Като мрака за светлината.

Какво стана, трябваше да защитавате тезата си с лични нападки? Селска история....

Но за да съм по темата, ще пусна нов аспект от спора - какво мислят комерсиалните музиканти, за продуктите, които предлагат, според вас?

Дали ги правят само с цел пари, или по-скоро ги правят с идеята за нещо качествено, от което да се издържат?
Пинк Флойд, например. Една от най-продаваните банди, дали са музиканти само с цел печалба? Твърде вероятно, всяка друга причина е лицемерие и самозалъгване. Ако не искаха да продават албуми, нямаше да издават албуми. Но е факт, че правят качествена музика, която е комерсиална, демек успешна и популярна и както там да се нарича. Ако не беше такава, никой нямаше да си я купува.

Но друг полюс е Майкъл Джексън - първите му албуми са свръх-комерсиални, с милиони продажби и огромна печалба. Причината - просто албумите кефят и се харесват. Но албума му от 2001 е със хипер-скромни продажби и съответно комерсиален провал. Причината - просто песните не са толкова добри. Всичко това с комерсиалното и некомерсиалното в рамките на 1 човек!

Нима Джако е минал ъндърграунд и музиката му е само за 10% от населението? А преди е бил комерсиален и е продавал милиони? Моя извод е, че качеството диктува продажбите, и продажбите са доказателство за качетвото. Ако един албум става - продават се, ако не - не се продава. Дори и да са 2 последователни на 1 артист. Не може хората да са глупави в първия случай и да купуват албума, който е масов хит, а после да за следващия му албум, само "умните" да му го купуват, като 'недооценен артист'.

Тук даваш неуместен пример, защото вече говорим не само за музика, а и за секс скандали, падане на носове, пластични операции, и сгромолясване на нечий рейтинг. Иначе музиката може да е страхотна, но аз вече да съм толкова отвратен от изпълнителя, че да не искам да го погледна, камо ли да го чуя.

Ти го каза -
не би си купил негов албум, не заради качеството на песните в него, а по извън-музикални причини. Но пък милиони хора пренебрегват скруполите си и личното си отношение към изпълнителите. Хомосексуални артисти като Елтън Джон и Джордж Майкъл продават милиони албуми, нищо, че обществото е настроено хомофобски. Не е изцяло заради личното мнение към даден артист, а заради това, което си купуваш.

Ако диска е с песни, които те кефят - да не си го купиш по причина, че има кофти имидж даден артист, е нелепо. Все едно да отидеш за хляб, но да не си купиш определен, защото има слухове, че хлебаря, който го е правил е комунист. А самата идея кой хляб е по-вкусен и по-достъпен за хората, отива на заден план.

Защо?

Просто ще нахвърля три свои тези, ако проявите интерес, може да ги развия:
1. Масовостта на дадено произведение на изкуството няма нищо общо с качеството му. (но е факт, че повечето качествени неща са и комерсиални)
2. Музиката, цветовете, книгите, филмите или храната, които човек харесва, нямат никаква директна връзка (индиректна има, но тя не е абсолютна) с интелектуалното му равнище, социалния статус или образованието.
3. Различните вкусове служат за това една група да се обособи от останалите. За целта вътре в групата се създават предразсъдъци спрямо пристрастията на тези извън нея.

И накрая един тийзър - в тая тема всички изговорихте страшни глупости, чудех се да се смея ли или да плача.

Ам, и една добавка за Pink Floyd: те са най-алчните, двулични копелета в цялата индустрия, но са толкова нагли, че не полагат големи усилия да се прикриват. Това не им пречи да са велики, де.

Не, Kristo отказва да приеме дори това, което Longbow му намекна - за преходност, развитие във времето и прочие. Така е, Kristo, ако Майкъл Джексън издаде албум след 40 години - когато ще е на 90 и тогавашните хора няма да знаят кой е той - и ако този албум не се продава, това несъмнено ще е понеже песните са кофти, мдаа.

И въпреки че ужасно ме мързи да споря с човек, който иска да си наложи мнението въпреки че другите не са съгласни с него, ще ти нахвърля още няколко пункта:
- продажби в съотношение население:консуматори. Ако един музикант се продава успешно в Китай, но никъде другаде, и въпреки това регистрира високи продажби в световен план (заради населението на Китай), дали това е "китайско качество"?
- отново повдигам въпроса за т.нар. "концептуални албуми", наемни гласове, tie-up песни и други такива жанрове, от които Kristo очевидно не разбира.
- а ако професионален музикант печели достатъчно от странични дейности, за да не се налага да се изхранва от дисковете си? А знаеш ли, че на някои им стигат дори само редовните концерти и то пред неголяма аудитория, за да са добре нахранени, и въобще не си поставят за цел да регистрират големи продажби на албуми? А фолклорните, детските и хоровите групи?
- и отново тезата за развитието и измененията в диахронен план. И още, и още...

Kristo, ако например отидеш да работиш в Пайнер, дори самият Митю Пайнера ще ти свали шапка и съм сигурен, че ще регистрираш по-високи печалби от него.
Но наистина предлагам, както някой вече спомена, да ти пуснем стихотворенията на пазара, че да проверим твоята теза, а после дружно да се посмеем на резултата.

Субсидии. Същото се отнася за модерната поезия.

"Тогавашните хора"? Нима, утре измират всички без Джако и се появяват нови хора от нищото? И те в бъдещето не знаят кой е той? Ако си купуваш албум, по причини различни от идеята да се кефиш на музика, значи си просто идиот. Кой може да си купи/не купи албум, по различна причина от това, да слуша или да не слуша дадени песни. Оставете какъв бил Джако или Пинк Флойд, тва е ограничен светоглед - да не можеш сам да си прецениш дали албума те кефи и съответно да оставиш хората да преценят за себе си. Джексън е продал толкова копия, колкото любимите банди на всички ни в тази тема взети заедно. Аз какво да направя - да тръгна да се тръшкам, че "не е по-добър от Джъстин Тимбърлейк" ли? При положение, че фактите сочат обратното.


Замисли се - 20 млн продадени диска в Китай, са си 20 млн продадени диска в целия свят общо. Какво значение има дали парите ти ше дойдат от 20 млн китайци или американци или руснаци, или негърски народи из Африка? Това е глупава форма на расизъм - едни фенове нямат вкус, други имат.... айде сега капризи...



Последния концептуален албум, който докопах беше на Горилаз, единствения диск, за който съм давал пари в живота си, а не съм теглил от нета. Струваше си, честно казано.



Ако печели от странични дейности, няма да издава албум бре! Всеки който пуска диск на пазара, го прави с цел печалба, щом иска пари за него. Ако беше иначе, Мадона и Металика щяха да пускат албумите си безплатно или направо да ги подаряват, и да се издържат от турнета. Ама не го правят, защото искат да печелят пари от дисковете си. Какво лошо има в това? Щом пускаш нещо на пазара, значи искаш то да се продава добре, за да имаш добри печалби. Всеки който казва обратното е лицемер.



Не бих работил в Пайнер, не са ми по вкуса. Но пък ти можем да им градиш маркетинговата стратегия и да караш фенове да не слушат различна музика и да са коне с капаци.
На какъв резултат ще се посмеем? Че съм автор и издавам стихове, а не дребен досаден заядливец, който се пръска от завист и гледа да омаловажи успеха на ъъъ то не беше комерсиалните артисти, сега мен лично? Хайде селските изпълнения си ги пази за Сигнално жълто. Личните нападки, са си лични, обикновенно са плод на безсилие, Енгелс е тип.ичен пример за такива неща. Учи се от майстор, пък ти!

И за да съм изчерпателен по темата си мисля, че няма по-голямо лицемерие от това МАСОВОТО МНЕНИЕ Е ДА СИ ПРОТИВ МАСОВИЯ ВКУС. - хем всички не искат да са към тълпата, хем са част от огромна тълпа, която не иска да е от тълпата... и де факто те пак са тълпа...

Нека несе залъгваме, човека го е казал:

Да, очевидно не ме разбра в пункта за Китай. Но де факто показа, че според теб всеки успешен изпълнител в Китай е несъмнено по-добър от който и да е в България или в друга малка държава, тъй като е продал повече. Смешно е.

И разбира се, че болшинството (особено младите) не купуват даден албум не само защото не искат да го слушат, а и поради милион други причини. Не съм казал, че това не е идиотично.

Можеш само да развиваш свободни съчинения на тема дали съм досаден заядливец - и не се засягам особено. Факт е, че за разлика от теб познавам лично музикални продуценти и композитори - и то не български. Някои неща са ми ясни, иначе не бих писал в тази тема изобщо. Нямам нищо против твоите вкусове и мнения, но не и когато ги налагаш над другите по този начин.
Също така нямам нищо общо с масовия вкус - не слушам нито един от изпълнителите, които си в състояние да изброиш.

Големите държави са бич, ама кво да правим... И как да не е по-успешен - продай ти 20 млн. в Китай, да те видим?



Но пък мога да ти изброя безкрайно много познати и приятели, които слушат изпълнители, които не мога да изброя и дори да подозирам, че ги има. Демек тва дето ти правиш е масово явление.

Което обяснява защо си на тази позиция. Каква е тази мания у всички да заклеймяват тези, които не са като тях?!

Kristo, ясно че ще е по-успешен. Говорим за по-добър обаче. По твоята логика излиза, че всяка бой-банда с фенки в Китай е по-добра от, да речем, Камелия Тодорова. А аз не мисля така.

Lord, не заклеймявам никого. На няколко пъти в тази тема казах, че уважавам чуждите вкусове. Поддържам единствено тезата, че комерсиалното рядко е най-доброто.

И аз уважавам чуждите вкусове, но за другото не мисля като теб - смятам, че най-доброто често е комерсиално.
Но темата вече е изчерпана, няма какво да се разпростирам.

Ще помоля Kristo да редактира референцията си към мен в най-скоро време. Вярвам че човек може да се окаже подвластен на емоцията в една или друга ситуация, но също така вярвам, че здравият разум рано или късно надделява. В случая, апелирам да е рано.

Благодаря!

Ангел

//edit:
Сега, освен неистинно, е и нелепо... Но както желаеш...

Промених го, с комичен елемент, за моите комунистически приятели...

По темата:

Мисля, че Камито не може да продаде в чужбина толкова, колкото някоя бой-банда в България. Нито ако някой бой-банда дойде на концерт, ще има повече посещаемост от Камито. Ако не е така - браво на нея тогаз...

Аз доколкото съм си чел мненията, изразих мнение, че топ-критерия за това дали един продукт е добър, е именно продажбите. По тази логика, ако Х продаде двеста диска в България, не е по-добър от У, който продава точно по 1 диск във всяка страна по света (а те са 250 някъде) - съответно У е по-добър. Какво значение има в коя страна точно. И дали ше е Сащ или Китай или Албания. Продадено си е продадено, откъде не сме сигурни, че ако не продаде 20 млн в китай, 1 млн от тях не са купени от западни туристи, отишли заради олимпиадата. И т.н. и т.н....