Не смяташ ли, че крайно разкрепостеното ти и освободено от задръжки поведение е вид защитен механизъм?
Че то изобщо не е крайно разкрепостено

Да те запозная с бившата ми съквартирантка от студентски град, която всяка нощ си мъкнеше различни момчето вкъщи...?

Ето това е крайно. Колкото до мен - че говоря много, е вярно; че практикувам много - пак е вярно, но далеч не и с всеки и кой да е. По всякакъв начин отказвам да приема, че попадам в някаква крайност. Колкото до говоренето ми, аз просто най-често казвам на глас онова, което всички си мислят, ама не им стиска да го кажат на глас. Е, да, в това отношение нямам задръжки, защото мисля, че са излишни. Израстнах в семейство, където съм гледала порно успоредно с детските на Дисни, и където не съм имала проблем да обсъждам каквито и да било теми. Не, не мисля, че е защитен механизъм, защото просто винаги съм си била такава. А това, че някои хора смятат искреността и освободеността ми за нещо лошо, си е лично техен проблем. И аз бих могла да им кажа, че са скучни и с твърде много задръжки, но не го правя, понеже вярвам, че всеки човек има правото да бъде себе си, без значение дали, какво, кога, пред кого и колко ще говори и прави.
И... как би искала да те възприемат околните?Това не мога да го определя, защото няма двама души, които да определят един и същи човек по един и същи начин. Всеки търси у човека отсреща определени качества и тъй като различните хора имат различна ценностна система, съответно те търсят и различни неща. Тези неща варират от едната крайност до другата и съответно аз няма как да отговарям на всички тях, след като си противоречат едно с друго. Невъзможно е да ме харесват всички, а и честно казано не си представям по-голям кошмар от такова нещо. Това, което аз определям у себе си като искреност и освободеност, за други често е разкрепостеност и разврат. И това си е тяхното мнение, нека си го запазят. Ако мислеха като мен, щяха да бъдат мен. А аз една съм достатъчна на света
