|
Здравеите искам да споделя пътуването си до Косово, защото никаде не намерих нова информация за там, както и добри хотели за преспиване.
На 19.07.2010г. в 10.00 тръгнах от София. Реших да мина през Сърбия защото пътят от там е малко по къс отколкото през Македония. Очудващо на границата със Сърбия се забавих около 10мин. Бърз преглед на документите и газ за първият град от марширута Пирот. Разбирасе стараех се да не превишавам много скороста, защото още до Пирот минах покраи два радарни поста на полицията. Пирот го преминах транзит в посока за Ниш. Направи ми впечетление добрият асвалт и множеството от тунели по пътя, които бяха в много добро състояние. Разбирасе забравих да споделя, че целогодишно се кара на фарове в Сърбия. Така стигнъх до Ниш, реших да не влизъм в града, а да продължа по главнят път покрай Ниш. Пътят ме изкара директно на магистралата за Белград, но аз не бях трагнъл натам, наложи се да обърна на първата отбивка и да хвана посоката за Скопие, защото следващият град които трябваше да стигна беше Прокопиле. Така след няколко километра по магистралата се отбих за Прокопиле. Това е последнят град преди границата с Косово. Хубаво ще е да имате навигация, защото като влезнах в Прокопиле табелки за Косово въобще няма, а само на едно място в храсталаците видях табела за Прищина. След Прокопиле забравяте за хубавият асвалт и започвате да се наслаждавате на кръпка до кръпка по пътя и разбирасе без никъкви табели, все едно отивате наникъде ( да за Сърбите си е за никъде ). Разбирате, че стигате до границата по опожарената църква няколко завоя преди Косово ( гадна гледка ) и разбирасе по мрасотията покрай пътя, оствена от така наречените европейци с немски регистраци които се прибират всяко лято с колоний от Германия за родните си места.
Спирам пред импровизираният граничен пункт, къдто веднага забелиазваш граничари с калашнитци. През Сърбите минавам бързо, но триабва да заплатя на Косоварите 40евро за засраховка за две седмици ( това е минимума ), защото нашата зелена карта не важи в европеиската държава Косово. Веднага след границата има пицария и спирам да обядвам, чесът е около 13-30. В БГ си бях обменил евро, защото това е паричната еденица в Косово. Храната е отвратителна, но засметка на това малко по-евтина от БГ. Пилешката супа е толкова мазна, че всеедно е храна за ескимоси, а омлета е с миризливо сирене. Така след като останах полугладен, но леко зарадван от цената на Марлборото, която е 1.60 евро, тръгнах за Прищина ( столицата на Косово ). Първото което ти прави впечетление е един запостял стадион и огромна джамия, като навсякъде по пътя е окичено по къщите Американското и Албанското знаме, е разбирасе неможе и без надписите АОК (армия за освобождаване на косово ). Неможах да разбера кога съм влезнъл в Приштина, защото около пътя всичко е застроено от огромни и луксозни къщи.Самият град не е нищо особено, но задръстванията са огромни, а в централната част дори са прекалили с панелните блокове. Така без да искам стигам до хотел Прищина( огромна зграда соц стил, която всеки момент може да се срути) , разбира се не си направих и трудът да слизъм. Реших да попитам минаващите хора за друг хотел, но за мое очудване всеки се правеше че неразбира сръбски и трябваше да се оправям на англиски. Все пак за 2евро едно такси ме закара до друг хотел в централната част на града. Импровизирано хотелче или по скоро почасово мотелче, но вътре беше чисто, а цената му доста висока 30евро, но нали съм в централната част на града между панелките. Настаних се и след около два часа реших да излезна да вечврям някъде защото в хотела нямаше ресторант. Първото кръчме до хотела е една гаражна калбойска срешта. Отварям вратата и изведнъж настъпва тишиина и всеки почва да те зяпа, остава само музиката, която е сръбска, но с албански текст. Както отворих така и затворих. Тръгнах по централната част и реших ако има ресторант за бързо хранене да седна там. След двайсетина минути разходка през което време се очудих за мое одивление на красивите и подържани жени, а подчти никъде не видях пенсионери по улиците. Така стигнъх до едно заведение което приличаше на Косово фаст фууд, реших да влезна и да вечерям косовски бъргър. Сандвичът беше огромен и отново невероятно мазен и бъкан с подправки, изпих и две коли като платих 2.50 евро. След това се разходих още малко и се прибрах в хотела за заслужена почивка.
Така поспах един час повече защото са един час назад от нас. На 20.07.2010г. в 9.00 без да закусвам и да пия кафе тръгнах за Митровица. За мое нещастие има само един път до там, които е в ремонт и караш в колона по лунен пеизаш. 30км ги изминъх за около час. Преди Митровица реших да спра на една бензиностанция за закуска, веднага ти прави впечътление цената на горивото ( 0.70евро за дизел и 0.80 за бензин ). Преди Митровица ти прави впечатление бодливата тел и пътните знаци за танкове и както при Приштина отново всичко по пътя е застроено с какво ли не. Отново ми се налага да попитъм някой за адресът на които трябва да отида и забележете като ги попитам на български пак се правят че неразбират и започват на англиски, но не се осещат и преминават на сръбски. Както и да е в Митровица на всяка крачка има косовски полицаи, е няма такива гъзари като тях. Всичките се возят в ланд роувъри, ланд круизър и голф5 и ходят с динии под мишниците. След дълго въртене из Митровица всепак стигнъх до зградата в която имъх среща, а на покривът и познайте пак американско знаме.
След срещата дирекно си тръгнах за БГ. На Косово-Сръбската граница Сръбските митничари директно ме отбиха на страни като започнаха да тарашът цялата ми кола, дори изкаръха скенер и я провериха отвсякъде плиус багажа. Завършиха с думите - Абе уве е празно бе брато. И така след окол три часа си бях в БГ.
Надявъм се да съм ви бил полезен.
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Сърбите бяха агресорите на Балканите и си получиха заслуженото. За мене по-важното е какво ние печелим от цялата работа, но както в повечето подобни ситуация ние не правим нещо особено. Има друга опасност и това е Велика Албания, която засяга и Македония, а и Западните покрайнини вече. Колкото по-бързо се решат тези проблеми, толкова по-лесно ще стане иначе не е оферта да се чака войната като изход от ситуацията.
Into the endless we ride... 