И аз не съм изневерявала на половинката си и то за дългото време, през което сме заедно. Мисля, че би ме натоварило супер много, ако го бях сторила. Чудя се как живеят хората, които го правят. Аз бих се чувствала супер гузна!

Изневярата е тъпо нещо. Не съм го праил.

и аз още не съм

Обаче има разлика между изневерявате ли (попринцип) и изневерявали ли сте (един път), защото принципно може да се случи на всеки да изневери един път, което не го прави автоматически човек който изневерява попринцип.

нз за мои изневери в пълният смисъл на думата,но почна едно предаване по D за нещата от живота хах...това са действителни събития ,малко ме потресоха,защото още живея в приказките и...някак си...тъпо ми стана като гледах...http://vbox7.com/play:05b8b6cc , http://www.vbox7.com/play:3a246550 и продължението има и други...

е това е супер грозно и гнусно. да не говорим,че рядко може да се "хванете" точно в такъв момент. проблем ще има ако единия разбере,иначе не е задължително да изпитваш угризения,то по тая логика 50% от женените мъже трябваше да се чувстват гузни....аз мога да бъда сигурна само за собствените си действия,на никого нямам доверие.

И аз съм на това мнение. Няма да говоря тежки думи, защото красивите думи колкото и да са красиви най-често си остават само думи. Милиони пъти съм го казвала, изневярата често е въпрос на стечение на обстоятелствата, не толкова на морал, разбирания и ценностна система. И дори мъжът да ми каже "Вярвай ми, аз те обичам", то най-вероятно бих му отговорила "Вярвам ти, ама не вярвам на другите жени...". Няма какво да си кривим душата, shit happens.

че какво са виновни жените? който иска винаги намира начин и оправдание. най-вече оправдание...

всеки изневерява, независимо мъж или жена, когато нещо й/му липсва

Tочно така е. Не приемам изневярата, неприятна ми е мисълта за нея, обаче знам какво е и да изневериш и да ти изневерят. Изневерявала съм точно 1 път след което се разделих с човека с когото бях, не защото той разбра и ме заряза, а защото аз разбрах, че не го обичам. Винаги съм мислила, че няма да простя изневяра, обаче простих и не съжалявам. И сега имам възможност да изневерявам и съм сигурна, че ако го направя той няма да разбере, обаче не изпитвам необходимост да го правя (не че не съм имала помисли). Ситуациите са различни, човек не може да каже никога няма да ми се случи, а ако ми се случи ще направя това и това.

Не, не изневерявам. Нямам нужда. Нямам дори елементарното желание да мисля за друг мъж. Май трябва да съм благодарна за това състояние на духа.

Ще се съглася с тезата, че човек изневерява, когато нещо му липсва. Но това е причина за изневярата, не оправдание.

Все пак има изневяра и изневяра. Когато си на нулево положение и започнеш да излизаш с двама души - за пробата (само!) - нямам отношение. В крайна сметка избираш единия или никой от двамата.
Но познавам момиче, което от две години излиза с двама мъже. С единият живее от 3. Като и двамата си въобразяват, че ще се оженят за нея и ще имат деца. А тя казва, че ги обича и не може да се откаже от нито един от двамата.
Аз... не мисля, че ги обича. Когато обичаш някого - не си способен да му причиниш нещо такова.

аз не считам мисленето за друг мъж за изневяра,дори обичта към друг мъж не мисля,че е изневяра. това е раздвоение,чувство,което е в сърчицето и си седи там на топличко,не се проявява и просто ни прави малко по-щастливи изневярата е в действията (не само секса) а не в мислите...