...ще се махна от нас!" и колко време ви беше необходимо, за да осъществите мечтата си? И въобще как станахте самостоятелни хора - по необходимост /идвайки от друг град/ или с огромното желание вашите да ви оставят намира? Аз лично си мечтая как ще се изселя от нас от 9ти клас... И само като се сетя какви планове правехме със съученичките - "Ех,веднъж да влезем в университета, пък после заедно на квартира...." и пр. Кажете как беше при вас?

Не съм достигнал все още до този момент

"... няма повече да съм с тази компания, защото това не е за мен!" поне моя случай беше такъв и не сгреших а от къщи не искам да съм самостоятелна, все още

Авторът на темата е я телепат,я медуим, я гледачка,защото от три дена се събуждам с тази мисъл и вече откровено кроя планове.Време ще ми трябва доста,но желанието е налице и наистина ще действам скоро.Или поне ще опитам

Абе деца, колко от вас знаят наистина какво занчи да се махнеш от вкъщи. Ама наистина - вашите да не те издържат по никакъв начин и да не разчиташ на тях за нищо? Защото повярвайте ми, изобщо не е толкова ... свободно, яко и пр. колкото звучи...

Когато бях на 7-8 си спомням, как майка ми ме беше ядосала с нещо и аз съвсем сериозно и заявих, че ако иска, мога да си тръгна (планът беше, да отида у баба ми )...
Иначе откакто почнах кандидатстудентските курсове и ми стана ясно, че хич няма да е лесна тая работа кандидатстването почнаха да се правят планове, колко ще ни е готино на мене и най-добрата ми приятелка, като ни приемат заедно, че и живеем заедно... Еми плановете се изпълниха на 100%

Затова и казвам ,че ще ми трябва много време-да събера смелост

Ти мани смелостта, нея в повечето случай може да я заместиш с яд и абсолютно ирационален инат (имам опит). Обаче на едно чисто битово ниво нещата загрубяват... Да не говорим психически колко брутално се отразява "събирам-си-багажа-и-се-махам" събитието, когато попреминат първоначалните емоции и почнеш да мислиш с главата си.

Всичко това го казваш от опит и си го изпитала,нали...

Да.

Аз и това чакам да ми мине.Истината е, че малко се изсилих с първото си изказване.Но вече наближава времето и за изнасяне.Аз искам да стане мирно,тихо и към това се стремя.

При мене пък стана в 9 клас. Останах само с баба ми, което практически е същото. Даже по-добре: никой за нищо не ти се меси, но ти готвят и т.н. Даже не се изнесох аз всъщност, а наще

х2

еми изнесох се още преди 2 години, когато ме приеха в Софийския.
Но съм разчитала на тях,докато не си намерих работа. И въпреки всичко, те продължават да ми помагат. Но имат и претенции...неприятно се получава,когато техните планове не се припокриват с моите, и се заформят конфликти. Но те би трябвало да свикнат,че малкото им момиченце има свой живот и се справя и без тях - не знам дали ще успеят обаче

Точно това имах предвид...писнало ми е,и то отдавна,някой да си прави планове за моя живот и да се опитва да ми дава тон...Затова искам да се махна,поне каквото правя, да си го правя сама