Ааа чакай, чакай! Както писа alhimikat по-горе - решил ли си с какво искаш да се занимаваш по-нататък в живота си? Едва ли ще работиш "География" или "Литература". Това с какво ще кандидатстваш има доста малко общо с бъдещото ти "амплоа"

Тъй като едва ли знаеш отсега с какво искаш да се занимаваш след 10-15 години, най-добре наистина давай на "проба-грешка". Влизаш едно, ако не ти хареса се прехвърляш. Разгледал ли си списъка с т.нар. "хуманитарни специалности"? Хареса ли си нещо?

може би туризъм е добър избор за общуване с хора и така нататък.... ама пак ти трябва език.. пък за психология имаш голям избор с какво да кандидатстваш, ако това те влече най-много. ама най-голяма представа от специалностите ще добиеш като прочетеш информацията за тях, я в справочника, я от някъдде другаде

Ще добие грешна, захаросана представа за
специалностите. В справочника всичко е
кебапчета и рози, а после... нещата са по-груби.

ама никой университет не ти казва жестоката действителност за това какво става с теб всъщност....пък и никой не може...

Просто можеш да забравиш за история и литература и всички други зубъркси направления, ако нямаш добра памет, дори не добра а повече ти трябва! И аз пишех страхотни теми, но нищо не е останало в кухата ми глава... Поне го разбрах навреме и спрях да се напъвам където ме няма...

Просто намери това в което си най силен и ако е повече от едно избери това което ти е най приятно

Вярно е. Паметта е нещо много важно и за двата предмета. Не говоря за наизустяване 1:1 и по думички, но трябва силна памет, която се базира на асоциации. Лично на мен литературата винаги ми е била любим предмет (най-вече защото бях обвързан в личен план с нея - писането ми е страст). Това не пречеше да се разбирам и с математиката (макар че с физиката бях по-добре, де) - в крайна сметка след 7-ми клас влязох точно с два отделни изпита по физика и математика. Но още в 9 клас аз разбрах, че от мен програмист (такава ми беше специалността) няма да излезе - да, пишех програми, включително и на асемблер, но това не беше нещото, което ме удовлетворяваше. Винаги съм си падал устат , обичам да говоря пред публика, обичам да мисля и да ръчкам над един проблем, докато не го анализирам до последния пласт, обичам споровете и сблъсъка на гледни точки в търсене на правилното решение... Е, това естествено предопредели избора ми на специалност - Право. Оттам насетне за мен подготовката не беше особено голям проблем, защото амбицията ми беше голяма и постигнах всички цели, които си бях поставил. Като имаш предвид, че 12 клас за мен мина под знака и на защита на дипломна работа, държавен изпит по специалността, матури и други такива забавления Но аз бях уверен, че ще се справя и в крайна сметка се справих. И не мразя математиката, дори съм й благодарен, че ме научи да мисля задълбочено и да навързвам нещата в логически ред. Според мен изборът ти трябва да се базира най-вече на личните ти качества и умения - в какво си най-добър, кое ти е по вкуса, кое - не, но най-важното - в какво амплоа си се представяш Успех!

Здравей!
Моят съвет е: зарежи я тая история, действай с математиката! В зазубрянето на теми няма нищо интересно, а пък и математиката е доста по-практична!
Успех ти желая в избора!

Предметите, с които кандидатства човек, не са от такова значение. Те не трябва да са самоцел, те са способ за постигане на по-голямата цел - а именно, да се домогнеш до професията, която желаеш.

И на мен ми вървяха математиката и физиката. Ама наистина много. Преподавателите ми очакваха да кандидатствам това. А в крайна сметка кандидатствах с литература и история (въпреки, че ненавиждам историята) и успях.

Работата, която имаш, трябва да ти е присърце. Ако не ти харесва, колкото и пари да изкарваш, ти ще чакаш с нетърпение края на работния ден, а след него всичко ще се изпарява от главата ти. Докато човек, който обича професията си, е постоянно обзет от нея, постоянно му идват нови идеи, той може да се развива. Цялата КСК, цялото образование в университета, дори дипломата, която ти дават - са само способи за постигането на целта да работиш това, което искаш.

Аз бях абсолютно същата работа. Учех в математическата, ама не ПМГ, а СМГ и също бях перфектно с математиката. По ред причини обаче и аз като тебе изостанах с матерала и постепенно се ориентирах към право. Реших, че искам с това да се занимавам и една година ми беше предостатъчно време, за да се подготвя. Идеята ми е, че няма значение, какво си учил в училище. Реши, с какво искаш да се занимаваш в бъдеще и сам ще се ориентираш.

Ми,добре, хора, аз съм мега-ултра заблудено същество. Днеска цял ден си търсех зарядното, то се оказа най-отгоре на дивана, както и да е. Търсих инфо в сайта на СУ за специалност Психология и по-точно с какво мога да се занимавам ако, аджеба, взема че завърша, но така и не намерих...ммм -> ПОМОООЩ!

Не си намерил/а информация с какво можеш да се занимаваш, по простата причина, че в България възможностите ти да се развиваш с Психология не са особено големи. Ако смяташ, че можеш да се задоволиш с работата на психолог в някое училище(и то с големи връзки), или като психолог в полицията(с още по-големи връзки ) давай смело напред. Но ако си живееш с илюзията, че ще станеш следващата Мадлен Алгафари си много заблуден/а. Оказва се, че във въпросната специалност влизат хора с едни от най-високите оценки за да станат в най-добрия случай психолози в някой онкологичен център(където бтв единственото, което правят е да повтарят на пациентите си, че да ще умрете, но въпреки това трябва да сте позитивни, защото живота е хубав и ще продължи да бъде такъв и след като вие хвърлите топа, тъй че не се тормозете), а в обикновените случаи ще завършиш за да станеш продавач на GSM-и с висше образование. Жалко наистина за специалността защото в чужбина това е една от най-платените професии, но тук въпреки ентусиазна на хората, които се записват да я учат си остава неприложима, поради плиткоумния срам на българина да си признае,че има нужда от помощ и съответно да я потърси в кабинета на психолога; да не говорим че методите на преподаване на специалността в България са доста остарели в сравнение с тези в Европа и САщ

Ууу...ужасно...уби ме..а сега накъде?!?

Виж сега говоря ти съвсем сериозно, не се опитвам да ти убия мерака, просто споделям впечатления и не говоря наизуст защото кандидатствах тази година и имах намерението и аз да пиша психология и затова проучих нещата, имам роднини, които завършиха специалността и двамата сега работят като преводачи и то защото имат късмет че поназнайват езици. Знам ли ако наистина искаш това да го учиш - това си е все пак твое решение, някои които го учат са ентусиазирани, че нещата могат да се променят за по-добро, но едва ли Успех

Ако успееш да се специализираш някъде в чужбина или пък
да се насочиш в сферата на ЧР, няма да ти зле. Това за
Психологията. По принцип важи за всяка специалност.
От една страна е вярно, че реализацията е трудна, но от
друга е още по-вярно, че всичко си зависи от човека.
Никой не е приет с гаранция за работно място, нали?!
Освен тези на мама и на тате, но те не са конкуренция.