 |
| очарователен тормозник |
 |
Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22 Местоположение: Меден Рудник Сити Благодарил (а): 410 пъти. Поблагодарили: 552 пъти.
|
За всички, които (не) ме пожелаха - I'm Back Again!!! Казва се "Какво друго може да се случи?" - и (о.б.м.) е вдъхновенно от реални събития (че как иначе, фантазията си я ползвам за по-смислени цели) Много страници, изписани отвътре, може би насочени само към мен или обърнати към който би ги чел утре, вложих в тях мисли, думите открили всички чувства, които винаги намира времето, защото ти сама сега отлагаш. Аз се опитвам до теб да се простирам, но аз не получавам, защото не пращаш...
Всъщност го разбирам - ти си недоволна. Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня. Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална. Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш. Какво друго може да се случи?
Много страници, похабени временно, отнесох си вкъщи, далече от всичко, където се намирах, бягам постепенно, не искам да си позволя да те обичам. И същите ми мисли, обаче тъй погрешни, раздавани от някой от небето прикрито, сега не биха те задушили - интересно! А мен мразиш / унищожаваш за които...
Всъщност го разбирам - ти си недоволна. Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня. Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална. Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш. Какво друго може да се случи?
Съвсем наскоро... ти си лесно разбираема, даваш му много... а за мен - неразгадаема. И доколкото мога... аз се опитвам да оставам, а ти бягаш отново... и мен обричаш на забрава...
Всъщност го разбирам- ти си недоволна. Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня. Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална. Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш. Какво друго може да се случи?а това се казва "Избирателно" и също е от новите... И когато за пореден път дойдох тук и пишех пак новия си скандален стих. Когато сякаш за миг заменен от друг, аз надигнах глава си и за теб сгреших. Когато не ми даваха дори да обичам, и ме гледаха отгоре все тъй подозрително, аз сякаш едва бях спасен от момичето, на което не биваше да споменавам името.
Благодаря Ти за всичко, скъпа, без теб днес нямаше да бъда нищо, дори и за малко нямаше да съм лош. Благодаря и на вас - "приятели". на вас се показвах май избирателно, но без вас нямаше да бъда бог...
Когато се отказах от вътрешния инат и за пореден път допуснах своя болка. Когато успях да го върна на целия свят и показвах на всички, че всичко мога. Когато с времето гневът ми прииждаше, и търсех в отмъщението си опование, мога да се закълна, че сте ме виждали, в едно доста по-щастливо състояние.
Благодаря Ти за всичко, скъпа, без теб днес нямаше да бъда нищо, дори и за малко нямаше да съм лош. Благодаря и на вас - "приятели". на вас се показвах май избирателно, но без вас нямаше да бъда бог...
Толкова е просто, понякога, драги, Съдбата винаги дава ни шанс, и вместо да импровизирам на изненади, аз ги оставям и търся реванш.
Ще ме помислите, може би, за безчестен, но нямам нужда да заслужа едно уважение. Защото мразя да постигам нещата лесно, и няма да редактирам своето поведение.
Помислете, защо сме го избрали...
Благодаря Ти за всичко, скъпа, без теб днес нямаше да бъда нищо, дори и за малко нямаше да съм лош. Благодаря и на вас - "приятели". на вас се показвах май избирателно, но без вас нямаше да бъда бог...
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|
|