Тединкъъъ написа:
Общо взето-детска му работа

и не виждам какво им е "емоционално малтретираното"...напротив,виждала съм емота,които емоционално малтретират други хора

Хахаха, мога да кажа доста по въпроса...
Какво правиш, когато човек, чийто приятел си от пет години, от няколко месеца е емо? Това наистина си е насилие над вашето приятелство, защото човекът почва да се крие, прекратява всякакви социални контакти, когато случайно го спипаш някъде, се държи, меко казано, грубичко... И се чудиш, аджеба, къде си сбъркал. /Да не говорим, че за шарените коланчета вече мога книга да напиша./
Реално погледнато, гореописаното си е чиста проба егоизъм. Не може да се скриеш от света и в същото време да ревеш колко са фалшиви всички и как никой не те разбира. И всичко това - директно повлияно от гнусната американска машина за пари. Точно това не мога да понеса - че е мода. Защото на всекиго му е кофти понякога, не винаги всичко е наред, случва се да чуеш тъжна песен или да прочетеш меланхолично стихотворение и да се разстроиш... но това ли те подтиква да си пуснеш някой от ония специални бретони, да бръщолевиш само за "кецки" и да се държиш като социопат? Ми не е това, разни идиоти като Май Кемикъл Романс са еднолично отговорни и заслужават публичен разстрел. Защото им е лесно да печелят от обърканите тийнейджъри, правейки ги още по-объркани. Поне да им беше свястна музиката, а то... По-скоро попфолк бих прослушала, честно.
Място за реклама: Който иска качествена меланхолия и teenage angst, да си пусне Smashing Pumpkins и по-конкретно втория албум. Емо няма да станете, но ще чуете добри текстове.
В този ред на мисли ме дразни, че смятат Били Корган за родоначалник на емовщината - не е той, а разни типове като Джерард Уей, които въпреки че са слушали Smashing Pumpkins до припадък, притежават таланта на картофи, но бизнес нюха на евреи.
Що се отнася до Токио Хотел, те не са никак опасни, а само убийствено смешни, поради което гледам благосклонно на тях. В старото ми училище можеха да се чуят във всеки коридор, така че ги възприемам с особен сантимент. И като чуя нещо от тях, ми става едно такова... много забавлително.
