Какво мислите за всичко, което си взимате "в комплект" с гаджето ви (и не ви харесва, ама адски много не ви харесва и с времето това нехаресване става ъъъм направо потискащо и демотивиращо)? Имам предвид всякакви "дразнители" - одушевени (родата!!!; приятелите - някои) и не (начина, по който винаги реагира в даден тип ситуация и се отнася към дадено нещо - важно за вас - например и др. такива). Дали тези "безплатни приставки" са невидими само в началото на връзката, а с времето изплуват пред вече не толкова замъгления и може би не толкова влюбен поглед на другия? Аз не съм сигурна, но по-скоро ми се струва, че дойде ли този момент, не че любовта я няма, ама не е толкова красива и силна, някак "отслабена" е. Тя по принцип е странна любовта (поне при мене): мога да обичам някой, с който знам, че ми е трудно и не понасям повечето от неговите "безплатни приставки"; което сигурно си е чист мазохизъм?! Който обаче е с доста кофти последици и за двете страни по моите наблюдения... И дали това, че се дразните от тези неща един на друг (доста) е белег, че (вече) не сте един за друг, или просто преглъщате и правите често спряганите взаимни компромиси и отстъпки, дори те да са мноооого, много. И как всъщност се справяте с гадините, наприемр роднини на половинката?

Печелиш ги безапелационно и безвъзвратно, това е. Тъй като си падам по дългите връзки, се предполага, че няма да сме на "здравей-здрасти" с най-близката му рода (или, още по-лошо, че няма да ги познавам дори), затова си улеснявам живота, като ги карам да се влюбят в мене. Което, погледнато обективно, не е много трудно - баби, мами, лели и прочее много си падат по мен (и, обикновено, чувствата са взаимни).

И после при евентуални разправии вината е негова, а не моя. Как? Аз, такова ангелче...

Сериозно - опитвам се да улесня живота на всички, в т.ч. - и моя.

С моя човек имаме доста различия. Например аз мразя да е разхвърляно, а той мърля като за световно, малко е темерут също, но такъв си го обичам. Осъзнах го една вечер, след като беше слънчасал, а за капак най-добрият му приятел бе заминал за Испания за 2 години. Депресията беше пълна и като с магическа пръчка той се превърна точно в това, което аз мрънках, че не е. То беше една романтика, едни обяснения в любов, едни цветя, ресторанти , лудници- направо бях в стрес цяла вечер И какво разбрах? Аз всъщност съм се влюбила в човека, който си мята чорапите по средата на стаята и ако не му ги поместиш там ще останат. Обичам го такъв какъвто е с всички негови недостатъци и с цялото му семейство ( 2сестри и мама и тати + куче), който за разлика от мойто правят голяма лудница на едно място.
Изводът, който може да се извади, е, че ако човек обича истински някой и иска да прекара живота си с него, то го обича не заради положителното, а и заради отрицателното в него.Ако трябва да съм честна, ако започне да си прибира чорапите, ще се притесня сериозно.

Мда.....това е то любовта.
Ако "приставките" не бяха "безплатни", аз лично щях да си платя за тях.

Толкова е чаровно гаджето ти да е пълна свиня, да мърля, да се напива, да псува, да се прави на маймуна по улиците (за да респектира хората в радиус от 5 км.), да пуши като комин, да не си спазва обещанията, да се бие, да преобръща кошчета и да чупи бутилки от бира в нечии глави И само като си помислиш, че това животно е влюбено в теб, ти става едно такова мило

и направо ти се приисква и ти да станеш животно То даже гаджето трябва да си направи и ценова листа на недостатъците

Уооу, надявам се да нямаш опит с такива същества

Абсолютно, а после викат, че на нас ни било по-лесно да изкарваме лесни пари





Наистина са доста далеч от изискванията ми за принц или рицар, но...

А на всичкото отгоре ни обвиняват, че много харчим. Е, как няма да харчим, като те са си надули цените на недостатъците

ми то това не са приставки,тези черти си съществуват,просто той (тя) ги крие в началото на връзката,защото не може да се отпусне съвсем пред чужд човек. с времето колкото повече се опознавате,толкова по-свободно и даже понякога грубо започвате да се държите. с някои навици може да се свикне,но с лошите черти в характера трябва да се борим,ако искаме да имаме пълноценна връзка.
и на мен ми е кофти като ми затвори някоя врата под носа с риск да ми го счупи (нещо,което не правеше преди,но сега вече за какво да любезничи....). зависи от човека.има малоумници,които могат само 1 седмица да са добри и учтиви,има и такива,които са истински... но къде са....

"Истинските" са точно тези, за които говоря.
Не предявяват претенции да са нещо, което не са. Дори напротив -
показват същността си, така че на останалите да им е ясно за
какво иде реч. И не само - гордеят се с нея.
Защото, съгласете се - на грубияните им е лесно да бъдат и внимателни понякога,
докато на внимателните хич не им е лесно да бъдат грубияни понякога.
Така че какво бихте предпочели - защото аз лично без никакви колебания избирам първото.

Определено второто, при така зададени условия - за какво ми е грубиянин изобщо? Да ходя да извинявам постъпките му пред други хора ли? На мен ми трябва достоен човек, не ща грубияни, благодаря...

Дето викаше една позната, "по-добре гардероба, отколкото мене..."
Е, не, не ща такъв симпатяга. И лошите момчета никога не са ми били по вкуса.

Най-добре е този, който понасяме До вкус е, иначе нямаше да има такава песен http://vbox7.com/play:624e2734

Аз като едно несъмнено лошо момче може ли да кажа нещо?

Кажи, че ми стана интересно .

баси колко се дразня, ма мисля да не навлизам в една чисто женска тема...