О, да, Sweet November преди 2 вечери ме съсипа. А тъпото е, че исках да си дръпна романтична комедия, забележете, и изтеглих A Walk to Remember и Sweet November. Guess what - и двата са ужасно тъжни и, на всичкото отгоре, са с почти идентичен сюжет (да не кажа, че съвсем се покриват). Малшанс. Така не бях ревала от "What Dreams May Come" (най-трогателният филм за мен) и "P.S. I love you", дето дори не трябваше да го гледам.
Но Sweet November е много... тъжен. Един от филмите, които отчаяно искаш да свършат по друг начин, но знаеш, че така трябва - защото и в живота се случват подобни неща. И все пак... не беше честно.

Т'ва със степенуването не ме кефи.
По-любим любовен от "Планината Броукбек" за мен май няма.

Ами освен Цар Лъв, който вече беше споменат, съм съгласна и за Beyond Borders. Попринцип не ме трогват много филми, но филмът, който всеки път успява да го направи е Edward Scissorhands. Също и The Passion of the Christ, но той май е за друга категория... А последният филм, който почти успя да ме разплаче беше A walk to remember...

Гледайте "Pay it forward" - СТРАХОТЕН ФИЛМ С...УЖАСНО ТЪЖЕН КРАЙ. Аз по принцип не сътм от най - ревливите, но...плаках от сърце на финала на филма.

п.п. Във филма участва и Джон Бон Джоуви.

Няма как да не се съглася с младежът от горния пост. Това хлапенце - Хейли Джоел последният-да-затвори-вратата, прави уникални роли.

Оф, те двата със Sweet November са идеални за следобед, предопределен за романтични "комедии". Как се минах тогава, още ми е леко нелепо като се сетя. Изобщо, май го казах някъде вече, но всички филми с подобен сюжет (тия двата, "What Dreams May Come", "P.S. I Love You", "City of Angels") са нещо, което трябва да се гледа, с надеждата никога да не ти се налага да го изживяваш. И те така... това са.

Да, тук сте писали някои от филмите, които и аз бих посочила.
Нямаше го обаче Into the Wild. Вярно, повечето хора не биха се трогнали от истинската история на един човек, който умира накрая по възможно най-нелепия и глупав начин, но цялото приключение на главния герой е разказано толкова увлекателно и ролята на Природата се усеща толкова добре през целия филм, че за човек, който живее за да пътува като мен, това е филмът!!!
Освен това той не просто разказва, но и отправя послание, а именно:
Happiness is real only when is shared.

Някой спомена "Lilia 4ever" - най-хубавият руски филм въобще, който съм гледала. Толкова истински и тъжен. По руски тъжен.
Иначе за мене класацията води Догвил, макар да съм сигурна, че не всеки, който го е гледал, ще ме разбере защо го смятам за трогателен.
После е Babel, който като цяло НЕ ми хареса, но си е трогателен.

Най-много сълзи съм проливала на P.S. I love you - от началото до края. Но иначе много силно ме разчувства Сибирският бръснар, направо ми заседна една буца в гърлото след него и много силно ми въздейства. Много плаках и на The painted veil, заспах разплакана А знаех какво става, защото бях чела книгата, но независимо от това...

Други тъжни филми за мен са The notebook, Message in a bottle, A walk to remember, въпреки че последният е по-слаб от останалите. Животът е прекрасен, Arizona dream...все филми, на които съм плакала, кога повече, кога по-малко.

Добре ли е да се гледат такива филми? В повечето случаи след толкова рев се чувствам пречистена, но след P.S. I love you ужасно ми се скапа настроението.

След толкова мнения, изписани тук за P.S. I love you... гледах го. Много сълзлив, много сополив, ама почти нищо не ми остана след като го гледах, иначе да, трогателен е.

"Passion of the Christ". Покъртителен...

Braveheart

Така е, този филм просто оставя диря в сърцето, която дори да искаш не можеш да заличиш..."Перфектната буря" също е несправедливо реалистичен и затова - адски трогателен.

Life as a house (Къщата на моя живот - да идиотско, знам). Човек няма да се скъса от рев на него, не се развива по линията на патетична любовна история, но според мен е наистина затрогващ.

Страхотен! Оревах света, когато го гледах, а на приятеля ми му беше
изключително забавно колко съм се вживяла, но му прощавам, защото все пак беше изпуснал първата половина на филма. Вероятно за много P.S. I love you е просто поредният сълзлив американски филм, но на мен страшно ми въздейства.