Знаех си, че съм ненормална. Обичам се за това.

Не разбирам обаче защо ще се извиняваш от негово име? Извиненията нищо не струват и винаги са лъжливи - също като пожеланията за рождения ден: "да си жив и здрав" , в действителност означава "да пукнеш дано, тъпо к.пеле"

"Never say sorry to anyone"
Освен ако естествено, не говорим за родителите (ако са добри) и за възлибения. Въпреки че имам известни колебания относно втория пример.

Ох,размисли и страсти.....който се бои да има гадже,да не си взема и точка

Не се е налагало да извинявам някой от мъжете си, защото обикновено се хващам с такива, с които няма да ми се налага да се стига дотам. А бих ги извинявала, защото щом сме заедно, хората ме асоциират със съответния човек и ако той се държи кофти, това говори зле и за мен.

Не знам... не ми пука за чуждото мнение, ако това ще ме питате. Пука ми за собственото ми достойнство и, в този смисъл, не бих си позволила да се унижа, събирайки се с грубиянин, който ще ми сваля акциите, аааа... аз жена ли съм, или какво?

Към Камел - ти като си несъмнено лошо момче, кога ше ми риташ главата... обещал си ми!

После, цитата:



Сори, миличка, но първия случай никоя не го избира, обикновенно тя е която е избрана. В смисъл - що за човек, трябва да си да тръгнеш с някой, който не може 1 дума да ти каже, но си с тайната надежда, че някой ден ще го видиш мил и лигав. От друга страна - много по-лесно е на умния тип да се направи на тъп, отколкото на тъпия да се направи на умен.

Не мога да разбирам хората, които гледат на гаджетата си като на "подаръци"
- с варианти (рус, чернокос, гологлав)
- с версии (на 15, на 25, на 55)
- с екстри (кола, къща, кинти)
- с безплатни приставки (пие, друса, бие, кръшка, шмърка, държи се неадекватно, неуважителен)....

в момента, в който една жена започне да мисли за мъжа си по тези критерии, е ясно, че не го обича а гледа на него като на нейна лична "приставка" или на "необходимо зло"... И после, къде такива жени ше намерят "истински мъж", като не го заслужават. (това за въпроса на Рене)

Няма никакви надежди, нали това ти казвам. Знаеш какво взимаш, какво получаваш, наясно си с рисковете и все пак го приемаш и го обичаш именно, защото той си е той (или тя си е тя, whatever). Приемаш суровата истина и не позволяваш на някакви правила и одумки да променят решението ти.
А ти не можеш да знаеш кой какво избира.

Ако наистина може да се обича някого, без значение какво прави и кой е всъщност, какъв е смисъла на любовта като уникално чувство, като идея за намирането на сродна душа (щото тва се обезсмисля, ако нямаме критерии за сродна душа и всеки друсаляк може да играе тази роля).

И какви правила и одумки? Както казваш - ти си наясно с това, какво из избрала и какво ще получиш от него. Никак не върви, ако е грубиян и те поступва и ти кръшка с майка ти, аз да дойда и да го 'одумвам' пред тебе, защото ти сама си го знаеш, че е такъв и те кефи да е такъв. В случая решението не зависи от другите хора, вкл. и този друсаляк, както го нарекох, а от самия човек. Както каза Търговката, въпрос на себеуважение е с кого си, като гадже. Щото то рефлектира върху мнението на другите за... теб....

Демек - ако си с простак, друсаляк и тираджия, хората ще гледат на теб по различен начин, ако ходиш с мутра с 4 с-класи, и по друг начин, ако ходиш с колега от университета. Въпроса е какъв образ иска да си наложи човек - това определя критериите, кого бихме приели за гадже и от там - какви качества би имал или нямал той. Ем, сори ама няма как беден студент от Каспичан, дето е 50 кила, да кара Джип, да отвлича хора за откупи и да тараши банки, колкото и "дъ йе супяр яку тва"... просто си има профилиране на характерите, което прави "безплатните приставки" не проблем на собственика им като личност, а на гаджето му, което си е затваряло очите за неща, за които дори МВР не си затваря очите...

Нали уж говорим за любов и гаджосване, защо изведнъж намеси и МВР?
Просто казвам, че общественото мнение за мен няма (да) има значение.
Ако се влюбя в наркоман и останалите мислят, че и аз се друсам - окей, няма да го
зарежа само заради това, разбираш ли? Дори убиец да е......след като веднъж съм
се влюбила и то сериозно (ако говорим и за сериозни престъпления) не би следвало да престана да го обичам изведнъж, нали? Не че ми се е случвало, но така е логично...



Представи си една сложна матрица от комбинации числа, свързани по определен начин. Ако се промени мястото на кое да е от числата, това е вече друга матрица. Така е и с комбинацията качества-некачества (да наречем недостатъците така) при всеки човек. Това автоматично го прави уникален, следователно любовта към него също е уникална.


Вече казах, не ме интересува кой какво мисли за мен. Животът си е мой и ще тече независимо от това дали мнението на другите за мен е, че съм "жена на друсаляк". Това обаче в никакъв случай не означава, че нивото ми на себеуважение е нулево.

Ай ся, приставките ли шъ си мерим

Да,но има и друг момент.Нали се сещаш,че преди фазата на влюбването има момент на опознаване,на харесване,на т.нар. зарибяване.Еми ти тогава нали ще го разбереш дали се друса,пие или там каквото и да е.Ти все още няма да си влюбена.Тогава ще имаш 2 избора:
1.Да го зарежеш
2.Да останеш с него въпреки всичко
Но и в двата случая за любов не може да се говори,защото:за 1. е ясно,а за 2.-ако останеш с него,след като си разбрала за порока му(а да не забравяме,че ти си все още на фаза зарибявка),означава,че ти не обичаш самия човек,а самия порок-защото повярвай ми има и хора,които сами си търсят белята,които просто винаги си намират някакви пропаднали типове.
А и другото,което исках да кажа.....какво точно означава термина "влюбен"?Аз лично го свързвам с готовност за саможертва заради другия.А замисли се,ти като ходиш с некав наркоман.....има опасност и ти да станеш такава,което пък от друга страна ще разруши семейството ти.....готова ли ще си да жертваш семейството си,живота си?Аз не бих!

Каквото съм видяла и имала преди 4 години, това имам и сега. Никой не се е крил, никой не е изопачавал истини, черти на харектер, минали злини.
Понякога се чудя как е възможно хора, които никога не са живяли заедно ( или са го направили за кратко ), да се женят? Поживейте си поне година-две, вижте как ще възприемете навиците на другия, колко можете да свалите от егоистичния гард, и тогава - смело напред, ако всичко е тип-топ.
А иначе "приставките" си вървят. Има една приказка "Do not accept what you cannot change"... Който не може да прави компромиси ( и то доста сериозни!! ), да не се надява на наистина дълготрайни взаимоотношения.

С двете ръце съм ЗА

Тези неща си ги има, щеш или не щеш.
А по мнението за грубияните на Търговката нагоре неможах да не се сетя за:

Нам грубиянов не надо. Мы сами грубияны. - (Остап Бендер)

Прочетох първите три мнения и смут обхвана всяко ъгълче на душата ми. Джизъс, това жените сте егати племето...

Иййха,ти си ми 100тния коментар-бъди поласкан!А кое по-точнп те смути?

пффф тва е кофти. приятелите айде както и да е -стават ,даже бяха доста забавни ,но после дойте ред на родителите а то се оказа ,че ги нямало и ....запознах се с малкото братче и с баба му .бабата не беше хич за подценяване. едва ли можеше да бъде по лошо просто .