http://www.youtube.com/watch?v=_WXyxjY7ABM

може би за някои това е фалшива музика,но те не са музикални критици и не могат да трърдят нищо.

Защото, "батка", ти не искаш да проумееш един много прост факт, който, надявам се, се учи още в първи курс културология и антропология (макар че никога не съм бил там, че да знам ... и като са ми ясни преподавателите, сигурно не го кават) - масовостта е обратнопропорционална на качеството, защото не съществува общество, чието болшинство да е съставено от елити. Във всяко общество преобладават глупаците и е против всички закони на логиката те да предпочетат високостойностен продукт. Но ти това не го и разбираш, защото според теб:



Колко далеч от истината!...
А как това изказване си кореспондира със следното:



просто не ми става ясно. При положение, че за да радва максимален брой хора дадено нещо трябва да следва задължително тенденциите. Дори сам си противоречиш.
Но пак ще ти кажа, че твоята позиция е само пазарната, и срещу подобни бизнес-аргументи не мога да кажа и копче. За щастие обаче бизнесът е в изкуството едва отскоро и не го определя.

Kristo, ще ядеш бой

Аа..значи не мога да твърдя нищо, само защото нямам съответната квалификация?

Много бързо дефинира едно понятие, което всъщност няма и не може да има точна дефиниция. И точно тук е проблемът. Знанието обикновено ни просветлява, когато стигнем до задънена улица и се опитаме да намерим друга обиколна пътека, вместо да вървим по вече известната за всички улица. В този смисъл ще се опитам да ти обясня какво е качеството. В интерес на истината наскоро четох една книга, в която беше заложен именно този въпрос. При това - доста сполучливо.
Мисля, че ще го напиша доста трудно, но всички ние разсъждаваме въз основа на дефинираните неща. Ако дадено нещо не е дефинирано, ние всъщност възприемаме ли го или само го отбелязваме? Я ми кажи сега какво ще стане с изкуствата ако качеството го няма? Отговорът е прост - ще станат излишни, непотребни, досадни. Но нима светът не може да функционира без качество? Може, но...по по - различен начин. Замисли се малко и ще разбереш, че качеството не е нито субективно, нито обективно (защото ако е субективно, то съществува само за 1 човек и тогава целият термин става нищожен, защото е валиден само за мен или теб. С други думи това, което ни харесва. Но защо тогава се налага у повече хора?). От друга страна ако качеството е обективно, то тогава то трябва да присъства в обекта, да съществува по някакъв начин и да се знае, че именно онова "нещо" е качество. Това означава ли, че качеството е това, което ни харесва? А може ли качеството да се раздели на "емоционално" (хора, които го припознават само чрез емоциите) и "рационално" (думите на специалистите, които използват знание). Всъщност качеството дух или материя ли е и ако не е едно от двете може ли да е нещо извън тях? Може
За мен качеството е причината ние да излизаме от собствените си 'аз" и да усещаме другите неща. С други думи казано - качеството е мостът между аз и него.
И тук ме навежда на мисълта да кажа, че всъщност масовостта не е признак за качество, а за единомислие. Ключът към властта на всеки държавник е умението да контролира масите, защото именно в него те припознават качеството, което колкото и странно да звучи - той им налага. Едни имат желание да бъдат различни и се обличат в черно, други пък искат да гледат разсъблечени гърли, трети предпочитат да се "хаосират" и т.н., и т.н. Така например pi4 би заявил, че Андреа има най - великия глас на света, но в същото време един професионалист в областта на музиката (преподавател от муз. академия например) би твърдял обратното и би заявил, че класическата музика е в пъти по - качествена от поп - фолка.
Що се отнася до тенденциите - мисля си, че пеенето по прашки е доста тенденциозно и увлича най - много вманиачени по женски цици последователи, много от които жена не са пипали през живота си. С други думи - всеки един изпълнител решава как да се продаде повече. Друг е въпросът, че когато целият свят ти е видял гъза спечелените от това пари са нищо повече от Пирова победа. Но както казах преди комерсиален е всеки продукт, обект на покупко продажба. Термин "по - комерсиален" и "най - комерсиален" няма. Всичко е въпрос на изпълнител, времена, реципиенти.

Не винаги масовостта е лошо нещо, ше ме прощаваш. Инак изборите, щяха да се гледат кой има по-малко гласове, а не кой има повече. Друг пример - болшинството българи, са искали независимост от Турция, да не би тяхната кауза като е била масова, да е била кофти? Повече застъпници = по-успешна кауза = по-голямо качество. Съгласен съм че няма общество от елити, и че повечето хора са глупаци. Но как определяме коя музика си струва и коя не? Нима тази която слушам аз е за глупаци, а твоята - за разбирачи. Ще ме прощаваш, но ако всеки, които си има определен вкус е глупак, то май всички сме глупаци. Аз твърдя, че музиката, която аз не слушам е за глупаци. Иди ме опровергавай, ако искаш... Смешно е...

Нима, би слушал музика, която не те кефи, само за да ме опровергаеш, че хората слушат музика, която ги кефи? И колкото повече хора слушат дадена музика, толкова по-кефеща и "качествена" е тя? Щом нещо се слуша и купува, значи си струва парите и е по-добро от нещо, което не се купува. Примерно с хляба е така, защо музиката да е по-различна? Изкуството е измислено с цел облаги - били те духовни или финансови или и двете. И ние можем да отчетем наличието само на финансова облага, и затова само тя е критерии в наши дни.

Колкото до тенденциите - лошо е да се следват, но те нямат връзка с масовостта. Една конкретна песен може да радва МАКСИМАЛЕН брой хора по различни начини. Мене заради мелодията, тебе заради текста, а трети заради клипа примерно. Да направиш тази песен популярна сред много хора, не значи да следваш тенденция, а да си креативен и добър в музиката. Защото хората не биха предпочели да слушат 200 еднакви по стил, послания и визия метъл-банди. А по-скоро 1, но уникална и оригинална такава, която не следва тенденции, но музиката и' е добра и е масово-популярна.

И като обобщение по темата - комерсиалната музика е като комерсиалния хляб - щом се купува и се консумира, значи е добър, щом не се - значи не става...

Говорим за изкуство, Kristo, не за политика, избори, а още по-малко за хляб... Самият факт, че ги обединяваш, е достатъчно показателен и живописен. Няма какво да коментирам повече...

И отново не си прав за броя на групите - напротив, чалга феновете слушат 200 еднакви певици, а метъл феновете слушат поне 20 банди, които са почти еднакви. И т.н, и т.н..

Ем, именно за изкуство говорим - дали носи кеф е субективен фактор и всеки го определя за себе си. За да сравняваме творби, тогава единствения критерии може да е финансовите им постижения. Сори, но няма друг начин да сравняваме изкуство, понеже всеки си има свой вкус. Затова и много хора са против комерсиалната музика - защото тази която те слушат, не е популярна и ги е яд, че другата се харесва повече. И съответно - те се правят на идеалисти с вечното "никой не разбира бандата Х, ама те са гениални и хората са прости, че не им се кефят" - това е голяма глупост според мен. Ако не можеш да си продадеш творбата, значи тя не струва, за кавко изкуство да говорим? Примерно мен ме кефят рисунките на брачед ми, които е на 6, а някой се кефи на Пикасо - но неговите картини са изкуство, защото струват милиони, а на брачед ми рисунките са си просто рисунки и той няма да натрупа пари от тях.

Аман от войни чалга-метъл. Това са два крайно банални жанра музика, защо ги включваме в подобен спор. Те са твърде клиширани и не мога да си давам гъвкави примери, дет се вика.

Факта, че обединявам хляба, изкуството и политиката е фактора, който ги обединява - хората. Те имат предпочитания относно качеството на храната, която ядат. Имат музикални предпочитания и политически разбирания. Не можеш да наречеш глупак, този който не е от твоята партия, твоя стил и не яде хляб като твоя.

Ако нямаш конкретни доводи по темата, не почвай с лични нападки, банално е...

Откъде да ти намеря доводи, просто цялата ти теза е изначално сбъркана... Общо взето това ме отказва дори и да търся.

Не разбрах защо някакви хора ги е яд за нещо си. Ако аз харесвам дадено изкуство и имам пълен достъп до него, защо трябва да ме е яд, че околните не го харесват? Да не би да имам мисия да разпространявам въпросното изкуство връз околните? Според твоята теза за "кефенето" обаче, това отново е противоречие.

А дали чалга, метъл, или опера - все едно. Във всеки жанр хората слушат по 20 еднакви групи минимум, а не една уникална...

@ Александър:
Съгласен съм с логиката наАко не ме лъже паметта, бях чел че "елита" е около 10% (може да бъркам)... Това, само по себе си, обезсмисля опитите ти да боравиш с инструментите на логиката и абстрактното мислене, целящи да "конвертират" "глупаците" в "елит"... Ще си позволя да ти напомня една мъдра мисъл: "Never argue with a fool - they will drag you down to their level then beat you with experience!".

//ontopic:
При оценката на едно качествено творение, пазарната му цена към конкретният момент на неговото създаване и в периода на началното му съществуване са крайно несъществени. Цената не е критерий за стойността. Историята е богата на такива примери. Много именити и известни днес гении са били не(до)оценявани в съвремието си и са живели и умрели в мизерия и нещастие. Развитието на комуникациите в и до настоящето позволява на множество хора да се докоснат до творчеството на такива (позволявам си да бъда не-съвсем-коректен и да ги нарека) изпреварили времето си Творци. По-трудно асимилируемото е по-непопулярно, защото изисква повече усилия и мотивация за усвояването и разбирането си. Homo Sapiens сме мързеливи. Факт.
От писанията на Kristo си вадя заключението, че за него същественото е рационалното. Ще цитирам по-интелигентен от мен Човек: "Великите събития се раждат не от рационалното, а от ирационалното. Рационалното създава науката, ирационалното направлява историята." - Ле Бон.
Завършвам с още два цитата, за всички, на които биха им били полезни:
"Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата."---Алберт Айнщайн
"Стреми се преди всичко да разбираш и на второ място - да бъдеш разбран."---Владимир Леви

Е па не можеш да намериш доводи, щото няма такива. Примири се... ако тезата ми беше грешна, щеше да я разфасоваш безкомпромистно...

И това за кефенето - факт, е че дори и форума се намират такива хора, които да твърдят, че дадена тяхна любима група е по-добра, точно защото е не-комерсиална. Няма как да си затворим очите и да не признаем, че щом не ги купуват хората, значи не струват. Просто никой не обича да губи и са измислили това с "пък моята музика е за отбрани хора, които могат да я разберат и слушат, а масовия вкус не струва". Именно масовия вкус определя кое струва и кое не. Колкото и да не им се харесва на жалките позьорчета, слушащи групи, които малцина слушат и мислейки се за велики меломани от този факт.



Сори майна, налага ми се да търпя и такива.



Прав си - дай им на хората, един китарен рив и грачене на тип в черни дрехи, и те да се кефят...



Живеем в свят, в който да си глупав е престъпление. Затова съм за рационализма. Включително и в сферата на изкуството - дали някоя група не е била оценена - проблема си е техен, след 200 години като ги оценят, ме потърси да довършим темата. Живота се случва в този момент, а не "като ги оценят"... рядко калпави неталантливи музиканти, биват оценени след 200 години, както е при художниците. При картините е по-скоро въпрос на разбиране на стила и идеята, при музиката, като не ставаш, и след 200 години не ставаш.

Кристо, ако следваме твоята логика трябва да пуснем стихотворенията ти на пазара и да проверим колко са качествени.

@ Kristo:
Дърпаш един предварително раздразнен "котарак" за опашката...
@ Ice_Spirit:
Ако не ми наложиш вето, ще му отговоря...

Kristo, не съм ти разфасовал тезата само по две причини:
1. не съм добър оратор
2. мързи ме да хабя енергия за такива работи и по този начин

Целият ти следващ параграф е глупост до глупост.

Ще се съобразя.

Който както иска да го разбира: според мен, комерсът е необходим.