Адски красиво и силно! Винаги съм обичала такова писане. Особено тая част много ми харесва:
Гърдите ми са гарвани
изскубнати и сини
обятия, разкъсани по ледните дъна

Аз и ей това обожавам:

Само прошепни коя си...
После виж
как залезът обвива твоя стан
с последните лъчи на кадифето
и бездни
кехлибарени луни
те милват със сияещи бръшляни
на шията ти ляга колие
от мълнии
стаени
дъждове,
а езерният полъх е накичил
снагата ти с мъгливи пеперуди,
тревите ще те молят за роса...
В косите ти, принцесо,
сънувах орхидея.
Короната на бисерна зора

ех, поне разведрявате обстановката
благодаря за което

мн кофти цици...

Поне си запълвате времето с нещо смислено.

Безмълвна!

Как може да не съм чувала за този човек досега. Много талант има в него, май ще се поровя за още негови творби.

Ей този образ неземен:



Жалко,
че почти никой не го познава като поет.
А е гениален.
Завършил е българска филология в СУ.

Унасям се в студени ветрове
Сърцето ми озъбва коравите си въглени
В слънцето понякога
ще слизам да те видя
как заспиваш
пурпурна прекрасна
и далечна
Розата изпусна своя цвят
и трескаво озърна се
по тебе
ами ако се върнеш

кой иска да атакуваме сградата на СУ
леле вече изтрещявам

smileface, надявам се довечера да оправдаеш ника си. В смисъл да те приемат каквото искаш

Деси, много красиво пише тоя човек. Защо ли не се споменава често името му?! Защото малко хора се интересуват от поезия май

Aко не ме мързеше толкова(и други неща) щях да предложа някаква среща около химическия на бири(за мен-боза)

И още едно, да не досаждам на напрегнатите,
но една великолепна творба на друг сценарист на Слави - Ивайло Вълчев.

Преди да се родя...
Една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка...
Една секунда преди да се родя
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка!..
Наричах го със думи,
от които в гърлото ми пламваха пожари!...
Обезумял го блъсках във земята!!!
В очите ми сълзи и кръв се смесваха!!!
Аз крещях, заплашвах, убеждавах!...
Накрая даже молех като пъзльо...
И исках едно единствено,
едно единствено,
но той не ми го даде...
Докато удрях той не се и дърпаше...
А само ми се смееше със глас!...
Когато му омръзна, той стисна юмруците ми в длани,
заби глава във челото ми
и каза:
"Млъкни, върви, оправяй се самичък!!!"
И ето ме, дойдох,
изпратен тук отново -
един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя но не човек,
а камък!...
Не защото ме е страх от хората!
Не само...
Не ме е страх от тях, каквито са -
плът, кръв, кости, мускули, зъби...
Не ме е страх!...
Но ме е страх от туй, което те усещат...
Тъга и самота...
Любов и радост...
Приятелства, предателства, измами...
Не исках повече това!!!
Но го получих!...
И за добавка - сърце ми даде Бога!!!
”Мой приятел,
пълни си го” ми каза,
"С чувства разни.
А ако щеш пък дръж си го и празно.
Каквото и да направиш -
все ще е грешка...
Ще ти е гадно, но е забавно.
Наздраве копеле, наздраве! Нали
пък ти все някак там ще се оправиш.."
И ето ме дойдох, изпратен тук отново...
Един единствен
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото!...
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни, недей да спориш!
Сълзата ти в окото ти показва, че ми вярваш...
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш...
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрия,
все аз съм победител?!
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен?
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?!
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемам въздух, когато насила ме спасяваш?!
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо не съм ти длъжен?!
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?!
Обичаш ме, нали?!
Това е най-ужасното!!!!!!
Такива като тебе ме карат да се раждам!...
Отново и отново...
Отново и отново...
Отново и отново...
И все човек, не камък!
И ето ме, дойдох...
Изпратен тук отново..
Един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...

емии да надявам се и аз
въпреки, че то и сега им се смея на тия как може да се подиграват така с нервите на хората

Jamalska, ти не пишеше ли във форума на тийнпроблем преди време?

Деси, а какво мислиш за поезията на Ясен Ведрин?

аз съм ЗА!
поне ще утешим мъката