Какво за вас е комерса? Какво мислите за такава музика? Защо по радио и ТВ въртят само това?

По своето същество всеки диск с музика, пуснат на пазара, е комерсиален, защото е обект на покупко - продажба. Друг е въпросът за коя аудитория е предназначен.
Всеки продукт, на който е обявена пазарна стойност, е комерсиален.

Йее,готина тема, в която ще има много хранитба, или поне така се надявам...
Комерсиалната музика според мен е необвързваща музика...за правене на кинти и празноглавстване по скучните дискотеки. Аз не я харесвам именно, защото не носи индивидуалност и страст у себе си, не е направена с цел да предаде някакво послание или да подтикне слушателя към размисли, нито пък извира от обхвата на неговото полезрение, т.е. не е направена специално за него, нито е свързана с проблемите, които го касаят лично.
Хм, да, нещо такова.

Ам въпрос: какво значи комерсиална музика именно в нашата страна? Щото за Англия примерно Фейтлес е комерсиална музика, а при нас - не. В Русия Тату е комерсиална музика, при нас - не.

И ако става дума за световната поп-сцена, мнението ми е, че щом е световна и е поп - значи е популярна в цял свят музика.

Пък и подозирам, че всяка музика, без Гурелище е комерсиална, защото само те не си издават албумите....

@JudyRamone: През 60-те Бийтълс и Стоунс са били комерс. Албумите им още се продават с хиляди ежедневно. На какво се дължи това и ако не бяха създадени с душа и сърце, щеше ли да е така?
/Да, да, знам какво мислиш за Бийтълс, не се опитвай да се измъкнеш с това. /

Хехе, тук не става дума за това кой колко се е харесвал и кой за колко се е продал. Говорех за друго. "Комерсиален" според мен има по-скоро значение на "безсмислен". Но това си е лично мое тълкувание. "Модерен" също става, но като се има предвид, че все пак Бийтълс правят революция сред младежите (независимо каква е тя по моето скромно мнение).Всъщност като казвам "душа и сърце" нямам предвид да раждаш идеи, ами и да си готов да умреш за тях, тъй като пак опираме до въпроса, че музиката е неразривно свързана с всичко останало...

"Безсмислен" не е ли музика, която не показва смислени идеи и мотиви, демек не специално продаваема, а по-скоро непродаваема и не-масова? Като дарк уейв, примерно....

И Бийтълс са били модерни тогава, но сега не са, думата "модерен" е относителна.

Затова моля, нека се спрем на "продаваема" или "купуваема" музика.

Точно тук иде тънката разлика, че не-масовата и непродаваемата музика съдържа в себе си повече смисъл отколкото в противоположния случай

Не винаги.... примерно новия албум на Дарън Хейс се продаде слабо, но в него има повече стойностни песни от мултиплатинени албуми на Линкин Парк или 50 Сент примерно. Слабите продажби не винаги значат и по-яка музика. Примерно като никой не купува дадена група, значи че не струват. Въпрос на виждания, дали е по-яко да си продаван, или да си с по-добри песни.

Аз съм на тезата, че ако един албум не се купувам, но другите на дадена група - да, значи проблема им е в маркетинка и това което са направили за даден албум конкретно. Но ако нищо от дискографията им не се купува, значи не струват.

Да, обаче за мен не-масова и непродаваема в широки количества в никакъв случай не означава неслушаема...

Ем, помисли - никой не си я купува, никъде не я излъчват, как хората я слушат тогава?

Има разлика да слушаш банда, която никой друг не слуша - ти им се кефиш, но щом никой друг не го прави, значи не струват. Това е тъжната истина. Иди разправяй че не са комерсиални и че са за ценители. Истината е че ако не се продава, значи не струва. Дори и с мои любими албуми е така - масовото мнение за тях е че не струват. Това не пречи да им се кефя.

Но темата е за комерсиалната музика - тази, която се купува и се харесва.

смешното е, че хората, които не харесват и неодобряват комерсиалната музика, честовлагат прекалено много време в отричането й. докато останалите (фенове на комерса) през това време просто слушат музика, забавляват се и живеят, без да се занимават с глупости. и като че ли некомерсиалните мислят, че са по-умни и по-неелементарни или нещо такова, де да знам и аз. няква надменност се показва към поп фенчетата. все едно те нямат шанс да достигнат до истината на живота. всичко това е просто безумно, защото ако първите откриват някви върховни неща в музиката, то вторите могат да ги намират на друго място, без задължително да са олигофрени. затова и подписът ми е такъв - на пук на всички велики фенове на смислените музики!

Човекът е същество, което е склонно повече да мрази и отрича, отколкото да обича и цени.

тук не съм съгласна

Такива са ми наблюденията. Може да поспорим малко по-късно, когато ми мине махмурлука.