Оф, аз не мога да съдя приятели и приятелки, които казват, че ще се обадят, а не го правят, щото и аз понякога съм така - тия дни подведох така 2-ма души, ама не исках да им се обаждам да им се оплаквам колко съм зле.
А понякога... де да знам, просто се случва. Това не значи, че човекът не е важен за мене, никак даже. Не й се връзвай.

Е хубаво де, поне може да се обади да каже, че не може да излезе, а не да ме върже цял ден.. Пък и не е за първи път, така че аз съм си виновна, че изобщо очаквам нещо.
В момента примерно се дразня, че няма кой да ми направи вечеря и че няма нищо интересно по телевизията.
Днес съм много раздразнителна. Натъжи ме обаче книгата която чета ...

...Тъпото е, че когато си свикнал да стоиш нащрек, с въоръжено сърце, да се криеш постоянно зад усмивка или зад каменна физиономия, да бъдеш готов всяка една секунда да дадеш първа помощ, ако душата ти бъде пак наранена до кръв... просто започваш зад всяка проявена нежност да търсиш опасност, под всяка мила дума скрит нож... Да имаш чувството, че любовта е измама и в следващият миг ще бъдеш предаден, и затова трябва да не спираш да си НАЩРЕК...
Изморително е...
И адски зле ми влияе на нервната система.
Днес си стоя в колата и след 15 минути пътуване усетих, че ръката ми се е схванала...а тя се беше схванала, защото без да се усетя съм стискала през цялото време дръжката на вратата... така силно съм я стискала, че кокалчетата ми бяха побелели...
Нерви.
Напрежение.
Стоя готова за бой, готова да се защитя...
...макар че може би вече няма срещу какво...

...може би...

Пак бях изобличена, че съм "pushy" - за кой ли път... То това трябва да е в темата за хубавите неща, но всеки път си е гадно, така че...

май че няма от водката на татееееееееееееееееееееееееееее

искам само да спя, да спя, да спя... ама нямааа

Пневмония. Двустранничка.

А честито! Дано няма усложнения...

Иначе аз от вчера се притесних малко за едни резултати, но в сравнение с пневмония направо съм добре...
А да, и днес ми е първото Farewell Party...

Оф, не ми говори за Farewell рarties, защото на едно такова ревах голям рев - т.е. всички ревахме, понеже изпращахме един съученик за САЩ и някой намери отнякъде "Един приятел" на Слави и Годжи и дружината се разчувства много безславно.
Тоя приятел и той - рев, не ще да отива, как щял да замине... драми големи. По същото време щеше да заминава и един друг съученик, адски надъхан, колко щяло да е яко и т.н.т.
---
Днес, 4 години по-късно. Първият пич си остана там, не ще да чува за връщане, оте*а ни всички, не се сеща един мейл да драсне, колкото да знаем, че е жив. Останахме си с рева. Другият се върна точно 40 дни, след като замина, дълбоко депресиран - оказало се, че не може да се адаптира и, най-вече, че няма желание да го прави. Понастоящем учи медицина в София.

Думата ми бе да не се ошашкваш много от подобни партита - след по-малко от година ще разбереш какво си е струвало и колко от емоциите са били под влияние на момента (щото не можеш да си представиш каква жалка картинка представлявахме 15 души, правещи се, че не плачат, докато всеки си търсеше място, където да се скрие, за да не го бъзикат другите, че реве - аз, например, прекарах доста време, надвесена над балкона, опознавайки ландскейпа на кв. "Зора"; момчето ни изпрати сутринта с първия автобус към центъра - пак рев, като видях, че автобуса идва, само дето не ми спря сърцето. И кво... днес вече просто нямаме какво да си кажем, като се видим по Коледа).

Ами именно - за това ми е тъжно всъщност. Защото специално с хората, с които ще е сбогуваме съм почти сигурна, че така ще стане (колкото и да не искам да си го призная), а ми се ще да не беше така и да можеше да има наистина friends forever, дори и от разстояние... (дай боже да стане така...) Иначе не се трогвам толкова лесно (за жалост или радост)...

О, има такива приятелства - просто са толкова малко, че не си заслужава да си хабиш емоциите по всички онези, които са можели да бъдат такива. Не че би трябвало да давам акъл, при условие, че се разчувствам ужасно много и ужасно лесно, просто емпиричния опит доведе до подобни наблюдения.

Помисли и от друга гледна точка - така ще разбереш кои са онези приятелства, които са си заслужавали. Това (вероятно) е първият истински тест. Не е трудно, стига да продължите да си бъдете интересни, макар и от разстояние.

10x, ще послушам съвета ти най-вероятно. Те моите хормони бъгнати и без това не ми позволяват много да се хабя...
Иначе да, първият тест ще е и дано сме отличници, както в гимназията...

уел...
някои хора продължават да не се сещат за празника ми, а времето си тече...
и ми е малко болно :/
ок, де... не малко...

Ей, рожденячката, днес ти е забранено да пишеш тук (както и на всички с празник в съответния ден - това ще бъде съблюдавано вече!!!)! Давай весело и хич не ги мисли разните лошковци. Само усмивки и безкрайно-щастливо-усмихнато-доволно-поласкано-зарадвано-поздравено-подарено-надъхано-празнични постинги са позволени.
Иначе ще ядем филенце непошлушноакулчовченско накрая...

Енергийните вампири в работата!