Виж сега - ако детето е доказано мое - ше го призная и без брак и официалности, но ти пропускаш тънкия момент, че говоря за дете, което очевидно не е мое. Примерно африканче или китайче... или ме е нямало 3 години и се връщам и съм баща... Извинявай ама няма да стане това... Ти ше се признаеш ли за майка на детето на мъжа ти от любовницата му... и ше го гледаш ли като свое? Да си имаме уважението - брака си е брак, институция е, уважавам я, традиционалист съм, даже съм за брака, защото един ден с такива бракове ше си изкарвам хляба и ше те черпя виенско кафе след време. Но идеята ми е - семейството си е семейство, но любовта не подлежи на закони. Може да си женена за Х, да го правиш с У, а детето ти да е зачената от тройка с други двама, които никога след това не си видяла. Тва ми кажи институция, която заслужава доверия ли е? Ок, случва се, нямаш лошо умисъл - но защо мъжа трябва да страда дете, което не е негово. И защо детето трябва да страда за грешките на майка му? Защото забележи - грешки на мъжа - НЯМА... ако направи той дете на някоя - природния закон и гена му са си изпълнили мисията - можеш да го заколиш, той вече няма какво да прави - оставил се е където трябва. Но виж майката не може да стои за "семейство и брак" и да се надява да се отбранява с тези думички...

Абе объркано стана, ако искаш не го чети.... но да напиша тва накрая едва ли ше има ефект....

Не ви ли писна вече 360 пъти да дъвчете и предъвквате едно и също?
И няма ли най-после да спрете с житейските умозаключения...
Който иска се жени, който не- стои си ерген/мома. Не е сложно.

Мноо ги очернихте работите, всъщност са много по-приятни И , Кристо, ми че ти щом ще праиш тест на всяко 1 от децата на своята любима, ми че за кво ти е такава булка бе, то това не е живот Хубаво го е казала Хипнозата-стига сме ги дъвкали тия работи.

Е който иска живее, който не иска - дъвче ... аз също съм от дъвчещите де

Аз не мисля, че ще сключа някога брак, не защото бракът е равносилен на окови. Този, който твърди, че бракът е окови, според мен просто бяга от отговорност. А за да съществува една връзка трябва да поемаш отговорност. В едно съжителство без брак има дори много повече отговорност. По тази логика липсата на подпис те задължава и обвързва още повече. Но аз не искам да сключа брак не по тази причина. А защото бракът е вид лицемерие, лъжа. Не можеш да обещаеш, че ще се чувстваш по същия начин завинаги, това не е реално. На ден само ти можеш да изпиташ няколко тотално различни по характер емоции към партньора ти, да не говорим в нормалните според мен спадове и възходи във всяка връзка. Да обещаеш, че винаги ще обичаш някого със същата страст, отдаденост и убеденост, както в момента на изричането на това обещание/клетва, било то в църква, било то в съвета...е чиста лъжа. А аз не обичам да лъжа. И не го правя. И не бих го направила по отношение на най-важния човек в живота ми. Не мога да дам обещание, което сама не знам дали е в рамките на човешките възможности да бъде изпълнено. Ако двама души искат да бъдат заедно те ще са заедно, а ако някой иска да си тръгне нито болезнен развод, нито дете ще го спрат. Единственото, което може да "узакони" една връзка, е любовта. Не е един подпис.
И в крайна сметка това не е най-важното. Най-важното е хората да се обичат.

По принцип съм за, ако са щастливи.

Иначе смятам, че в живота не остава време хем да изкараш пари, хем да се наживееш, хем да родиш дете.

Според мен пък е точно обратното - време има за всичко. Но съчетаването на горепосочените 3 неща изисква голяма доза амбиция и смелост, и още немалка доза чиста жажда за живот - да се стремиш към максимума и да посветиш на този стремеж времето, което би посветил на разучаването на нечии тези за това как животът е прекалено кратък, за да го изживееш истински пълноценно. Въпрос на психика, на поглед към света.
Още повече, че етапът на "наживяването" е толкова индивидуален - пък и нищо не пречи да правиш кариера и да живееш едновременно. Пак въпрос на нагласа. Е, ако се наживееш на 50, може би наистина ще имаш проблем с детенцето - но пък аз поне не познавам хора, които на 49 да обикалят дискотеките и още да се радват с грейнал поглед на вида на лазерните светлини. Хм, може би липса на житейски опит за скромните ми 21 години?

хората наистина не могат да знаят дали след 30-40 години ще се чувстват по същия начин. и не мисля, че любовта остава същата през годините, според мен тя се променя, нуждите на хората- също. но аз съм твърдо зад брака, защото той е поемане на отговорност - за другия,за децата си, дори за себе си. не е като да не съм виждала разводи където хората си делят и лъжиците, но бракът е нещо, което е ПРАВИЛНИЯТ вариант на взаимоотношения. и не става въпрос само за 1 подпис, а за това, с което е свързан той. аз искам да се омъжа, да си сменя фамилията, да правя това, което са правили жените години наред. след като прабаба ми е живяла 40-50 години с човек, когото никой не я питал дали обича, аз не смятам, че най-важното е хората да се обичат. да, на 18 е важно. на 30 е важно да имаш дом и деца. на 40 е важно да изучиш децата си и да правиш всичко по силите си те да имат 5-10 години, в които да вярват, че любовта е най-важната, но и ги наичуш, че после е важно да създават сигурност за своите деца и да си сигурен че те ще предпочетат да бъдат отговорни пред това да обичат.

e това е причината повечето хора да бъдат нещастни,да изневеряват,да живеят заедно по навик,да гледат децата и да "доживяват" живота си. защото нищо не пречи и да обичаш и да създадеш семейство и дом. без любов няма смисъл,без родители,които се обичат детето няма да бъде щастливо. по-добре без брак,отколкото с брак без любов. и да,и моята баба са я омъжили без да я питат,и не смятам,че това е най-умното нещо. не всичко преди време е било правилно. аз не искам да доказвам любовта си чрез подписи,искам тя да бъде завинаги,макар и да се промени след години.

За брака. Но когато се чувстваш достатъчно сигурен. Много е мизерно иначе. Цял живот "плейбой" и накрая...Нищо.

Против!!!
Според мен бракът е абсолютно безсмислен. Ако двама човека се обичат, защо им е да се женят? Само съсипват нещата... след 10-15 години всичко се превръща в рутина и ако не си психически подготвен за нея какво? Развеждаш се! И тогава питам - какъв е смисълът от брака?
Още един начин да оковеш даден човек и да му сложиш клеймо...

oнзи ден бях на свтба. е няма по-глупаво нещо от църковния брак!!!толкова глупости изприказвани в църква не бях чувала.... пълна утопия...

Всичко, свързано с църквата, е глупаво.... Така че не се учудвай

axinora ,аз съм напълно съгласна с теб. Под хората да се обичат нямах предвид романтичната любов и първоначалното чувство на влюбеност. Аз също смятам, че любовта не може да не претърпява някакви промени. Любовта узрява с времето и става нещо повече от страст и трепет в стомаха. Става приятелство, доверие и още много други неща, които са ценни, красиви, скъпи и достойни за уважение сами по себе си; неща, заради които избираш да останеш с даден човек. Също така смятам, че без чувство за отговорност пред себе си, пред другия човек и пред децата ти няма как да изградиш семейство. Това, че за мен бракът не е необходим, не значи, че не държа на семейството. Просто не мисля, че с подпис се поема отговорност. Тя се поема най-вече със съзнание и отдаденост. Ако аз или човекът до мен не можем да поемем тази отговорност без да се налага да имаме късче хартия, която да ни напомня за това, че държим на някого и не искаме да го нараним, то тогава за мен нещо във връзката ни куца. Не знам и защо липсата на брак се асоциира с промискуитет. Бракът не е гаранция за моногамност, съответно липсата на брак не води задължително до изневери и честа смяна на партньорите. Ако искаш да си моногамен ще си моногамен във всяка връзка, от човека си зависи. Важното е да намериш човек, с когото да искаш да преживееш и да споделиш метаморфозите на любовта, нека така да го кажа този път

Вярно звучи чудесно да имаш семейство без брак и пълно доверие в партньора,но бракът обезпечава децата