Ъм, това е... адски добро. Сериозно.

Прекрасно е, браво!

За всички, които (не) ме пожелаха - I'm Back Again!!!

Казва се "Какво друго може да се случи?" - и (о.б.м.) е вдъхновенно от реални събития (че как иначе, фантазията си я ползвам за по-смислени цели)

Много страници, изписани отвътре,
може би насочени само към мен или
обърнати към който би ги чел утре,
вложих в тях мисли, думите открили
всички чувства, които винаги намира
времето, защото ти сама сега отлагаш.
Аз се опитвам до теб да се простирам,
но аз не получавам, защото не пращаш...

Всъщност го разбирам - ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?

Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?

Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?

Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?

Много страници, похабени временно,
отнесох си вкъщи, далече от всичко,
където се намирах, бягам постепенно,
не искам да си позволя да те обичам.
И същите ми мисли, обаче тъй погрешни,
раздавани от някой от небето прикрито,
сега не биха те задушили - интересно!
А мен мразиш / унищожаваш за които...

Всъщност го разбирам - ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?

Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?

Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?

Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?

Съвсем наскоро... ти си лесно разбираема,
даваш му много... а за мен - неразгадаема.
И доколкото мога... аз се опитвам да оставам,
а ти бягаш отново... и мен обричаш на забрава...

Всъщност го разбирам- ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?

Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?

Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?

Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?

а това се казва "Избирателно" и също е от новите...

И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си опование,
мога да се закълна, че сте ме виждали,
в едно доста по-щастливо състояние.

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.

Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.

Помислете, защо сме го избрали...

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Не е много (като никога), но толкоз имам да споделя...

Longbow (Ангел, нали така?)... Това твое Завинаги ми разби сърцето... Браво. Просто, но толкова силно и дълбоко... Това е майсторство - с малко думи да кажеш много. Поклон.

Благодаря ти, Kai! Не бих се осмелил сам да му припиша чак такава обективна стойност, но то си свърши работата - поне на един човек му стана хубаво да го прочете
Поздрави!
Ангел

Longbow, много красиви стохотворения... (поне последните 3 от тебе, които прочетох).

Малко предистория, показах въпростното стихче, преди окончателно да го завърша на един куп хора... е, не чак толкова, но достатъчно, че да получа някакво предварително мнение за работата си. С пускането му тук, съм длъжен да благодаря на хората, на които го показах и които ми дадоха мнението си. Спец. тнкс на Renesanz, Bety_, Mila, Merces_Letifer, Mira, Dimage, Faith, Търговеца на Кристал among others и сигурно имаше някой, не помня всички, ще едитвам така или иначе....

So...

Бог Ф

Аз бях толкова близо до небето,
държах в ръцете си моя светъл ореол.
като месия се криех, там където,
събрани вярващите ми даваха престол.

Аз ги пречиствах и им давах покой,
не просто надежда, а вечен живот.
Не се стремях да бъда светъл герой,
а просто един от целия този народ.

Като армия ангели, сега след мене,
те вървят като едно цяло сърце.
И като че за промяната дойде време,
аз докъм небето отправих ръце:

"Хора, деца мои, създадени от моя грях,
там високо в божието царство има
врагове и ние ще се изправим срещу тях,
защото сме от тях част неделима."

"Армията на спасените не ще ни спре,
нашата сила не е милосърдието ни днес.
Святото оръжие, когато живях на небе,
от което бях свален, за нечий интерес."

***

И Сатанаил поведе човеците-демони
напред към поредната свята война.
Ние сами унищожавахме тук времето,
не е толкова трудно да вярваш в това.

Любопитен е фактът,че си го показал само на девойки

Никой мъж не прояви интерес, няма да тръгна да досаждам наляво-надясно...

Тиха и гола

Тиха и гола
лягам си
и подвивам части от себе си- уши, устни, палци
притаявам се в душата си, на скришно, не смея да шукна
правя си гнездо от изскубаните си коси,
изрезки от нокти и мъгла от уморени спомени
Приспивам не толкова косматите,
повече гъсениците мисли
и лягам да ги топля
потъвам
в очакване
да полетят
след зимата
след краят на нощта
да станат пеперудите, които ще изям за закуска
в някоя майска утрин в компанията на гургулица
с билков чай и мармалад по нежни пеперудени крилца
И ще порасне на устата ми усмивката

Лелее...невероятно е!
Наистина си ударил страхотна белина!

Тъй, докато се опитвах да запомня нещичко от ИБДП, а форума липсваше...