Браво, че някой се сети да вдигне темичката.
Има страхотни български филми, има и такива, дето са си пълен crap. Зависи от светоусещане и очаквания.
Българските филми, които мога да гледам отново и отново... и после пак, са:
"Момчето си отива" (тотално и безнадеждно влюбена в ОНЗИ Филип Трифонов, впрочем Филип ми е любимец и до днес, гледала съм почти всички негови филми, Адио, Рио също ме радва много),
"Лавината" и
"Всичко е любов", макар че адски ме натоварват,
"Осъдени души" (т.е. образът на Ередия, не друго)... и разбира се,
"Баш майстора", "Топло", "Опасен чар" (където Тодор Колев ме е нахилвал съсипително),
"Най-добрият човек, когото познавам" (с една от най-красивите жени, които някога съм виждала - Невена Коканова, Бог да я прости) и всички детски филми, като безспорен любимец ми е
"Войната на таралежите".
От новите харесвам относително малко, но с удоволствие забелязвам, че киното ни като че ли започна да живва.
"Рапсодия в бяло" е изумителен филм, обожавам го, а Санчо Финци и Мая Новоселска са просто един път, феноменално добри! Също и
"Опашката на дявола", колкото и да е шантав. Преди няколко дни хванах и някакъв съвсем нов с Митко Рачков, Ирини Жамбонас (запазила се е удивително добре

), Нети, която, за щастие, трябваше само да е красива и да мълчи, а това е единственото нещо, с което се справя много добре... Не беше лош сценарият, никак даже, накрая леко издишаше, но ме усмихна с наивността си, така че времето не беше загубено.
("Суфле д'аморе" се казва филмът, сега погледнах:
http://www.cinema.bg/sff/2006/bg/movie.php?movieSid=525)
О, и, разбира се, "Клиника на третия етаж" - много свежо беше.
Малииии...
