В крайна сметка, всеки дефинира понятието кавалерско отношение, според характера си... на мен , например, ми харесва не да ми подаряват цветя и да ми правят романтични изненади, а да ме изненадва човекът до мен с нещо винаги различно и екстремно. Последният свети Валентин не ходихме някъде на ресторант със свещи или нещо от рода, а скачахме от Аспаруховия мост с бънджи... беше чудесно допълнение към празника, плюс това винаги предпочитам да делим сметката( всъщност това за св. Валентин беше преди 2 години, но все едно беше вчера)

да,хубаво е да има разнообразие,обаче не винаги се получава....
ние вече като не се караме чувствам,че нещо липсва.. до толкова свикнах да не ме разбира,че вече се изумявам ако не се скараме.

Че то и това е вид романтика - човека е помислил какво ще ти допадне най-много, ще е нестандартно и ще е интересно и хоп - дай направо да я хвърля от моста А това, че ти непредвидено си се овързала с въже....
Като се замисля тея "приставки" са търпимо нещо, защото всеки си идва с неговите и е въпрос на толерантност хората да се научат да живеят заедно. Аз не съм имала проблим с романтиката носеща се от чорапите на гаджето, нито с чаровната му алкохолична усмивка. Принципно за гаджетата говаря. Обаче съм откривала далеч по-генерални проблеми в самия човек. С последните не мога да се примиряи обекновено нещата са до там.

Бе и аз усещам нещо такова при мен