|
Така...
Както казах, вчера бях на поправката по хинди. Ще започна от там защо ме скъсаха в редовната сесия на първо време. Признавам си, няколко седмици през края на втория семестър отсъствах от часовете по хинди, защото започнах работа. Не защото искам, а защото родителите ми не могат да ме издържат вече и се налага да живея някак. Нарочно си избрах работа с по 4 часа на ден, за да мога да хващам повечето лекции, но именно петъка, когато имахме цял ден хинди бях точно смяната, която не ми позволяваше да присъствам в часовете на преподавателите по хинди. Пробвах да уча сама, но ми беше твърде натоварено. И да кажем, наистина, че не се бях подготвила достатъчно добре. Ок, скъсаха ме. НО на изпита се падна нещо, което е било правено в час по хинди последните седмици и момичетата, които бяха присъствали, минаха изпита. Другите не. Честно ли беше? Освен това преподавателят беше казал темите, една от които ще се падне на изпита, предравително и не само ги беше казал, но и беше съгласен хората да ги напишат, той да ги провери, след това тия есета да се научат на изуст и на изпита само да се изпее писмено съответната тема. Аз не го направих, защото още тогава го сметнах за нечестен начин на повишаване на оценката и исках сама да се справя. Но някои го направиха и получиха оценка за зубрене на текст, не на творчество и знания. Честно ли беше?
Лятото после като се връщах от работа сядах да уча по хинди. Преписвала съм и съм превеждала всяко изречение от уроците, диктовките, упражненията... едно по едно... имам цяла огромна изписана тетрадка. Това беше много труд. Страшно много се старах! Направо на сън да ме бутнат мога да го изрецитирам този материал! Познатите ми бяха сигурни, че ще се справя на поправката. Е, аз също.
Така. После самата поправка... Първо диктовката - страшно лесна. Изобщо не се затрудних! После есето. Географска тема - да опишем някоя страна по избор. Зарадвах се, защото знаех, че мога да го направя. Познавах терминологията, знам си граматиката. И си написах голямото есе бързо и без никакъв проблем. После превод от хинди на български писмено. Видях дума, която не знам, и попитах Ганчева джи какво значи. И какво ми отговори тя? "Не знам, сега не мога да се сетя..." Не знае? Как така жената, която е писала учебника по хинди, не знае какво значи дадена дума, която уж е по материала? Е, пробвах от контекста да сложа примерно значение. Другата част от същия този превод не беше толкова трудна. После дойде преводът от български на хинди. Като видях текста не можех да повярвам! Това беше една дълга върволица от сложни изречения за цар Симеон, изобилстващи от купища терминология, която не ни беше позната! Колежката до мен се отказа дори и нито едно изречение не написа. Е, аз ги написах, но с някои празни места и буквално си го смучех от пръстите. Това не беше текст за 2-курсници! Може би нарочно целяха да ни закопаят - е, ако е така, успяха.
Тук е моментът да кажа за онези, които не знаят, все пак, че изпитът по хинди в края на 2ри курс, се състои от точно тези 4 компонента: - есе - диктовка - превод от български на хинди - превод от хинди на български Всеки компонент се оценява по отделно. Оценката е средно аритметична, освен ако нямате 2 на който и да е от компонентите. Ако имате 2 дори на един компонент, автоматично бивате скъсани на целия изпит. Дори да имате високи оценки на другите компоненти, това изобщо не ви помага. Навсякъде в чужбина изпитите са с оценка в зависимост от това колко % са ти верни. Само тук, само при нас, може да ти се случи да имаш 75% знания и да те скъсат заради онези 25%! Честно ли е?
Звъня аз следобяд на другия ден на Ганчева джи да попитам как съм се представила. Тя се допитва до Богданов джи и ми казва, че резултатът е положителен и да се явя на следващия ден за устен изпит по хинди. Попитах сигурни ли са и те пак ми казаха да. Бях супер щастлива, раззвънях се на познатите си и се готвех вечерта да празнувам. Но какво се случи... Час и половина по-късно ми звъни Богданов джи и ме уведомява по телефона, че 3 от компонентите ми били на много високо и добро ниво, но на единия превод съм имала твърде много грешки и те все пак решили, че не могат да ме пуснат така в 3ти курс, но все пак съм можела да ида на другия ден поне да си видя грешките. ...Даже няма да го коментирам... И пак ще задам същия въпрос. Честно ли е?
На другия ден отивам все пак в ЦИЕК. Ядосана и с желанието поне след като няма да ме пуснат в 3ти курс, да си им кажа в лицето на всички колко е несправедливо и гадно това, което ми правят. Бяха ми казали да дойда по-късно на обяд, понеже в 10 щяло да почне изпитването на 1ри курс. Дойдох към 12-13ч. И познайте какво? Нямаше никого. Катедрата по индология дори беше заключена. Дори нямах шанса да протестирам, да видя поне какво не са харесали, да им се скарам - да кажа нещо, каквото и да е! Честно ли е?
Накратко фактите: Скъсаха ме защото не можах да преведа 20 изречения с непозната терминология. Няма значение, че мога да напиша сама есе на много високо ниво. Няма значение, че мога да направя диктовка на високо ниво. Няма значение, че мога да разбирам напълно непознат текст на хинди на високо ниво. Ще повтарям 2ри курс - учене по учебник, който вече знам наизуст. Ок, може би не съм била за 6, но как може да имам 3 добри компонента на изпита и накрая да ми кажат, че не знам нищо по хинди? Да пропилея една година от живота си? Възмутена съм, най-меко казано. Та аз съм си взела всички изпити и повечето с много хубави оценки! Имам 6 на изпита по санскрит, който е един от най-трудните езици на света, за Бога! И за какво се хабих? За да повтарям всичко наново заради... заради какво всъщност? Заради незнанието ми? Заради липсата ми на усилия? Не мисля така! Има нещо много сбъркано в тази система. Много, много сбъркано.
Опитвам се да не се разстройвам и да се самоуверя, че все пак може да има и нещо положително от цялата тази работа. Моята кауза е вече загубена. Но обещавам да направя всичко възможно да направя нещата по-лесни за колегите от новия втори курс. Знам всичко от учебника по хинди, имам всички лекции по история и литература, знам за 6 материала по санскрит. Така че, колеги, нека поне вие не минете по моя труден път. Искрено ви пожелавам другата година по това време да се притесняваме единствено дали ще ни понесе урду в трети курс!
_________________

Never again will I taste in your passion this vain call that dies. . . Never across sacrifice will I lose my dark guide. . . Dazed in my dark and ephemeral wail that rapes a cool light, in a corpse-like, haunted nightmare I die. . .
|