които имах. Естествено, поради независещи от мен и личните ми старания и усилия причини. Просто нямах власт над някои неща по това време...
Винаги съм се стремяла към различие и индивидуализъм. Пък и интересите и влеченията ми бяха далеч по - различни от тези на повечето ми връстници, от които съзнателно се бях дистанцирала. В този период имаше дори моменти, когато бях свела до минимум всякакви масови срещи, мероприятия, занимания и пр. Просто не намирах смисъл в тях. намирах за интересни и пълноценни контактите с малцина, от които съм получила много, но съм вложила също толкова. Тези хора са до мен и към настоящия момент, не бих могла да си представя живота си без тях и ако твърдя, че ги обичам, би било твърде меко казано. (И, естествено, поради тази ми алиенация от масите, всички смятаха, че съм надута и високомерна, защото "не правя като тях" ).

Може би да благодаря на родителите си за всичко, което са направили и продължават да правят за мен. Както и на изключително специалните за мен хора, които са ме измъквали от черните бездни, когато съм допускала да пропадна в тях.

В моментите, когато гореспоменатите ми най - близки хора ми казаха, че съм се променила изключително много - че съм улегнала, спокойна, разсъдлива, не ме съпътства моята добра приятелка - меланхолията... че не съм онова кълбо от нерви и непоправимо мрънкало (или поне не постоянно) и явно съм в мир със себе си . Пък и през последната година се научих да поемам отговорност и да понасям последиците от действията си. Изключително полезни, макар и на моменти болезнени уроци.

Ден за размисъл, равносметка преценка, изграждане на нови планове и поставяне на цели; или насаме с интересна и дълбока книга .


Удоволствието беше изцяло мое.

По - приемлив за мен самата е егоцентризмът. Би могъл да се определи не като порок, а и като двигател за развитие и самоусъвършенстване, нали? Егоизмът е низък и издава елементарност.


Възможно е. Това се нарича "алтруизъм". По лично мое мнение, най - висшата човешка добродетел - да се раздадеш докрай, безрезервно и истински.

Да.

Кифладжийски начин на живот, без реално значими цели, без идеали, към които да се стремиш, без принципи и морални устои, към които да се придържаш. Това е личното ми разбиране.

На Николчо - да, поради гореспоменатите причини. Що се отнася до Левски, той като че ли отговаря на представите ми за стойностен и пълнокръвен живот . Несъмнено, голям българин, политик и най - вече духовно израстнала личност

Гоши, извинявам се за орязаните отговори, но времето ме притиска . Някой път може да си поговорим face to face по тези въпроси .

Една от най - красивите и обаятелни жени за мен Брилянтна актриса, интересно минало - разбито семейство, наркотици, садо-мазохистични оргии, опити за покушение над самата себе си (наела е човек, които да сложи край на живота й, но именно той й показва колко значим, прекрасен и скъпоценен е той в действителност). Любима нейна роля - в "Колекционерът" .

Хм... Дихателния модел? За кое точно става въпрос (тук ме хвана, хаха ). Както и да е, скоро темата ще е локната и едва ли ще се разберем, но трябва да знаеш, че уееекинко не понасям психоаналитиците и повечето ученици и последователи на Фройд, така че от мен няма да чуеш каквито и да било суперлативи за него. Пък и ако не се интересувам от даден въпрос, не задълбочавам особено познанията си в дадената област .

************

Благодаря на всички за прекрасните и грабващи вниманието въпроси! Съжалявам, че не успях да обърна повече внимание на темата, но личните ангажименти ми изядоха времето. Държа да отбележа, че ми е изключително приятно да общувам с вас, виртуално или наживо, за тази година и нещо, откакто съм се регистрирала, форумът се е превърнал в неразделна част от живота ми. Радвам се, че тук срещнах толкова интересни, мили и прекрасни хора, които мога да нарека свои приятели. Обичам ви и до нови срещи !!!
(Едит: Гоши получава покана за по бира заради въпроса за Дани )