Попаднах на стихотворенията на Никола Фурнаджиев, и за голяма моя изненада, ми допаднаха. Никога преди не съм се зачитал в т.нар. "септемврийска литература".

Оо, аз пък въобще не я харесвам.
Да, има плам, но това не са моите идеи, нито моите
разбирания за света.
Затова си чета любовната лирика на Яворов

Не знам какво ме би по главата да прочета "Хоро" на Страшимиров;не беше изживяване,което ще помня до края на живота си във всеки случай...
Фурнаджиев е друга работа,макар да не ми е сред най-любимите български поети.
Гео също.

Пази боже да ти е любим!
Иначе не мога (и не искам) да дам мнение по темата, защото само Гео съм чела и недочела и ми беше предостатъчно.

Той не е Гео,а Емо Милев - първият български емо.
Ама е готин де - особено разните му там критически и теоретически статии са адски добри.

Да, знам някои неща от нея, но по-ми допада късната апологетична критика на "септемврийската поезия" от пребоядисали се на демократи комунисти...

Гео Милев е много добър, грешка е да се съди за него само от "Септември".

мхм. Много вярно.

Ооо, на това бях много добра. Много ги схващах тия по литература. И досега са ми едни от най-интересните автори. Целият клас преписваше домашни от мен

КОННИЦИ

На Ангел Каралийчев



Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!


Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.


Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.



Конници, конници - братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!

И още едно:

КАИН

web

Двамата морни и мрачни солдати
бяха пияни от вино и гръм...
В люлки от здрач и вечерна позлата
тихо се спущаше летния сън.

Там под тополите вързани редом
бяха пленените в боя врази:
стройна девойка, разголена, бледа,
старец и момък със модри очи.

Беше жестокост и тъпа, и странна.
Бяха смразени от ужас лица...
И по ножовете с писък възпламна
кръв от набучени живи сърца.

Там под смирените бели тополи
те ги натрупаха гръд върху гръд.
Там под смълчаните стари тополи
сив и настръхнал припъпли страхът.

И неочаквано нейде в полята
вятър изхвръкна със писък и стон,
гръмко и злобно завиха листата,
мракът пришпори крилатий си кон.

Двамата мрачни и морни солдати
трепнаха, сякаш докосна ги смърт,
двамата бледи и плахи солдати
хукнаха татък в дълбокия път.

Но - във крайпътните храсти спотаен,
някой ги викаше с крясък и смях...
И във прозрачната вечер сам Каин
тичаше блед и разрошен след тях.

1924

Септемврийска литература е безумно понятие, прилагано спрямо талантливи писатели. Фурнаджиев е символист. "Септемврийски" са автори, ценени след 9ти поради простия факт, че са комунисти и са писали за комунизма, а не защото са имали нещо да кажат, камо ли да го кажат добре.

мооооооооооооооооооооооооооооооомент. не с лошо.
Лилиев е символист.
Фурнаджиев е имажинист.
Гео е експресионист, а Смирненски е постсимволист.

Лично аз също не съм привърженик на понятието "септемврийска" литература, но това си е мой проблем.

Що се отнася до авторите- Гео и Фурнаджиев са ми сред любимите, а ултимативен номер едно ми е Смирненски, просто защото е "няма толкова талантливо копеле".

Каза ли ви го човекът, а? Ей това е, Сава.

И тебе що те пуснаха от гимназията?

Подкрепям. Любим поет ми е. Жалко, че умира на едва 23 години.
Най - много харесвам "Лорелай" и "Старият музикант".

Смирненски нямаше да е толкова велик ако беше умрял на 80 по същия начин както Далчев нямаше да е нищо особено ако беше пукнал на 17.

Причината за това е, че гледката на смъртта и осъзнаването че "няма какво да се губи" и "няма време да се живее" отваря устата на Смирненски. Идеите му стават все по-картинни(визирайки мечти за промяна), поезията- все по-дръзка(защото и да го убият- какво?!), а мечтаният червен идеал ще си остане неизживян от поета. Смирненски е осъзнавал, че няма да бъде част не само от новото общество, но и от "урагана от души", който ще го осъществи.

Далчев е философия в рима, за да се достигне до неговите идеи е нужен повече житейски опит.

А за всички, които смятат, че септемврийските поети са просто шайка червени олигофрени, guess what- еми не е така. Фашизмът и Комунизмът са били тогавашната чалга- болезнено актуални и невероятно популярни.

лично мнение- в политически план идеите на тоя период много са куцали, обаче пък музиката му е супер яка.