Как може да не съществува тема за СимволизЪма? Тц, тц, срамота!

Нещо, копирано от Уикипедия и леко допълнено от мен:

"Символизмът е движение в изкуството, възникнало в края на 19 век във Франция и Белгия и разпространило се през следващите години в други части на Европа. Символизмът се проявява най-вече в поезията, но оказва влияние и на изобразителното изкуство, музиката, прозата, театъра.

Символизмът възниква до голяма степен като реакция срещу Натурализма и Реализма. За разлика от тези течения, опитващи се да изобразяват реалността, Символизмът акцентира върху духовността, въображението и сънищата. Наименованието произхожда от старогръцки многозначен глагол, който буквално означава "хвърлям заедно", "събирам", "свързвам", "разбирам", "схващам". Течението си служи със символи, проникнато е от краен индивидуализъм, изразява мистицизъм.

Най-известните представители на символизма са поетите Стефан Маларме, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Артюр Рембо, Емил Верхарн, Жан Мореас, Александър Блок, Гийом Аполинер (станал предшественик на Сюрреализма), художниците Гюстав Моро, Едвард Мунк, Михаил Врубел, Арнолд Бьоклин композиторите Клод Дебюси и Александър Скрябин, писателите Йорис-Карл Юисманс и Пол Адам, драматурзите Морис Метерлинк и Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам.

В България Символизмът достига през първите години на 20 век, когато много от младите поети започват да пишат в този стил. Сред тях са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров, Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Иван Грозев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Йордан Стратиев, Йордан Стубел, Николай Райнов."

Любимото ми течение в литературата и изкуството като цяло. Няма други произведения, които да ми въздействат толкова силно и да карат мозъчните ми клетки да извършват някаква дейност .

не ми харесва като цяло и затва съм чела само Дебелянов и Яворов за кс подготовка. Дебелянов е ужасен за мен, всичките му произведения ми се виждат еднакви и почти не ги различавах. при Яворов има какво да се чете : )

Съгласна съм, че Дебелянов е малко особен. От всички негови творби лъха все една и съща прозрачна меланхолия, от която ти засяда буца в гърлото . Като цяло Българският символизъм никак не може да се мери с Европейския. Единственият великан, който гордо може да изправи снага наравно до колегите си от Запад, е Яворов. Той вече е творец от класа.

Някой да сподели впечатления от така тежко легналия на сърцето ми Френски символизъм?

Кво да ти кажа, аз предпочитам Кийтс и Шели. Но може би се дължи на факта, че, за разлика от Маларме и Рембо, тях мога да ги оценя в оригинал. Пък другите които съм чел в оригинал са италианските символисти а те всички са такива смешници и комплексари, така че и базата за сравнение ми е малко особена

Но като цяло символизма много ме радва де. Може би е поетичното течение, което най-много ми харесва изобщо и за което най-много обичам да пиша анализи.

А и това, че няма тема за него според мен е само плюс

След като Георги спомена Шели, нека споделя едно от любимите си негови неща:

THE INDIAN SERENADE

I ARISE from dreams of thee
In the first sweet sleep of night,
When the winds are breathing low,
And the stars are shining bright.
I arise from dreams of thee,
And a spirit in my feet
Hath led me -- who knows how?
To thy chamber window, Sweet!

The wandering airs they faint
On the dark, the silent stream--
And the Champak's odours [pine]
Like sweet thoughts in a dream;
The nightingale's complaint,
It dies upon her heart,
As I must on thine,
O belovèd as thou art!

O lift me from the grass!
I die! I faint! I fail!
Let thy love in kisses rain
On my lips and eyelids pale.
My cheek is cold and white, alas!
My heart beats loud and fast:
O press it to thine own again,
Where it will break at last!

Бях го научила цялото наизуст за седмицата на английския език в немската гимназия (бахти безумието дето беше, но това е тема на друг разговор). Яворов и Дебелянов неразбираеми, баба ми... нали Те са може би най-разбираемите. Между другото, знаете ли, че така нараечения "септемврийски поет" Фурнаджиевсъщо е символист? Нищо, че го няма в учебника. Там ги няма и Траянов, и Емануил Поподимитров, а Кирил Христов как се споменава, направо не ми се говори...

От френските символисти, предпочитам Бодлер и Рембо, Маларме също... Само тоя пуст Верлен така и не ми легна на сърцето.

Ау, хора, не се излагайте така, моля ви! Кийтс, Шели, Байрон... Това е Романтизъм, за Бога!

Ох, Блъдииии! Ми да романтизъм е, обаче кажи ми средностатистически читател, дето да прави разлика между двете? Освен това имат толкова много общи мотиви, идеи и образи, че на практика едното прелива в другото.

Мила, не си съвсем права. Те са дълбоко противоположни. При Романтизма на преден план идват любовта, душевното, ефирното, нежността, красивото, божественото в човека и пр., докато при Символизма се набляга на плътското, секса, демоничното, тъмното, насилието, грозното, хтоничното и т.н., и т. н. Аз като един средностатистически читател виждам разликата .

Но може пък да обсъждаме и двете течения тук, няма проблем, нали? Дори може да едитна заглавието на "Романтизъм и Символизъм", ако искате .

С това съм дълбоко несъгласна, ама много ми се спи. Утре ще пиша защо.
А и ти не си средностатистически читател.

Много харесвам символизма както в литературата, така и в изобразителното изкуство. Освен споменатите художници, много харесвам и Густав Климт.

От гледна точка на литературата, за мен романтизъм и символизъм са неразривно свързани, романтиците използват много символи като опит да пресъздадат необяснимото, сърцевината на нещата, към която се стремят. Но определено говорим за различни течения, във всеки случай си приличат по това, че и двете са идеалистични и са против реализма и натурализма.

От чуждестранните символисти ми харесва Александър Блок. От българските - Дебелянов, Яворов, Николай Лилиев, Кирил Христов...

По отношение на теорията не ми се говори, пък и вие вече казахте достатъчно.
От българския символизъм най-много харесвам символистичния период на Гео Милев (доколко е коректно това определение, не съм сигурна, но все пак мисля, че той по-късно се ориентира окончателно към експресионизма) -стихосбирката "Жестокия пръстен" . Любимото ми стихотворение оттам е следното:

Удари третата стража...


- Удари третата стража!

И аз разкъсах пръстена

- о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!

да -

аз пред себе си застанах сам

и в огледалото - разядени и бледни -

контурите на моята лъжа!

да -

виждам: прoeктирани са там

пътеките на моята душа

и всичките ми нерви, всички гънки

на жадния ми мозък...

Мойте злоби

и мойте сънища - аз сам през сън ги

разчитам ясно (ах и кой друг - кой би

безследността ми проледил от вън!)



На Истината демонът "ГОРКО ТИ!"

ми казва - аз съм вик из тежък сън

и гърчене в пленителните нокти

на някакъв неврастеничен страх -

Но - аз съм съчетан от диви танци;

но - аз съм въплатен в игра и смях

(Човек! за смях над всичко ти призван си)

и моят златен път ме води пак,

и всякога, към златната Валала,

пред чийто праг съдбата начъртала

е моя сладострастен зодиак - -



Но - да не смееш да се кажеш "Бяла

е моята! чист - моят знак!

аз съм роден в щастливата Валхала!

аз нямам врагове на тоя бряг."

В никакъв случай не мога да се съглася, че българският символизъм не може да се мери с европейския... Не мога да кажа, че съм чела достатъчно-напротив, запозната съм в най-общи линии само с представителите на френския символизъм и това е достатъчно, за да мога да не се съглася Ще дам съвсем простичък пример - дори само по отношение на формата на стиха си, на песенността, Дебелянов (на когото не разбирам кое му е "прозрачно"-то, мисля така беше определен по-нагоре) и Лилиев могат да застанат наравно с Верлен и Маларме например...
Blood Countess, с цялото ми уважение, дори само "Прииждат, връщат се" би трябвало да ти попречи да кажеш такова нещо... Но не, защото са си наши, бългаски поети и Яворов, и Дебелянов, и Лилиев, и Траянов, и Ясенов, и Попдимитров, а защото са ...

Романтизмът отрича разума и е насочен най-вече към чувствата и емоциите,към индивидуализма,и чувствата са по-скоро меланхолия,тъга,а не любов и нежност. зависи много от обстоятелствата в конкретната страна,но като цяло това му е идеята.една носталгия...

Но и любовта като начин за постигане на най-висшата ценност на Романтизма, а именно свободата. В това литературно течение обаче чувствата са полюсни - силна любов, съжителстваща със силна омраза /примерно при Ботев, Мицкевич, Шели, т.н./
Да допълня поста на renesanz - освен индивидуализма, за Романтизма е характерно бягството от действителността, при което индивидът се обръща към отминали исторически събития, търси съвършенството в природата, отправя се на далечен път в търсене на себе си /Йозеф фон Айхендорф, "Из живота на един безделник"/.
В този смисъл Романтизмът не е нито само любов, нито само носталгия...

/Сега видях заглавието на темата и ми се стори леко странно, че говорим за Романтизъм, но нейсе. Принципно няма с кого да си говоря за такива неща./

о, колко мога да ви споделя за френския Романтизъм или Символизъм
И в понеделник ще си споделям с преподавателката за Романтизма.

По символизма се запалих в гимназията. Превеждала съм Маларме, Верлен, Бодлер, писала съм под тяхно влияние. Мечтаех си, ако запиша филология, дипломната ми работа да е на някаква тема от Символизма...
Каква ирония на съдбата е, че наистина записах филология, която ме отврати от всякакви литературни течения и произведения, вместо да ме запали повече...