те хубаво се трансформират,но нима след време,когато няма силна любов ще се чувстваме жизнени и щастливи?всичко минава,променя се,забравя се...и понякога не бива да се вглъбяваме толкова...

Боже,все едно съм го писала аз преди няколко месеца В крайна сметка жертвах "сигурността" и се радвам,че го направих,защото сега съм по-щастлива...И научих нещо за себе си - непостоянна съм в чувствата си....Вероятно с всеки следващ би било така,затова и нямам желание да започвам нови сериозни отношения Явно съм прекалено голям егоист,но искам да бъда сама,да се съобразявам само със себе си...Пък и си нямам доверие вече,не желая да наранявам още хора,само защото не зная какво искам и чувствата ми се обръщат на 180 градуса за 1 месец...Май загубих романтичната си страна

Според мен връзките се разпадат, защото така са проектирани и поддържани. Недалновидно, неуверено, повърхностно....

'щото половината връзки започват след няква пиянска забивка и след няколко седмици (може и месец) самозаблуда, че им е готино заедно достигат до мъдрия извод, че просто няма какво да си кажат...

Самият факт, че се намесва сериозно и трайно трети човек в чувствата ти, си е гаранция, че тази връзка няма да я бъде. Бих разбрала, ако беше просто секс. Бих разбрала, ако беше временно увлечение, но ако действително обичаш и друг, вече е страшно. Защото истинската любов, поне така както я разбирам аз, не може да се изпитва към двама души - в този случай не обичаш истински никого и всъщност предаваш и двамата. Предаваш момчето до теб, когато си мечтаеш за другия, а в същото време предаваш и другия, защото нямаш куража да станеш и открито да заявиш чувствата си към него. Според мен човек трябва да има някаква подредба в личния си живот, в приоритетите си... Ето затова аз лично зарязах едно момче, с което имахме много сериозна връзка. А с момчето, заради което го зарязах, всъщност реално никога не започнахме връзка в истинския смисъл на думата, но пък ни остана едно хубаво проятелство И в края на краищата не съжалявам. Трябваше да го направя и по-рано дори, и то не заради момче - а заради себе си.

Появата на чувства към трети човек не е причината за охладняване към партньора,а по-скоро показател,че връзката ви не те задоволява Две години се самозаблуждавах и тръшках преди да призная пред себе си,че няма да го бъде и всъщност съм го знаела от самото начало...По-добре късно... Странно ми е да чета собствените си мисли в чужди мнения и все пак се радвам,че откривам сходни случаи

Мислят се за много специални, затова се раделят.

Разделят се защото са перфекционисти и искат най-доброто за тях си...

Аз смятам, че се случва главно, защото единия дава по-малко от другия. Или примерно търси нещо друго, омръзнало му е и иска нещо ново. Може и появата на трети, да е причината, но тогава е още по-болезнено

Шаляля...
Първи постинг в темата: Защо хората се разделят, когато се обичат?
Втори: ВИНАГИ трети човек.

Моят: Е, да, ама не е винаги нечие излишно присъствие. Вeрвайте ми. Има случаи, в които... осъзнаваш, че нямаш бъдеще с дадения човек. Пристига ти като свършен факт. Обичаш го? Ок, ама пак нищо не можеш да направиш. Или бягаш навреме, или потъваш заедно с кораба...

И, честно - в такива моменти е по-хубаво да има трети човек. Поне можеш да обвиниш друг.

Примерна причина: Защото всички скачат от кеф на първата седмица, уверени че са намерили съптник за цял живот без даже да му знаят бащиното име. После сълзи, депресии защо се разделили преди да могат да отпразнуват половин месец заедно...

Хората се разделят защото търсят съвършенство, а тва е почти непостижимо.В крайна сметка има несъвършенства с които можеш да се примириш и такива с които не. Когато вторите станат повече-край

Не,бракът между чисти духове
препятствия не бива да признава -
погрешно любовта се тъй зове,
когато на промени се поддава!
О,не,маяк е тя,висок и як,
незнаещ страх пред бясната природа,
звезда е тя на бродника моряк,
със точна висота на небосвода.
Такава тя е в мене.И макар
да ни бразди челата и страните,
не може да я спре Косачът стар
да трае до завършека на дните.
Не е, ли тъй,не съм за нея пял
и любещи светът не е видял!

Превод от сонет на Шекспир ако се не лъжа,
много добър избор

116