Войник Много ме впечатляваха големите батални сцени във филмите и все още карат нещо да потрепва в мен. Също пилот, актьор, лекар, фотограф - да снимам животни, хора, природни гледки от елия свят за National Geographic примерно. Ах, мечта.

Плазмодий , аз пък вече нямам желание . Почнах да намирам кофи с кръв в средата на стята и заешки аки в хладиълника и разбрах ,че ветеринарите имат допир само с най - неприятната част от животните .

Хмм, аз исках да ставам счетоводителка като майка ми (сега изтръпвам само от мисълта), волейболистка, журналистка, хокеистка, стоматолог, археолог, диригент и кой знае още какво Най-лошото е, че точно сега не знам какво искам

И не съм писала тук? Лелеее...
Първо исках да ставам фурнаджийка (това съвсем сериозно). Нашите още ми го подмятат периодично. След това - забележете - полицай в линейка. Ей, Богу, идея нямам какво означава, обаче много го исках. Даваха някакви филми с истински истории - като тия по Reality TV - "911" май се казваше поредицата... Също и автомобилен състезател, о, да. Сега имам книжка, но бих се качила да шофирам, само ако нечий живот зависи от това.
После имаше един немски сериал (десетина серии, не повече), за някакви, дето отглеждаха коне, имаше състезания и т.н.т., та, съответно, исках да ставам жокей. И не само това, ами с най-добрата ми приятелка, която е луда по конете, щяхме да се записваме на езда. Обаче на нея същата седмица й откриха гръбначно изкривяване някакво и изрично й забраниха да язди, а на мен щеше да ми е гузно да ходя сама, така че... не станах жокей. По същото време май исках да ставам и частен детектив, даже бяхме разлепили обяви за детективско бюро из махалата и бях дала служебния телефон на баща ми в поликлиниката (а тя е на 2 мин. от нас и всички баби знаят номера )
След това много, много време - може би 4-5 години исках да ставам археолог, бях се заровила в едни книги, енциклопедии... много нещо изчетох тогава. Държа ме до 6-ти клас, когато реших, че ще ставам журналист. Ама не какъв да е журналист, ами спортен. После реших, че вероятно няма да е спортен, ама още нищо не се знае. И, някъде в 10-ти клас реших (за ужас на част от домочадието), че ще ставам режисьор. Между археологията и журналистиката исках да ставам пилот на изтребител, ама толкова много го исках, че баща ми ме води при свой приятел, който работи към нашите ВВС, който ми обясни, че с това късогледство нямало да ме вземат. Голяма драма беше тогава.
А сега нямам идея какво, всъщност, ще излезе от мен - накрая може да взема и да стана фурнаджийка. Колко му е.

В едно детско "шоу" водещият ме пита каква искам да стана. Ще да съм била около 5 годишна. Заявявам, че искам да бъда булка. То, хубаво, булка ще стана, ама каква ще ми бъде професията. В залата хората избухват в смях, когато гордо казвам, че ще се оженя за американец.
Горе-долу по същото време в една съботна сутрин съобщавам на мама, че в неделя няма да мога да излизам с нея. Разбира се, тя пита каква е причината, а пък аз съвсем настървено я пазя. Накрая с тъжен глас все пак споделям, че имам работа - ще ходя да оправям държавата.
После много исках да стана астронавт. Имаше период, в който и адвокат исках, ама беше за много кратко. Най-силно бях решила да ставам социолог ( още от 8-ми клас някъде ) и все още не съм се отказала напълно, но изглежда няма да го бъде.

fragile, защо все пак не си сврши работата като малка да я оправиш тая държава . Въче ще знам ,че ти си виновна .

Една лястовица пролет не прави... Да ти кажа, и 1000 не биха свършили работа.

Ели, и аз мечтаех да ставам пилот. обаче след като подразбрах как нашите родни пилоти завършват и се дипломират без 1 летателен час,поради липса на средства и изискваната височина (от 1.60 за предпочитане) взех да се разколебавам. по някое време исках да карам тир,после исках да съм учителка и преподавах на въображаеми ученици в хола... абе майка ми каза,че на прощъпулката ( ) съм си избрала автомобилче и кукла танцьорка. ще видим.....

Аз единственото нещо, което си спомням да съм искала, е било да стана полицай или Шерлок Холмс, или въобще нещо забъркано с мистерии и криминалета. Татко е полицай и явно генетично ми е заложен интереса към неизвестното и загадките. И все оше не спирам да гледам всякви криминални поредици и филмчета и да мечтая...

Хах да и полицай исках,добре че не ме приеха леле,досега как щях да се роботизирам

От много малка, (та чак и до днес) две са професиите, които силно ме привличат - учителка или лекар. Сега съм на път да осъществя първата и много се радвам за което, тъй като най-скъпият ми човек - моята баба (мир на праха й) дълги години беше учителка. А за медицината - може би ще почака известно време

Като малка исках да стана лекарка, след това мечтата ми се трансформира в това да стана адвокат. И 2те изоставих и от 1 октомври ще ставам международник

И това последното не е сигурно.

Не е сигурно и че ще го завърша, нито че ще стана "международник". Но поне ще го започна!