...
15:47
...
Уморено примигвам пред монитора, в който се взирам вече почти 8 часа, отпивам последната глътка от третата чаша кафе без захар (защото е свършила, но всъщност не ми пука особено) и се облягам в паянтовият неудобен стол...

-Аз ще се върна след малко... -, казвам на колегите в стаята и си взимам отровата и празната чаша...

Отивам да си направя поредното кафе и, докато го чакам, колега стоварва пакет захар наблизо, заедно с едно пакетче сметана... "Животът може да бъде и сладък...", си мисля и се усмихвам.

Разбърквам пълната чаша и оставям лъжичката при машината (нещо са кът напоследък, а аз не обичам да правя мръсно на колегите).

На стълбищната площадка съм. Долу - в дворчето - се чува веселата глъч от всички, които са решили, че имат нужда от почивка и се смеят на work-related случки. Нещо май нямам настроение да се смея, затова се насочвам към покрива...

Отварям скърцащата врата и виждам, че (както обикновено) покривът е изцяло на мое разположение. Импулсивно си придърпвам едно столче от сянката и сядам на слъце - до самият нисък парапет. От тук чувам музиката, която звучи от стаята ми - Ace Of Base - Beautiful Life. От тук виждам общото вътрешно дворче - с много дървета, лози и поддържана полянка/градина. Приплъзвам погледа си нагоре и леко присвивам очи срещу слънцето... Ясно синьо небе, ефирно положено върху покривите на ниските сгради наоколо... Отпивам бавно, но непоколебимо две глътки от не кафето, ами елексира, който се оказа, че съм си направил, все-още заслушан във веселата мелодийка... Затварям очи и усещам, как топлината в мен се наслоява с топлината, която парещите лъчи разстилат по кожата ми...

"...It's a beautiful life..."

...и някъде - там, в някоя алтернативна Вселена - седи един друг аз, слуша същата музика, пие същото кафе, също е затворил очите си..., но е Щастлив. Мисли си: "...Още мъничко и ще приключа и този работен ден... След това ще се видя с Нея и ще Ни е много хубаво... После може да намина да видя и форумците как я карат... А дали не трябваше да правя нещо по лаптопа? Ще видя, когато се прибера - трябва да го стегна за (сигурен съм) незабразимите мигове, които Ни предстоят на морето след няколко дни... Добре че не оставих изпити за Септември... Но това са дреболийки - аз си имам Всичко... It's a beautiful life..."

"...It's a beautiful life..."

...Отварям очи с усмивка, но бързо примижавам, радвайки се и на слънцето...
Дааааам... Живот си живея някъде там... Нищо - усетих го за малко и беше хубаво... Недостатъчно, но хубаво...

...Паля тютюневата пръчица и всмуквам от отровата... Първо усещам лютивият й вкус в устната си кухина, след това усещам как дразни леко гърлото ми, а после леко насилвам дробовете си да ми се подчинят и да ми доставят дозата катран, никотин и въглероден монооксид (освед другите една камара канцерогенни съединения и елементи)...

А Aerosmith ми напомнят, че не искам да пропускам нищичко...

...Слизайки надолу, решавам да се поосвежа и минавам през санитарното помещение... Наплисквам си лицето над мивката и рефлекторно се поглеждам в огледалото... Там за миг виждам онзи Щастлив призрак, който посетих преди малко - със същата тениска на The Offspring, но без двудневната набола брада и без изпитите скули, без кървясалите очи и с една небрежна доволна усмивка на лицето си... Усмихвам му се в отговор... "Аз бях теб за малко "

...Връщам се в стаята:
-Защо се забави толкова?
-Направих си кафе и минах през банята... -, това, че не отговаря на въпроса, не означава, че е лъжа - напротив - казах самата истина... Пък и какво им пука за какво съм си мислил?
-А, добре... Сега трябва да погледнеш............ -, тук спирам да слушам, защото така или иначе ще ми бъде повторено още към десетина пъти... Вместо това, отпивам още една глътка от кафето, очаквайки края на словоизлиянието... -...и това до утре, най-късно вдругиден наобяд... ОК?
-Да, няма проблем - след 10 минутки го започвам - само да си довърша прегледа на кандидатурите, за да не го оставям на средата... ОК?
-ОК.

...
17:41
...
-Коя беше оная весела песничка, която слушахме днес? Пусни я пак...
-Коя?
-Нещо за лято и за живот беше...
- Може би, "It's a beautiful life" на Ace Of Base...?
-Сигурно - щом казваш...
...

"...It's a beautiful life..."

...

Рибките,които ми повериха преди две седмици,са все още живи!И са супер сладки,май няма да ги дам обратно

Цъфна едно кактусче! Сладурче!

HeyGod - you're blessed!

осемте месеца чакане си заслужаваше...

Да ти е честито детенцето, нищо че го раждаш преди 9тия месец... как го кръстихте?

Жеката.

усмивката на приятеля ми ^_^

ей, ако не измислиш някоя глупост, няма да те бива

секс без кекс

Свърших една важна работа! Ама добре я свърших!!!

Мдаа... След 2 пълни дни мъки, вече моето малко войнство от подопечени компютри се чувства в пълно здраве. Мога само да се надявам, че ще е задълго...

телефоненно обаждане от другия край на света

от младост?
---

Днеска реших, че светът е готов да види великата ми тениска на Оейзис. ;-]]]]

Не, Обеля 2.