Винаги съм се чудил на такива.
Аз ако бях от Перник въобще нямаше да си мисля за общежития, квартири и други простотии.

Всички нещица, за които си мечтаете са прекрасни и искрено пожелавам на всички вас да сте доволни от бъдещите си съквартиранти... Обаче ниииикак, ама никак не е лесно постоянно да се съобразяваш с някого. Особено ако той ти е приятел. Може да звучи абсурдно, но е факт. Така че на ентусиастите, които са писали познати в съответната графа, пожелавам здрави нерви. И се настройте на вълна компромиси-иначе не се получава.
Колкото до това с какъв човек бих искала да живея... Ами, в най-общи линии искам да не си пречим взаимно. Тук е мястото и за 1 практически съвет- би било най-добре, ако още отначало си кажете условията и съответният/съответната също постави своите.
Колкото до купоните-за всичко си требе мярка. Хубаво е да можеш да се забавляваш, ама не е лошо и на следващия ден да можеш да реанимираш на спокойствие. Вярвайте ми (не, че имате основание, но все пак ) не е приятно когато мястото, където живеете, се превърне в Аврамов дом.
И ако някой е имал търпението да прочете всичко, което написах, заслужава да му пожелая успех.

Аз вече се запознах с едната си съквартирантка и ми се вижда свястна. А иначе трябва да се правят компромиси и всичко да е с граници. Купони (повече навън), учене (чат-пат), пиене (от време на време), пушене - да (ама не в стаята), да си правим компания по кафенетата и дискотеките (още по-добре). Колко често се къпе- нейна работа, ама да не ми мирише да не ме краде и да не ми пипа нещата без да пита, щото много държа на личното пространство и собствените вещи. Да не се друса и да не е няква досадна. И това е то, скромничко. А за живеенето с приятелка съм твърдо против, щото ще се изпокараме