Какво значение има дали ше и го на^^кат при нас или при тях, важното е да се учи....

Инак мисля, че и без друго огромното търсене на архитекти и информатици ше довете до голям брой завършващи такива и съответно - по-голяма конкуренция... и нея ако не я бива, кво ше работи? В Таза?

Далеч по-хитро е да учиш това, което знаеш, че ше си над всички като умения и ше ги биеш за всяка работа, за която кандидатстваш...

за какви равносметки става въпрос...
те се правят едва след като минеш първата сесия....
Да не говорим,че мнението ви ще се променя често през годините,така че не бързайте със сметките без кръчмар

Моята равносметка е, че съм се подготвил повече от необходимото за влизане в университета и в желаната специалност, но в никакъв случай не съжалявам, защото математиката ще ми бъде полезна и в университета.

П.С. Не казвам нищо против историята и литературата!

Що за глупост?! Каквото и да е избрала - сигурна съм, че е правилен избора.

П.П. По темата - супер доволна съм. Година и нещо преди изпитите бях полудяла, та последната година ми минаха нервите и много не ми пукаше

Звучи наистина красиво и оптимистично,дано не съм прав Както съм написал,това си е мое мнение.

Да кажа и аз за равносметката.Доволен съм от себе си.Подготвих се на достатъчно високо ниво,даже май се попрестарах,очаквайки по-сериозна конкуренция,която се оказа,е липсва.Въпреки това не съжалявам за нищо и това беше една доста успешна и приятна КСК

Дано и семестрите минават по същия начин
ИИ вече с нетърпение чакаме 1ви

Моята равносметка е следната: Дадоха се не малко пари за курсове по литература, след което се оказа, че тя няма да ми трябва за журналистиката, която толкова исках да запиша...Все пак продължих да посещавам курса и не съжалявам. Научих много и срещнах готини хора. В крайна сметка бала не ми стигна нито за журналистика, нито за ПР. Стигна обаче за третото ми желание - книгоиздаване. Въпреки, че в УНСС изкарах много по -високи оценки и бях приет журналистика, избрах книгоиздаването в СУ. Времето ще покаже дали избора ми е бил правилен...

За мен най-важното е, че бях приет в специалността, която най-много исках. Факт е обаче, че съм голям перфекционист и максималист и това рядко ми дава възможност да се чувствам напълно удовлетворен от свършената от мен работа. И въпреки че в университета ще се занимавам с висша математика, няма да си дам покой докато не усъвършенствам елементарната математика.