почвам с въпросите:
1. Любим музикален жанр?
2. Книга, която е оставила най-дълбок спомен в съзнанието?
3. Пиеш ли бира?
после още...

Уау, това се казва бързина.
Първо, искам да кажа, че се радвам, че се "паднах" с Кристо - ще е интересна седмица, няма спор.
Второ, да предупредя, че навярно ще има въпроси, на които няма да отговоря и си запазвам правото да го сторя. Или пък да отговоря на ЛС или в непосредствен личен разговор.
Трето, извинявам се за забавянето, обаче пък си струваше - яко си беше моренцето.
И четвърто, почвам с отговорите:



1. Опера и мюзикъл на (относително) споделено първо място. След това идват босанова, джаз (ама не от онзи неразбираемия ) - хубав, мелодичен джаз. Слушам и рок.
2. Много ви е кеф да ме питате за тази книга - и аз с още по-голям кеф продължавам да отговарям - "Сянката на вятъра" на Карлос Руиз Сафон. Най-прекрасното нещо, което съм чела, порядъчен отпечатък остави. Сега се колебая дали да записвам испански, или да чакам година-две, докато преведат и други негови книги на английски. За български не ми се мисли, щом "Сянката..." се появи едва миналата година.
3. Пия, да. Но само и единствено през лятото и то когато не ме тормози фарингитът. Фен съм на истинската чешка бира - "Старопрамен", "Златопрамен", "Фердинанд", но тъй като тук не мога да си намеря такава (наливна), пия и други. Без "Загорка", колкото и кощунствено да звучи това, предвид факта, че съм староЗагорка.

Здравей,имам възлов въпрос към теб
Смяташ ли,че Брук е влюбена в Рич или само се ебава с него?

Доколкото помня, май беше влюбена в него, после в баща му, после в брат му и нататък не знам, не съм гледала. Но щом винаги се връщаше при него, сигурно е имало нещо...

Обаче не е истина колко сериозно ти отговорих.

Охоо... колежка по призвание видим тука....

Та моите 13 въпроса, излъшкани и излайфани от мен самия...

1. Любим софтуерен продукт и защо те кефи?
2. Любим твой "наркотик" без който не можеш - храна, вещ, емоции... нещо?
3. Какво за теб е съдбата...?
4. Кой от олимпииските спортове, те кефи най-много и би го тренирала?
5. Слушала ли си нещо на Голдфрапп?
6. Любимо културно събитие за изминалата година?
7. Кефиш ли се на новата вълна форонци, дошли с новата КСК?
8. Дай линк към твой пост, с който си горда, че си написала, без значение дали е в блог, форум или т.н.?
9. Твоите пороци?
10. Покажи твоя снимка, която винаги си искала да споделиш с форума, но още не си?
11. Мнението ти за езотериката?
12. Подреди групите по "любимост" - Blur, Savage Garden, Skunk Anansie, Groove Armada, ABBA, Motorhead
13. (традиционен въпрос, често избягван от жертвите) Какво ти е мнението/какво мислиш за Мен?

1. Easy CD-DA Extractor. Щото с него си конвертирам музиките, за да са слушаеми не само на компютър. Също и SPSS - просто поради факта, че се научих да работя с него. 12 от 12 точки на изпита, какво да се прави...
2. Избягвам да позволявам на вещи да ме обсебват - по-скоро го позволявам на емоциите, с които ги свързвам. Конкретно кое ми действа като наркотик... хубава постановка (опера, театър - драматичен/куклен), също и усещането, че обичам (някого/нещо, уотевър).
3. Не мога да го дефинирам, но знам, че под някаква форма тя съществува и означава предопределеността на нещата. Ако ще те бесят, няма да се удавиш.
4. Биатлон.
5. Не. Нищо не ми говори.
6. Ммм... "Бал с маски" с Петър Данаилов, Костадин Андреев и Габриела Георгиева през май.

tbc...

"В десетката", без Иво Инджев...

1. Вярваш ли в Исус Христос?
2. Ако имаш неограничена сума пари и трябва да си купиш едно нещо с тях, какво ще бъде?
3. Какво мислиш за Мадона?
4. А за Оскар Уайлд?
5. Люто или по-безвкусно? Солено или безсолно? Любима подправка?
6. Харесваш ли цветя? Букети или в саксии?
7. Каква е връзката ти с Финландия точно? (така и не разбрах...)
8. Интересуваш ли се от изобразително изкуство? Предпочитан вид? Течение? Художници?
9. Малки градове или големи "ситита"?
10. Любим мюзикъл? (поне първите няколко...) Филмови или live версии препочиташ? (защо ли питам )

... и отново:
7. Дразни ме факта, че не оценяват, че в нашето племе има някаква организация, някаква структура, а се набутват във всички теми като най-компетентни и знаещи, все едно този форум не би могъл да съществува без присъствието им. Но то това става всяка година, пък и, предполагам, е нормално. Плюс това, разбира се, не става дума за всички - има и много ценни кадри - веднага се сещам за Санкт, например. Също и за 2-3 броя бъдещи фежемекари. Иначе, да си призная, новите не ги чета особено - което ме дразни, просто го прескачам. Не ми пречат.
8. Хм... тук бих сложила едно есе, заради което 5 години не видях бял ден в гимназията, викаха родителите ми в инспектората и... абе, имах наистина сериозни проблеми. Всъщност, излъгах - тук му е мястото, но не бих го пуснала - едно на ръка, че ме мързи да го препиша цялото и второ, че не искам да се появи с чуждо име някъде.
Ако трябва да пусна нещо все пак, вероятно са тези неща:
Мечтата за Тоскана
Кой ден сме днес?
Първото - щото наистина много си го харесвам и е ужасно искрено, а второто - понеже е за много любим спектакъл и ми отвори някои врати (наред с още 1-2 неща, писани в блога).
9. Мързел - макар и само в определени периоди. Също и чревоугодничество - мхмммм... Иначе не пуша, пия само такъв алкохол и в такива количества, че е срамота да го числя към пороците. И по жени не ходя.
10. Веднага се сещам за една, но няма как да я пусна, щото трябва да преровя маса албуми и или да я сканирам, или да снимам самата снимка с дигиталния фотоапарат... ама някой ден и това ще стане. На самата снимка съм по потник и къси гащи във Варна, а на потника ми виси маймунка, която, държа да отбележа, сама си се закачи там както минаваха покрай нас с гъдуларя, който я водеше. Иначе... показвала ли съм снимки от карнавала за последния 8. декември? Ако не съм, има какво да се види.
11. Без мен, мерси. Тия щандове ги пропускам в книжарницата - предлагат елементарни обяснения на неелементарни неща.
12. От така изброените - ABBA, Savage Garden, Motorhead, останалите съм ги слушала само инцидентно, така че не мога да определя. А това Skunk Anansie го чувам за сефте.
13. Предполагам, искаш да съм откровена - смятам, че имаш определени проблеми и искаш да бъдеш харесван с цената на всичко, което води до безгранични опити да си оригинален, но повечето пъти завършват просто с оригиналничене. Ако спреш да се стремиш да си интересен, ще станеш много по-интересен всъщност, гарантирам ти го. И понякога трябва да мислиш, преди да говориш/пишеш - не те съдя, аз самата невинаги го правя.

1. кое е най-важното нещо за теб в една връзка? на какво държиш и какво изискваш?
2. има ли песен,която да описва живота ти или теб възможно най-пълно?
3. би ли оставила всичко,за да осъществиш своя мечта,би ли напуснала хората,които обичаш в името на мечта?

Оф, Санкт, изписах цял ферман и ми се затри, ще отговарям пак следобед, честна мускетарска.



1. Другият човек да ме обича заради това, което съм, а не въпреки него и да не му и минава през ум да ме обсебва и/или да ми прави сцени на ревност (няма да ми писне да го повтарям). Това не го приемам и не съм склонна на компромиси. А, да - и да приеме, че има някои призраци, които по никакъв начин не го застрашават, но няма начин да избегне "срещата" с тях. Иначе не съм човек, дето държи особено на това къде са му хвърлени чорапите, дали е близък с майка си, с кого излиза и кога се прибира, не съм параноик и не искам да е до мен непрекъснато. Важното е да знам, че ще е там, когато имам нужда от него. Просто... как да ви го кажа - искам обич за обич, без много въпроси и без обсебване.
2. Мммм, живота ми - едва ли. Иска ми се в края да установя, че "My Way" е отговаряла на направеното от мен. Мога да се опиша с оперна ария - In questa reggia (онова, което искам да ви кажа, започва от 03:37 и продължава до края).
3. Бих се отказала от много неща в името на някоя голяма, голяма мечта, но не - не бих се отказала от хората, които обичам, защото без тях триумфът ми не би бил пълен, аз съществувам чрез тях. А и обичам да споделям щастието си.

Ето ме и мен. Хопала

Посочи един пример за собствената си изключителност, моля

В какъв стил биха били шедьоврите ти в изобразителното изкуство?

Опиши някой сюжет, който би бил идеален за либрето на опера, но никога не е бил опера. В какъв стил би била операта?

Кога ще се срещнем с теб?

Кое е най-масовото, комерсиално, плиткоумно и консуматорско нещо, без което не можеш? И за да дам пример, веднага признавам - аз не мога без McDonald's, наистина

Благодаря ти!

Едит:

Сетих се още нещо - голяяям риспект за отговора за Ридж (щото така се пише, миналата седмица четох книга по сериала) и Брук и тяхната одисея. Като се видим, ще ти кажа защо

1. Вярвам в Бог. Избягвам да се задълбавам във въпросите на религията, тъй като не се чувствам компетентна по тях - то е все едно да опитваш да обясняваш безкрайността на Вселената с крайни понятия. Иначе - да, Иисус е съществувал обективно, но оттам насетне...
2. Ееее, не може ли да са 2, щом сумата е неограничена? Бих купила piano nobile във Венеция, за да го подаря на един приятел. И къща в Тоскана. 30-35 млн. евро биха били достатъчни.
3. (Без)крайно успешен PR продукт. Не я слушам, не ме дразни, но просто не разбирам защо е цялата тая шумотевица. Не мисля, че я заслужава. Имам много приятели, които я боготворят. Иначе мисля, че въпреки тренировките и т.н.т. възрастта й пролича - наскоро гледах някакви снимки в "Паралели", изглеждаше потресаващо без грим.
4. Разкошен и много, много тъжен.
5. Безсолно, категорично. Иначе обичам и пикантно, ама не съвсем да не се яде; любимото ми сирене например, е адски безвкусно. Любими подправки - хм... черен пипер и магданоз. Не обичам бахар, кимион и дафинов лист. Но любимите ми комбинации (май съм го споменавала) са месо с плодове, панирано/печено сирене с мед и орехи, салата от краставица и ягоди с копър или зеле с праскови и диня.
6. Обожавам цветя, особено слънчогледи. Обичам и кали, и гербери, обаче ми е жал, че са откъснати и ще увяхнат, така че не бих си купила просто така. Ако ми подарят, им се радвам. В саксия не виреят при мен, доказано е емпирично - мога да уморя и кактус, уви. Нищо не ме успокоява така, както огромна нива със слънчогледи - дори и на картинка.
7. Бях там (в Юваскюла) 5 месеца (август-декември 2006) по една програма за студентски обмен - Еразъм. Ще чуеш за нея в университета, няма начин. Беше разкошно, наистина е друг свят, научих много, промених се доста - за добро, надявам се. Тогава започнах и блога и оттам идва и eli-finland.

Сега ги пускам, че да не се затрият пак и продължавам с последните 3 въпроса.

... продължение на горното:
8. Да, интересувам се, но познанията ми са много, много плитки В смисъл, всичко е на равнище "харесва ми-не ми харесва", което трябва да се промени. Категорично не съм експерт.
Харесвам живописта. Холандския Златен век (начело с Рембранд и Вермеер), фламандските майстори от 15 век, ар нуво - Климт, може би и Муха; харесвам и различни руски художници - особено Репин и Айвазовски, които са ми детски сантимент. От българските художници особено харесвам Иван Тричков от по-старите майстори (30-те години на 20 век), както и един-двама по-неизвестни художници като Радулов, например. Но, пак повтарям, не разбирам нищо от тая работа.
9. Честно казано, съм градско момиче, колкото и да ми се искаше да не е така. В много малък град или село мога да изкарам около седмица, преди да ми стане чоглаво и да не ме свърта на едно място. Въпреки, че след СтЗ любимите ми градове са Петербург и Истанбул, не си представям да живея в друг толкова голям град (в тези двата си се представям доста добре, особено в първия). Истината е по средата - важното е да мога да остана насаме с мислите си, без да се чувствам самотна и в града да има прилична опера и поне 1-2 театъра (плюс куклен). Това е идеалният по големина град за мене.
10. Хммм... не се сърди, но най-любимия няма да го кажа. Пазя си го много ревниво. Иначе харесвам "Джекил и Хайд", "Целувката на Жената-паяк" (великоооо!), "Чикаго","Ах, този джаз", "Кабаре", "Красавицата и звяра", "The King and I", "The Sound of Music", "Коса", "Мери Попинс", "Опера за три гроша" (доколкото може да мине за мюзикъл, тъй като по природа е зингшпил). И ще те изненадам, но предпочитам аудио записите - не обичам да ги гледам. Наживо пък - хич. Само "Коса" съм гледала и бях потресена.

Хм, знаеш ли, посочи ти един пример за моята изключителност. За мен е трудно да го направя.


Хаха, нещо авангардно ще е, та да не си личи, че не мога да рисувам. В това съм категорична. Кураторите ще ми звънят да питат кое е горе и кое - долу на платното, ако няма кукичка за окачване, която да подскаже.


Остави ме да помисля, ще ти отговоря. И ще бъде белкантова, ако приемем, че са живи хората, които биха могли да я напишат. Иначе - на прима виста мога да ти кажа, че може да се направи Вагнеров вариант на някоя приказка на ужасите - Вилхелм Хауф, например. Бррр...


Е, аз ти оставих телефон и т.н.т., за да звъннеш, когато си в България. Ти не се обади. Аз какво съм виновна, ам? Иначе... все някога ще се видим. Те краставите магарета...


Това с McD's ме уби, честно. И много ме замисли... мога и без нет, мога и без телевизия, мога и без fast food... Но най-комерсиалното, плиткоумно и консуматорско нещо, без което наистина не мога, са комедиите на Съни Сънински. Горните определения критиката ги ползва доста често, а аз наистина си го обичам. Не че не бих могла да живея без тях, но бих искала да са част от културната ми програма възможно най-дълго време. Той е чаровник.


И аз на теб.



Да, наистина се пише Ридж, щото е Ridge, ако не се лъжа. Имаше някакъв номер, да намериш статията за филма във википедия и да я преведеш с онлайн транслейтъра - излизаха големи глупости. А ти, прощавай за любопитството, защо си се занимавал с подобна книга? Нима не ти е мил животът? Брррх! Тия са заснели към 6000 серии май... и продължават! Вече ще пропиша сценарии и аз, поне да спечеля някой лев.