Само две седмици след темата за Мизанторпията, мисля да пусна тук нова тема за обратното!
Хора, обичам ви! Поне някои от вас...

Организирай масово "обичане", терен ще намериме и намери някое дърто куче което да покаже най-добрите ябълки

Жоки, Жоки, сложна личност си ти...
Иначе бати Руши ми пее сега: "Аз съм онзи, който ти ме направиш, но онзи е само там - във твойте криви мечти..." - та май този отговор и за двете ти теми пасва...

Аз говоря за чисто и платоническо чувство, а ти за

Тая тема как чувствам как модератороадминистративното тяло след още няколко такива поста ще я метне в един законспириран подраздел наблизо

Абе не може така един ден да обичаш, на другия - не.
Или едното или другото.

Що пък да не може...?
Противоречиви личности бол.

И аз те обичам Жокер, много ме кефи да ти чета постовете, особено по-ироничните

Ем, пусни я де!

Тъй де - филантропията е форма на нищета, както твърди френския философ Жан-Пол Жак. Истината е, че хората са все по-инитиализирани към същността на духовните прегради, отколкото в предните епохи, това не е само мое мнение, може да сравните идеите в творчеството на немския поет от романтизма - Рихард Ричард. Просто човеколюбието, хуманизма и филантропията вече не са едно и също, а са различни амалгами на би-зонирането на мислите от човек към човек. Тва, така наречено дву- или би- зониране е голям проблем на обществото според мен и трябва да се изкорени чрез методите и идеите, които Жак описва в книгата си "Нов поглед към стария свят"

Аз лично се придържам към новите философски тенденции и честно казано, се оказва, че съм е#аси якия тип, щом го правя - това не е мое мнение, казвали са ми го, колеги-натуралисти. Моя съвет е - правете любов, а не деца!

Жокере, обхванал те е Ивовия синдром.

Ем, пуснах я!

Човек никога не е късно да се издъни, дори да е философ!

Впрочем, сега съм по-добре и като гледам....
Под филантропия би трябвало да се разбира не толкова наивна и безпричинна любов към целокупното човечество (то пък кво да му харесваш?) или поне към негова съществена част, а по-скоро благотворителност..... Това е поне моят консервативен и силно традиционалистки възглед за нея. Може и принципът на обществена солидарност, въпреки, че тук залитаме към нЕкви колективистични и неиндивидуалистични социални уклони...
Ако я тълкувам в този силно рестриктивен план (не знам какво остана от нея!), бих казал, че има някакви хора, които ги обичам или поне не ги мразя....

хахаха, това пък е особено нетипично за мен... бррр, нема как да си як мизантроп и в същото време да прегръщаш света (освен, ако не си зареден с яко експлозиви)...

обичам, ъ, не знам... по-скоро съм привързан към някои хора, към останалите съм резервиран... а след това идва мизантропията

Светът би бил много по-хубав, ако нямаше хора.

Ало! Объркахте темите!
Тази тук е как да обичаме отделни хора и цялото човечество и да им помагаме....
А вас пак ви изби на мизантропия....

Защото ние сме постоянни в мнението си, не като теб

И плюс това как да обичам хората, на които не им дреме за мен?
Или като ме разиграват, или лъжат?
Мога да помагам на хората и искам, при това много, но ако получавам
нужното уважение и внимание в замяна, вместо скапаните им псувни и
това да ме забравят на втория ден!