Ами не... Да речем по принцип за 13-14 годишни. Не е никой определен човек.

Що бе, не изключвам вероятността темата да е съвсем сериозна.
Понякога и аз изпадам в дълги терзания за това какво би се харесало някому (за последните 2 дни ми се случи точно 2 пъти), само дето не питам по форуми, а го измислям и после се оказва, че а/магазинът е затворен, както ми се случи вчера и б/точно в момента не мога да отделя трицифрена сума за въпросния подарък, както се случи днес. Шанс.

Така, че, FTF, предвид другата тема, която си пуснал днес в тоя раздел, хич не мисли за подаръци, ами я хващай за косата и я влачи в пещерата, ако ти е толкоз зор. Само внимавай, щото е прокурорско...

* А ако се стигне до обяснения, не ми отдавай заслуженото, моля ти се.

ЕДИТ: Хм... а дали не се измъкваш? От по-горните ти мнения ми се стори, че говориш за съвсем конкретен човек, мда...

Енциклопедия!
много ше научи. Светни й и два шамара да свиква, че в живота има много болка.

Да, FTF пуска доста сериозни теми в последния половин час... Та де да знам .

Ами тук става дума за неща по взаимно съгласие от едната страна

А така стават най-големите проблеми...

Законът не признава взаимното съгласие при 14-годишните.... Трябва да са съгласни мама и тати. Ти пита ли ги?

Да, трябва да ти дадат писмено съгласие .
Според мен FTF само се занася. И самия въпрос на темата
не ми изглежда като търсене на нещо материално.
Поне не одушевено

Ахаха, стига бе, аз си представям как би реагирал баща ми.... ниф ниф ниф... Добре, че на въпросната възраст все още си играех с хлапетата пред блока.

Днешната младеж е по-открехната... към нещата от живота.
Пфу, защо не си я питаш нея какво й харесва в крайна сметка?

И на какво си играехте? А нямаше ли и батковци?

Значи чудя се по кое време на деня да й покажа нещата от живота

Когато не е на училище. И да не е обедно време,
че ако си в апартамент, пенсионерите ще е те
секват.

Жо, цъкахме белот, седнали на една маса за тенис пред блока на братовчедка ми. И не, нямаше батковци, имаше хлапета, набор 89 (затова и толкова ги бъзикам сега), две от които взеха, че станаха страхотни мъже, пупупу, да не им е уроки. И разни други игри с карти... и, о, Боже... стражари и апаши.
Или си разказвахме страшни истории - аз си умирах от ужас и после не можех да спя (щото въображението ми е фатално богато), обаче не смеех да си призная. Отговорих ли ти?

FTF, ти сериозно ли? Дай по-полека, недей така...

Ами това са неща които трябва да им се обърне повечко внимание