Ама като се казва всяко зло за добро! Нашите скъпи дадо и баба отишли на погребението на бедната старица и тогава решили ,че това е знак от бога и взели с много мъки и усилия на коварните им мозъчета радикалното решение да заровят томахавката!Но не щеш ли изведнъж се появил внука на прегазената старица,който както се оказало по-късно тамън бил избягал от интерната.

Та това момче донесло касети с метъл и индустриъл. Пускало ги най-силно в неделя следобед между 3 и 5. Пушело разни треви и коренища, та димът излизал през прозореца и окадило фасадата на блока. Възмутените съседи думкали с гумени чукове по панелите - за да не си развалят тапетите. Обаче момчето тълкувало това думкане като " не се чува добре " и усилвало метъла... На домоуправителя му се спукало тъпанчето на ухото, а жена му почнала да заеква и да се напикава от страх .

Събрали се всички един ден на поляната пред блока и написали жалба до кмета. Изтъкнали , че текстовете на метъла били сатанински и сектантски, и изобщо как може такоз нещо... Кмета дошъл да се убеди лично , ама мерцедеса ,с който пътувал, спукал гума на един пирон.
Кмета се ядосал и си отишъл пеша !

Междувременно лошият внук обмислял стратегии как да се представи като добро момче пред баба си и дядо си, които били отишли на село за няколко дни, та нищо ня разбрали за джангъра, който за малко не срутил панелката. Мислел си нашият Здрафко (така било записано във формуляра при регистрацията му млако след раждането, понеже чиновникът, който попълнил въпросния формуляр, бил неграмотен и леко прост, а после, когато родителите на Здрафко се опитали в общината да променят името на отрочето си, попаднали на лош чиновник, който им скръцнал със зъби, че се опитват да оспорват акт, ратифициран от представители на народната власт)... та мислел си нашият Здрафко да се прави на света вода ненапита, първоначално да пуска на баба си и дядо си само най-лиричните метъл балади - хем да не го изгонят, хем да се направи на нежна и ранима душа, изстрадала ударите на жестоката съдба...

И почти бил успял, само баба му да не беше видяла фасовете по пода и камарата мръсни чаши и чинии в бабешката си кухненска мивка - скъп спомен от последния купон на внука. Видяла бабата зулумите в апартамента си и мигом се запътила към стаята на младежа...

Бабата обаче леко недовиждала и допуснала сериозна грешка. Миловодното създание, докоснало отдавна забравените нежни струни в душата и, се оказало кварталната наркоманка Пуфи........

Пуфи се била напафкала доволно същата тази дивна нощ, и се мислела за кръстоска между кресло и върколак. Бабата седнала върху нея, и тогава кръвожадното у Пуфи заговорило и тя посегнала да впие остри като бръснач зъби в прасците /бабата седяла по доста особен йогистки начин и гърлото й било недостижимо/ на бабата.....да, обаче не щеш ли, сред шум от счупени стъкла и крясъци от съседнта кооперация............

Внезапният трясък окончателно разтройл психическото състояние на Пуфи, която забравила за бабката и започнала да размишлява дали да не се трансформира в жълт върколак-диванче с оглед по-добрите перспективи за професионална реализация. Същевременно старателно развиваните у бабката клюкарски инстинкти я принудили временно да се откаже от идеята да превърне Здрафко в пълноценнен член на домашната общност посредством прилагането на вербално-морализаторско-старчески средства и тя изкочила на балкона. В това Здрафко видял своя шанс........

Бабката изскочила на балкона, а там се спънала в нещо. Всъщност Здрафко си въдел домати в тенекиени кутии. Отсреща пък имало някакви бекяри, които тъкмо се наливали с ракия. Тия господа почнали да свиркат и да ухажват бабката. Тя се засмяла и им занесла по един домат, па макар и зелен... Ама нямало оцет, та бекярите си останали нещастни.

Били толкова нещастни че даже се сбрали под блока да протестират, а и бабката като се спънала във вудените от Здрафко домати се заклатила на перилото на балкона, а бекяри, бекяри, и те са хора , и чакали да видят ще им падн ели бабката... буквално ..

Пуфи обаче която си диванясвала доволно кротко видяла непристойния блясък в очите на бекярите (не друго, ами един си запалил арда качак с горщ вестник, което си е бая светещо, а блясъка бил непристоен, щото вестника бил от онези специалните, дето ги продават на малките деца много скришом), тя видяла блясъка и веднага от жълт диван се трансформирала във върколашката си форма и налазила дивашки бекярите. В този момент обаче, Здрафко...

...си разглеждал чарковете от компютъра, щото го разглобил.Много бучал нещо и за това.Първо помислил, че е от вентилатора на захранването и постоянно му вкарвал някакви удари - лоукици, хайкици и други такива.В последствие се оказало, че не е от захранването, а от старата видеокарта 32МБ и я свалил.Отворил вентилаторчето и го почиствал 30 минути със спирт и клечки за уши.И вентилатора спрял да бучи...

П.П. (по истински случай)

Вентилаторът спрял да бучи, ама и спрял да охлажда. Затова Здрафко прокарал един маркуч от чешмата до захранването на компа. Отработената вода събрал с друг маркуч и фуния. Края на тоя втори маркуч стигал до доматите. На тенекиите инсталирал преливник и оттам с трети маркуч отвеждал до уличната шахта.
Здрафко пуснал траш-метъла и се загледал доволно в мехурчетата , които се движели в маркучите и сякаш танцували ...

танцът бил нещо средно между рок, ръченица и Половецки танци. Здрафко доразвил системата като мушнал едно компресорче и вентил паралелно на субуфера.
Новият ритъм бил потресаващ.
Само че съотношението вода-мехури вече било в полза на мехурите, та компютъра прегрял и пуснал дим. Здрафко и това оползотворил, като си направил веяна скумрия ...

И понеже скумрията смърдяла ужасно, комшиите нахлули и линчували Здрафко, вкарвайки го в кома. Фаст форуард след спирането на машините, разчистването на апартамента, множеството огледи и палувания на брокерката и стигаме до момента, в който се нанася следващия ни протагонист. Черен гоуф тройка облепен със стикери паркира диагонално пред входа, от него слизат млад мъж с вид на закъсняло борче и посинената брокерка. Краткия оглед приключва с думите "стабиуен е, ше го зема" и reboot-а е готов...