Уф, аз го казах малко случайно по-горе, ама... нищо. Значи, правя 2 уговорки, преди да ти отговоря. Първата е, че говорим само и единствено за външен вид, щото много от другите неща ги избистрихме по-рано в темата. Та, да приемем, че мога да избирам между много мъже от съвсем различни типове и (втората уговорка) не познавам нито един от тях, не знам нищо за никого. Вниманието ми почти автоматично ще бъде привлечено от мъж, който е висок към 1.90 с широк, мощен гръден кош и голеееми ръце. Грамаден, огромен мъж, дето като те гушне и можеш да забравиш за всичко. Не знам дали се сещате за този типаж, щото те не се срещат често, но... да, тъкмо споменах Винсънт д'Онофрио; също Кирил Манолов, макар че той даже е малко в повече и по-скоро е пълен, отколкото едър; моето момче.
Нещо такова. Чертите на лицето рядко ме интересуват, честно казано, макар че много обичам хубави очи (не че мога да го дефинирам).


Ами... автографи от биатлонисти, записи (макар че те са с практическа цел), някога събирах билети от театър, картинки от дъвки "Турбо" и "Love Is". И монети от 10 лв. Но сега май останаха само записите.


Еееее, те са несравними. Но ако въпросът е поставен така - вино. И определено мерло (използвам случая да похваля телишкото мерло от 2006, също и мерлото на Карлово; днес пих мерло на Карнобат, но категорично не ми хареса).

Последен... засега.

Кое е мястото / страната, която искаш да посетиш в най-скоро време?

Хаха, спокойно - тая седмица съм ви паднала. После - само на лични чааак до декември (пфуф )

Ами... едно пътуване до Прага остана неосъществено това лято - въпреки че съм ходила, искам пак тааааам... Този път - за по-дълго.

А, и за Скайп - Eli_Bakalova (каква изненада). И извинявай, че не ти отговорих на ЛС, просто ми се насъбра бая писане за един ден.

Ромен Ролан, а? Познавахте ли се с френската паралелка /най-добрата ми приятелка е била в твоя випуск /?

Ами, Принцесин, зависи за коя "френска" паралелка говориш - ако е английски с френски, да, тя е една и ги познавам всички (малко или много). Ако става дума за паралелките с първи език френски, те бяха 3 (г, д, е класове) и със сигурност я знам по физиономия, но едва ли се познаваме - тях ги знам най-слабо.

Вярваш ли в перфектната любов (приказен тип - в стил, срещаш Човека (соулмейта демек), love at first sight и they lived happily forever after) или няма "перфектна любов" (т.е. с много хора може да се получи - всичко е в усилията и компромисите... Както казваше Мадона: "I don't want easy. Easy doesn't make you think. I thank God every day that I have a husband who makes me think!")?

Каква ти е мотивацията да искаш да си преподавател в пропадналия ФЖМК?
Как виждаш бъдещето на факултета?
А на Факултето?

Вярвам в "перфектната любов", защото съм я изживяла до някаква степен (без последното happily ever after, но то не се случи поради независещи от мен и него причини). Вярвам обаче, че има и любов, която се гради бавно, постепенно, благодарение на компромиси и желание. Ако не вярвах в съществуването й, трябваше да се гръмна след края на онази любов. А аз все още съм тук - жива. И търся. И вярвам.
Пък и, щом съдбата сложи подобен край на онази връзка... кой знае? Може и той да не е бил онази половинка, най-най-истинската от всички, колкото и аз да мисля другояче. В противен случай би било твърде жестоко.

За пореден път ти казвам, че не съм съгласна с маркираното от мен определение във въпроса ти. Ако ФЖМК беше пропаднал, нямаше да искам да имам нищо общо с него. Ти го смяташ за скапан. Колко време си прекарал в него извън санитарния минимум, без който трудно би се справил по изпити и пр.?
Смятам, че там влизат основно надъхани, амбициозни деца. Техният ентусиазъм просто трябва да бъде канализиран от подобни преподаватели и нещата могат да тръгнат здраво напред. Аз смятам, че имам потенциала да се справя с подобна задача и вярвам, че ме бива за тази работа. Ти не мислиш ли така?


Светло, братчето ми. Ние сме на всеки километър...


Aми, Жоре... вярвам, че и последната къща без сателитна чиния ще се сдобие с такава. Някои къщи може и да ги измажат отвън. И да, предвиждам значителен демографски прираст, който да спре безпочвените твърдения за демографски срив у нас.

Пепел ти на устата за последното...

Но тъй като попита, да си кажа - ми не, не съм оптимист за ФЖМК, честно казано. То и сега има разкошни преподаватели (няколко), но те нямат капацитета да променят към добро положението. Винаги светлите петна се разтварят в сивотата - правило без изключения.

Няма правило без изключения. Хората се борят и с гравитацията доста успешно.
Ти си седнал да се тюхкаш за един факултет.

Сега сериозно - ако до всяко добро същество... Когато светлите петна надхвърлим сивите като бройка, те ще отстъпят от позициите си. Но все трябва да се започне някак, нали?

"Надежда тука всяка оставете", Търговче. Май на дипломирането си ще направя такава табелка и ще я закача над "въртящата се врата".

Хаха, дано не я дочака. Тоя вентилатор ми къса нервите, но пък е станал основа на голяма част от фежемекарския фолклор (от сорта на - "Това бутилка ли е, или ми се радваш?", когато момиче и момче се набутат заедно (случайно или не) в едно крило от въпросната врата).

И тъй като стана дума за биатлон по-нагоре:
1/ Оле-Ейнар Бьорндален или... всички останали?
2/ От кои биатлонисти имаш автографи?
3/ смяташ ли, че българският биатлон има шанс да излезе от тази дълбока дупка, където потъна последните няколко години?

и още...
4/ кое е любимото ти място в България?
5/ а по света?
6/ коя беше първата опера, която гледа? а коя е оставила най-траен спомен у теб?
7/ има ли според теб любов от пръв поглед?
8/ какво мислиш за списания като Cosmopolitan, Grazia и други подобни?
9/ какво мислиш за новите попълнения в СУ

Съвършено всички останали, стига да не е ОАБ. Не мога да го трая, не мога да го дишам, не го понасям. Любимци ми бяха Рико Грос и Свен Фишер, от сега състезаващите се - Дима Ярошенко и Максим Чудов. От жените... хм, Катето Дафовска, Лив Грете Поаре... германките без Мартина Глагов (вече Мартина Бек). Но Рико и Свен ще ми останат любимци завинаги.


Ооооо... това ще е дълго... Катя Дафовска, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Радка Попова, Васко Фъртунов, всички от женския и мъжкия А-отбор на Германия (включително Катрин Апел, Рико, Свен, Франк Лук), почти всички от действащите до миналата година руснаци (включително Галина Куклева и Павел Ростовцев) - от Макс и Дима още нямам, нито от Юриева, но пък нея я познавам, тъй че... Чакай, че ги карам по отбори... от Мартина Шварцбахерова (словачка, състезаваше се допреди 2-3 сезона), Гун Маргит Андреасен, Робин Клег, Гюнтер Бек (мъжът на Глагов)... а сега... толкова се сещам, трябва да ги изровя, за да ти кажа, ако има други. Не, от ОЕБ нямам - не поради липса на шанс.
Събирах автографи допреди 3 години... а най-големият шанс да попълня колекцията беше преди 2, когато всички ми бяха в ръчичките, ама на... вече ми беше по-интересен контакта с тях, а не подписите им.
http://i33.tinypic.com/1z5hqwm.jpg - това ми е bib-a, подарък от Павлина Филипова след един от стартовете в Швеция тогава с автографите на другите момичета и потникът, който Боран ми беше дал като акредитация (т.е. той си беше неговият, ама те го познаваха и не му искаха акредитация), за да мога да шетам свободно из всички зони по пистата и около нея.

Не. Павлина вече няма сили да се бори, пък и понатрупа годинки. Интересно е, че Боран й стана личен треньор, въпреки че преди време имаха сериозни търкания. Познавам новите попълнения при девойките - не стават, нямат мотивация и не са достатъчно сериозни. Задоволяват се с адски малко, нямат никаква амбиция и вярват, че феновете трябва да им се радват, ако стигнат 70-то място.
Краси Анев има отлични шансове при младежите, но този сезон му е последен там... а при мъжете конкуренцията е жестока. Той и без това беше адски разколебан в края на тоя сезон... не знам какво ще се случи - иначе е завършен биатлонист - много малко са отличните стрелци, които провеждат умно състезанията си на такава крехка възраст. Напомня на Рико Грос.
Мисля, че без Боран като главен треньор, шансовете ни са нулеви. Той е отличен психолог и си разбира от работата, но и на него не му се занимаваше с тия девойки. Дълга история... но и те, според мен поне, не го заслужават.


Стара Загора и Белмекен. И едно конкретно място между Юндола и Белмекен. И "Таргет" в Бургас.


Петербург. И, по съвсем различен начин, Остерсунд.


Мммм, първата е била "Тоска" - помня емоцията, но нищо друго - била съм на по-малко от 3 години. За най-траен спомен не мога да говоря, защото аз постоянно съм около оперите - слушам, гледам... различни постановки, но в България се въртят петнайсетина заглавия.
Всъщност, не... сега се сещам. Има един конкретен спектакъл (пак на "Тоска", каква ирония), който ще помня цял живот поради много субективни причини. Тогава осъзнах колко ужасно, ужасно влюбена съм в един мъж.


Сигурно има, но не мисля, че съм я изпитвала. Все е било поне от втори. Иначе, ако говорим за привличане - определено си е от раз.


Купувам си ги за плажа, или ако трябва да убивам доста време навън. Иначе не са ми интересни.


Все трябва да има и свестни, надявам се. Сещам се за едно-две такива.