Определено е до човек.Мен пък точно това ме отблъсна,заживяхме си заедно и в един момент започнах да го приемам като братче-детенце

Е, ще видим при нас как ще се получи след няколко месеца, че сега на дневен ред са ремонтните дейности по апартамента. Предполагам, че няма да усетим голяма разлика

lo_flo благодаря ти за пожеланията-и на тебе да ти се връща ))
аз питах,защото мен примерно ме притеснява точно за това,което се спомена по-горе ,че може в един момент да се превърне в някакъв навик и да се загуби тръпката .. .. въпреки че това си зависи от хората -в крайна сметка- те може да я загубят и виждайки се веднъж на 2 седмици примерно . . .
Друго нещо-няколко познати след такава стъпка почнаха да се карат постоянно и да си лазят по нервите и все имаше накрая раздели .. . кофти примери около мене .. ..

Най-дългата връзка - 2 години, а най-дългата любовна връзка - в момента - 7 месеца

Миличка, недей се сравнява с другите. Никой не може да каже какво ще се случи при вас, но ако гледате скептично няма как да не си наакате паничката. Затова остави нещата на течението и те сами ще се наредят и като му дойде времето ще заживеете заедно, ако е писано и други неща ще се случат, но ако се насилват няма да доведат до добри резултати Затова спри да мислиш само с главата си, а почни и със сърцето си

2 години и половина
и повече неискам толквоа дълга прекалено ми дойде

Най-дългата ми връзка е 5 години (продължава и в момента)От доста време вече живеем заедно и мога да кажа със сигурност,че това е най-страхотното нещо на света.

дългите ми вризки не са били любовни,а любовните не са били дълги във всеки случай не се чувствам готова да живея с някой та дори да е любовна връзката . поне не още....

3 години и половина

Нема ли да се жените?
Аз съм на 2 и половина and growing fast

Година и половина. But enough is enough.

Година и три месеца,... и си продължава...

Моята най-дълга връзка продължава вече година и четири месеца. И това с пристрастяването е вярно-постоянното съжителство заедно, а и това не дай си боже да сте колеги (както ние 2-мата) не само че убива първоначалната тръпка, но и те прави неизбежно зависим от присъствието на въпросния човек.
И все пак и в дълготрайната връзка си има предимства, стига да умееш да запазиш част от личното си пространство непокътната

Относно живеенето заедно другия мога да кажа само че зависи едиснтвено и само от самите хора и от техните чувства. Аз примерно с моя приятел сме заедно вече повече от 2 год. и 7/8 месеца, като по-голямата част от този период той беше в София, защото учи там. Виждали сме се на 1-2 месеца за по няколко дни. беше кошмар, но знам , че той отиде да учи точно там само заради мен, защото аз бях решила да уча именно в софия. и ето сега след толкова перипетии вече и след няколко дни отивам в новата ни кватира...

Да, съгласна съм, че зависи от самите хора, но все пак ти самата казваш, че през повечето време не си се виждала с твоя приятел, защото той е бил в София. Сега като започнете да живеете заедно ще видиш какво е. Имам предвид, че любовта ви пак ще е голяма и силна, но скучното и нелеко ежедневие и на 2-мта понякога създава проблеми. Но пък си мисля, че именно това сплотява хората още повече и показва дали им е писано да са 2-мата. Така че успех и на двама ви!