11-Дека си роден?Родното село(или град)има ли според теб връзка с възпитаниету?А с диалекта
12-Кой диалект тъ дразни най-много?
13-мъ що така все задаваш по 13 въпроса Позволи ми да си помисля ,че някои от въпросите си ги смучеш от пръстите,за да станат необходимата бройка
14-Да чуя кои езици говориш
15-Според теб може ли някъв смешник да се изцепи за някого,че не е ерудиран,само щото не е чувал за някъв си там,на когото той е решил да се кланя,понеже си няма друга работа

11-Дека си роден?Родното село(или град)има ли според теб връзка с възпитаниету?А с диалекта
Бургаска окръжна болница, в една от залите.... И мястото няма значените, родителите и хората наоколо възпитават детето, а не селото или града. И при диалекта е така - не го правят местата, а хората....

12-Кой диалект тъ дразни най-много?
Тексаския вариант на англииския език

13-мъ що така все задаваш по 13 въпроса Позволи ми да си помисля ,че някои от въпросите си ги смучеш от пръстите,за да станат необходимата бройка
13 е вълшебно число, и реших да го задавам традиционно като бройка. Понякога ми идват повече от 13, понякога по-малко, но си задавам точно толкова по навик.

14-Да чуя кои езици говориш
Български, македонски

15-Според теб може ли някъв смешник да се изцепи за някого,че не е ерудиран,само щото не е чувал за някъв си там,на когото той е решил да се кланя,понеже си няма друга работа
Мисля, си че всеки сам си определя критериите и идеите, които влага в прилагателните, които лично ползва. Ако има несъвместимост в тези критерии, проблема се решава, не като ме занимавате мене, а като си говорите помежду си.

pi4 ли ме нарече?

И за да не е офтопик...

1. Кристо, виждаш ли се като нотариус?
2. Какво мислиш за езотеризма?
3. Злопаметен ли си?
4. Опиши човека - противоположност на теб...
5. Реалист или романтик?
6. Заеми страна от конфликта в Грузия... Обоснови се.
7. Любима марка марципан?
8. Кой е подводният камък в нашето образование?

1. Кристо, виждаш ли се като нотариус?
Всъщност да, но на практика не би ми било вълнуващо чак толкова. Дори и това, което съм чувал за заплащане и де факто работа.... Не обичам лесните неща

2. Какво мислиш за езотеризма?
Чел съм доста неща, мисля, че ме вълнува и че някога може би и аз ще пиша някакви такива книги и статии. Въпрос на виждания и на това, какво ми хрумне. Странно ми е, хората да отричат този вид литература, тва е все едно да отречеш примерно митологията като безспорно влияние в изкуството.

3. Злопаметен ли си?
Помня всичко и всички, но се стремя да гледам позитивно на нещата и да не съм злопаметен, ако човека ми е показвал и доброто си лице. Но пък ако помня само кофти неща се стига до по-важната ми черта - отмъстителен съм.

4. Опиши човека - противоположност на теб...
Най-яркото, което ми идва - двуличен тип, отделно и не-широкоскроен и гледащ само в 1 посока, не виждащ по-далече от носа си. Или някой, който се държи снобски и високомерно, за да се самоизтъква, без да има нужното покритие. И като външен белег - дебел, с бирено коремче....

5. Реалист или романтик?
Според случая - ако има шанс да помечтая, защо да не го направя? Всъщност, реализма ми идва, когато съм минал всички възможни гледни точки, вкл. и романтичната страна на нещата. Но понякога ситуацията подлага само 1 възможност на реализация - реализъм до дупка. И щом се налага - приемам нещата така.

6. Заеми страна от конфликта в Грузия... Обоснови се.
Абе само не мен ли този конфликт ми напомня за Руско-турската война от 1877-1878? В смисъл - Русия напада за да освободи братски народ, който живее в частична автономия от неговия опресор. После реакциите са смесени - част от Великите сили са недоволни, други са. Всеки си следи интересите. Днеска грузинците признаха, че са ползвали касетъчни бомби, може би Цинквали е техния Батак? И тогава войната е била спряна с помощта на англичаните, сега - на французите. И си мисля, че колкото и да е нехуманно - войните по света трябва да продължат. Защото така се решават проблеми - с оръжие, в пряка война, а не като в Ирак - с тероризъм или в Кавказ - с партизански движения. При тези случаи проблемите си остават. Херодот казва че "Войната е баща на всичко" - инак проблемите не се решават качествено. Примерно в Косово сега не е по-добре отколкото в Израел, въпреки, че Израел води войни от 60 години точно (страната е създадена 1948), а Косово не е бил във военен конфликт, ама истински. Един вид - аматьорска революция ще да е, ако няма кръв и насилие. Половинчата работа.... Дори и нашата нова история е писана с кръвта на сърбите по време на съединението и после на турците - по време на балканската война. Но е имало качествен резултат.

7. Любима марка марципан?
Не съм фен, предпочитам шоколад

8. Кой е подводният камък в нашето образование?
Е, как кой? Парите естествено. Сигурен съм, че ако дадат на Вълчев достатъчно пари, той за 1 месец, ще оправи цялото образование и ученици и учители ще му целуват земята по която стъпва... Ама - няма достатъчно пари за нищо. Щото да управляваш образованието на малка, слабонаселена, с добър коефицент на интелигентност в населението, страна, не е хич трудно. Проблем може да има само откъм финансите, и вервайте ми - точно там е проблема. Ако бяхме по-богати и се инвестира качествено в този сектор, за 1-2 години ще се види разликата. Щото е динамична среда - не е в дългосрочен план да видиш промените, а директно на момента. Примерно подобряване на преподаването за учебна година Х, директно дава отражение в същата по олимпиади и състезание, а на следващата, дава основа за още по-голям напредък. И след 12ти клас вече гледаме натрупването на вълната да се изражда не в 50% двойки, а в масова успеваемост и подем в образованието. Ест, ако нямаш пари, нищо обратно по веригата не се случва и всички псуваме управляващите.

Хахахахахаха!

Позволяваш ли си емоции на публични места?
Позволяваш ли да бъдеш обсебен от човек/идея?
Склонен ли си да се вслушаш в мнението/съветите на другите или предпочиташ да действаш по инстинкт?
Ако поискаш съвет и не ти хареса, склонен ли си въпреки това да признаеш, че човекът отсреща е бил прав?
Какво са за теб приятелите?
Бил ли си истински влюбен?
Кога ще качиш новата песен на Гурелище в нета?

Позволяваш ли си емоции на публични места?
С подходящите хора, мястото е без значение (примерно двора на даскалото ми на Изпращането). Може да става дума както за лигавене (с некви момичета из Бургаския център) или за подпяване на някаква откачена песен (с Мирослав, пак на публични места). Въпрос на хора, не на място, аз съм богат на емоции и не ги запазвам за себе си...

Позволяваш ли да бъдеш обсебен от човек/идея?
От човек е по-трудно, защото обикновенно хората са по-простовати от идеите. Но когато се усетя истински обсебен, гледам да се дистанцирам от субекта. Просто обсебването е болестно състояние и само човек може да се излекува. Естествено, стига да е достатъчно лесно да се отърсиш. От идеите - обсебен съм предимно от творчески идеи и прищявки. И обикновенно ги махам, като ги реализирам. Примерно съм обсебен от идеята да направя филм по "Човекът във високия замък". Няма нищо лошо, че няма да стане веднага, а някой ден....

Склонен ли си да се вслушаш в мнението/съветите на другите или предпочиташ да действаш по инстинкт?
Съветите са като да дадеш пари на заем - даваш 100 кинта, а човека отсреща ти вика "О, мерси много пич, но ще взема само 30 от тях" и ти връща останалите. Ако съвета ми върши практическа работа цял, го ползвам цял, ако донякъде - ползвам го частично. Ако е просто гледна точка, която изобщо не го изпълнявам, но просто го пазя, като гледна точка, която може да ми потрябва за нещо. В смисъл - дори и да имам 1000 лева в джоба, винаги бих взел онези 100лв, защото може да потрябват. Понякога съвета е доста полезен, когато нямам практически опит в дадена сфера (примерно като ме учеха да шофирам). Но друг път инстинкта ми по даден проблем е 100% прав заради опита. Обикновенно съм прав за гадните неща, а и те са темата, заради която искам съвети. Инстинкта ми винаги върши работа, не помня кога за последно съм грешал за някое предчувствие. Но искам съвети, за потвърждение. Понякога и за обратно потвърждение. Някой да ми каже, че небето е синьо, за да съм сигурен, че е зелено. Нещо такова. Моето решение се определя, не от това, което хората, мисля за правилно или не, а от това, какво трябва да направя. И принципно си сверявам часовника понякога.

Ако поискаш съвет и не ти хареса, склонен ли си въпреки това да признаеш, че човекът отсреща е бил прав?
Няма такова нещо като да се харесват/да не се харесват чуждите съвети. Ако не исках съвет, нямаше да помоля за него. Нали? Щом съм поискал чуждо мнение, значи ми трябва => го харесвам. Но друг е въпроса, доколко ще го изпълня. Понякога (както и по-горе описах) бих усетил, че човека е прав, но избирам да направя грешното нещо, защото така трябва. А понякога изобщо няма разлика кое е правилно и кое не е. Просто различни решения на даден проблем. И аз доста рядко бих избрал най-безболезненото решение, по-скоро бих ползвал системата "Crash And Burn" - огън и жупел върху всичко, за да се реши проблема качествено. По-горе всъщност признах, че дори търся правилното мнение, демек човека да е прав за ситуацията, но само за да знам, че това което правя е това, което трябва. В смисъл - колко хора, заслужават да се отнасям с респект към тях, и да правя правилните неща към тях? Казано накратко - да, ако е бил прав, ще му го призная, но дали ше му послушам съвета е въпрос на ситуация.

Какво са за теб приятелите?
Отбор. Това е правилната дума, донякъде. Обичам работата в екип, дори екип от неравнопоставени. Но това не значи, че ще си нямаме взаимноуважението. Приятелите ми знаят, че могат да разчитат на мен, доколкото съдбата ми позволява, както и аз на тях, доколкото техните съдби.... За мен приятелството е именно като да си в отбор, или дует, ако щеш с някого. Да знаеш, че ако човека ти има нужда, ще го покриеш по крилото за да ти подаде топката (проблема) и да отбележиш гола, вместо него (да му решиш проблема). Но друг е въпроса, какво ще направи той, ако ти си с топката и искаш да я споделиш с него и заедно да се справите. В този ред на мисли, не мисля, че у форума има някакви приятели, с малки изключения от 2-3, всички са ми познати, на които бих помогнал да вкарат гол, ако съм в настроение за футбол. И в същото време хора, които не биха искали да си подаваме, дори и да водя в резултата, а какво остава, ако губя и имам нужда от помощ (отборна игра) за да отбележа.

Бил ли си истински влюбен?
Да, но истински влюбен, за определен период, който е последван от разлюбването. Това, да обичаш истински някого, който не те обича, в рамките на 5-6... 10-20 години не си струва. Не мога да обичам истински, някой, който не ме обича истински. Като при книгите е - не можеш да имаш само 1 корица...

Кога ще качиш новата песен на Гурелище в нета?
Нека да се разберем - песента, която работя с Ивайло от Гурелище е за моя нов албум, а техния нов, още дори не е започнат. Човека ми прати доста файлове, които да ползвам, вкл. вокали и акустична китара... а от скоро има и електр. китара, която също може да бъде включена. В този ред на мисли, като си направя песните, ще ги качвам по нета. Парчето с него е в демо-версия 2, която има и вокали. Но до края имам още много работа. Колкото до техния проект - нямам никаква информация, но съм чел доста интересни текстове по следващия проект. Може и да продуцирам нещо тяхно в скоро време, но още не се знае....

Смяташ ли, че демонстрираш чувството си за хумор до такава степен, че това да попречи на човек да вземе мнението ти насериозно?

Смяташ ли, че демонстрираш чувството си за хумор до такава степен, че това да попречи на човек да вземе мнението ти насериозно?


Има 2 страни на този въпрос. Първото е, като говоря сериозно, обикновенно се разбира, че съм сериозен. Ако не се разбира, проблема не е мой. В смисъл, правя ясна разлика, кога се шегувам и кога говоря сериозно. Но не мога да накарам другите да я правят. В смисъл, чувството ми за хумор, включва една част, която се правя на сериозен, казвайки нещо несериозно, за да усиля ефекта. Но по желанието да се разхили човек, се разбира дали се шегувам или не. Нарича се сарказъм. Е, освен ако не е за сметка на някого, тогава той няма да се разхили, но ще усети. Ако хората не приемат, сериозно това което казвам, ако е сериозно - сменям тактиката и го казвам, че да ме разберат. Това се нарича Сарказъм+, нова по-добра версия. И съм разбрал, че по-често съм сериозен, отколкото несериозен. От възрастта е.
Втората страна е, като говоря несериозно. Просто като се шегувам - се шегувам. Надявам се никой не взима насериозно като казвам някаква шега. Освен в случаите, когато зад нея стои нещо реално. Примерно обичам да изтъквам грешките и недъзите на хората (недъзите в характера). Но не го правя директно, което води до обиди. (е, освен когато не съм на кеф) - правя го индиректно, скривайки истинското си мнение зад шега, за да можеш да се сдъфче по-леко. Или по-скоро, за да не обидя някого, казвайки му каквото мисля. Защото съм си такъв - не си меря приказките, и обиждам без да искам. И съм открил, че ако се шегувам, минава по-лесно. Понякога с пародия, сатира и ирония може да се каже повече отколкото с обикновенно шикалкавене. И ефекта на възприемането е по-добър. Кофти е че този ми пост не можах да го напиша така, ама нали изнасям лекция по теория на общуването в момента. Истината е, че обичам да ползвам чувството си за хумор, във всякакви случаи. Често ми е спасявало кожата, чисто физически. И често е правело проблеми. Но обикновенно проблема не е мой, че някой не разбира дадена шега, че е просто шега. Или че не разбира, че зад шегата има нещо сериозно, от което трябва да си вземе бележка. Нямам чувство за хумор от онзи ден, че да не съм наясно, как да си го ползвам...

Още един въпрос-Смяташ ли,че някой изчита целите ти отговори Толкова са дълги,имам чувството,че чета за изпит по средновековна френска литература

Да....

.... хахах, няма да съм аз, ако отговора ми е толкова кратък, а?

Но - да, подозирам, че все има някой, който ги изчита - всеки задавъпроствал е чел отговорите ми на неговите си въпроси, и ако му е било интересно - и на останалите... И хора, които просто четат, защото темата ги влече, като това включва едновременно и фенове и недоброжелатели, бог знае какво търсят и двата типа хора в тази тема. Предполагам от първите отговори интереса се вдигна, хората очакват някакви скандални разкрития и остри отговори на провокативни въпроси. Не са ми били задавани нови такива, но всички въпроси ми бяха интересни до тук. А и мисля, че всичките ми отговори са написани в един тон, с еднаква доза острота и искреност. Дори съм се стремял да бягам от хумора, за да звуча по-сериозно... до въпроса за хумора и сериозността...

И все пак, аз си ги препрочитам отново тези отговори, за да се замислям, дали бих могъл да допълня нещо или доизясня такова. Не знам кой друг е чел цялата тема, надявам се да са модераторите и да си вършат работата, следейки за спам, офтопици, обидни изрази и т.н. Ако не - мисля, че поне заради това си струва да я видят, дори рапорт пуснах за един от постовете. Сещаме се кой

И така, тва е краткия отговор в общи линии, иронията за френската литература е, че моя ник идва отчасти и от френската литература, сещаме се, коя книга.... Дано да съм по-интересен от френските книги.

А ето и линк към старата такава тема http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=15&t=10188

1. Фендър или Гибсън? Или няма значение?
2. Кой има по-добър вокал, Греъм Коксън или Деймън Олбърн?
3. Искаш ли Блър да се съберат отново? Или е твърде възможно да запишат нещо кофти, както направиха Smashing Pumpkins през 2007, и в такъв случай е по-добре да се занимават със самостоятелни проекти?
4. Ако утре можеше да заминеш за който и да е град в Европа, кой би избрал?
5. Харесваш ли британски акценти?
6. Четох, че слушаш Placebo и Kosheen, това чувал ли си го? Hide The Bitter
На мен не ми харесва, но мисля, че фен би го оценил.
7. Злорадства ли по отношение на тазгодишните матуранти?

1. Фендър или Гибсън? Или няма значение?
Мел Гибсън разбира се...

2. Кой има по-добър вокал, Греъм Коксън или Деймън Олбърн?
Олбърн мисля, предполагам и Греъм не е зле...

3. Искаш ли Блър да се съберат отново? Или е твърде възможно да запишат нещо кофти, както направиха Smashing Pumpkins през 2007, и в такъв случай е по-добре да се занимават със самостоятелни проекти?
Доколкото ми е известно, Олбърн е зает със страничните си проекти и слуховете, че в края на годината ще има албум на Блър, леко почват да понамирисват. Както и да правят албума без Коксън, както гласи цитата: "In an interview with the NME, Albarn said that if Coxon wasn't to return to the band, he was not comfortable with reforming Blur. "Why don't I get another guitarist? Because there's none better than Coxon," was Albarn's reply.". Все пак се надявам скоро време - 2009 примерно да видим нещо тяхно. Както Дъ Върв се събраха отново...

4. Ако утре можеше да заминеш за който и да е град в Европа, кой би избрал?
За Лондон предполагам... е проблема е, че следващия град в Европа, който ще ми се наложи да посетя е София, другата седмица....

5. Харесваш ли британски акценти?
Зависи от самия човек, който го ползва...

6. Четох, че слушаш Placebo и Kosheen, това чувал ли си го? Hide The Bitter
На мен не ми харесва, но мисля, че фен би го оценил.
Не мисля, че ритъма на едната песен пасва на другата. Не го бях чувал, странно ми звучи. Кошийн не пасват на Пласибо по никакъв критерии, може би по-подходяща музика би била на Фейтлес....

7. Злорадства ли по отношение на тазгодишните матуранти?
Да, и предполагам догодина пак.... нека им е зле, ама не защото "така им се пада на малчуганите", а защото младото поколение не учи старателно, и не осъзнава, че знанията от гимназията ше му трябват след време....

Всъщност аз ги чета!
Кристо какъв би бил идеалния подарък за теб?

А какво по-точно разбираш под младото "поколение" и защо смяташ, че не осъзнава потребността от знания?