По-оферта е от малки да свикнем с трудностите в живота и да се превърнем в самостоятелни люде.

Конкретно за отделяне от дома и родителите- през тийн периода понякога исках,но никога не съм правила тази глупост, слава Бого.

Лично за мен "Аа,не,така повече не може" е този вариант: Аа,не,така повече не мога да позволя на дребни и глупави хора да се мислят за нещо пвоече от мен". Изпълнявам го с пълна сила.

За първи път си казах това,когато няколко поредни зими киселото ни зеле свършваше за отрицателно време и оттогава използваме по-голям бидон

Не съм си го казвала.
Моето положение беше такова, че нямах такова вкъщи, с майка ми постоянно се местехме по квартири. Желанието ми е било просто да имам къде да живея. А майка ми не ми е родител, тя ми е съквартирантка, особено напоследък =)

Т'ва е моят Господ.
Иначе - не съм си го казвал заради проблеми, просто ми е време вече. Не че някой ме гони или притеснява с нещо...

Никога не съм искал да се изнеса. колкото и да са ме ядосвали или дразнели понякога, просто си се скътавам в стаята и това е. Аз живея при баба си и предполагам, че когато дойде време да заживея сам, тя ще се премести при майка ми. Брат ми да му мисли Все пак от голям апартамент в центъра няма да се откажа лесно
Иначе последно си казах, че така повече не може, когато си смених леглото, защото старото не скърцаше, ами ръмжеше. Колкото и удобно да беше, не мога да спя не нещо, дето вика ГРРРРмж дори само да пръцна на него.

Oх от както се помня та доо 11-12кл все повтарям как навърша ли 18 ме няма вкъщи вече.А ся вече имам възможността да го направя,макар и пак до някъде на издръжка на нашите...а аз изобщо не искам.Толкова си ми е хубаво вкъщи.А и нашите са супер разбрани.

по-скоро бих изгонил другите и да си щъкам из апартамента, толкова е просторен, приятен, с добър изглед към хълма (на едната тераса) и южен Меден Рудник (на другата)

аз сега съм си сама и наистина у Шумян е супяр
ама като се върна в София пак ще се гъчкаме трима човека...егати
иначе аз от малка си мечтая как един ден ще съм напълно самостоятелна и винаги съм се стремяла към някаква самостоятелност, само че докато не започна да изкарвам големите пари...няма да стане напълно. иначе първият ми опит за самостоятелност като работа май беше миналата година. тогава реших че не мога вечн ода искам пари от наще за глупости и си ги изкарах с бач...и наистина се чувстваш много по-добре. дано скоро пак да мога

Казах го на нашите в 10 клас, отказах да завърша класа, махнах се и се прибрах в мястото, където винаги съм смятал, че е моят дом. След много увещания за 2 години надвих и ги накарах да се върнат при мен. С неоценимата помощ на братчето! Но бяха две ужасни години.....

Един съвет: купи си нещо малко, щото при голямото, голямо чистене пада и никакви ппрепарати не помагат без ти да ги задействаш!

казвам си го доста доста често ... за изпълнение нещата обаче не са толкова прости

Никога не съм достигала до тази фаза. Обожавам семейството си и си ми е едски приятно с тях. Само че са ме възпитали по такъв начин, че да вярвам, че след определена възраст /около 18/ всеки трябва да поеме по собствения си път, включително и в жилищно отношение. При мен нещата се случиха, когато дойдох да уча тук, но и да не беше ставало това, пак щях да си се изнеса. Що се отнася до живеенето самостоятелно - и на квартира съм живяла, и в Студентски - не е "песен" понякога, но определено си струва всичко от битово естество да е в твои собствени ръце. Така човек израства емционално

Спомням си един случай, в който баща ми ме беше ядосал (не си спомням за какво обаче) и казах, че ако мога, ще се изнеса на момента. Може би на около 17-18, не знам.
После така да се каже, майка ми ме побутна, защото всъщност повече харесвах специалността, която ме бяха приели в ПУ. Мама каза, че е по-добре да съм в СУ и аз...нали съм послушна, записах СУ.
В началото не съм се издържала напълно сама, може би 50/50. Но и така, сама в София, да си търся работа, да се организирам, да плащам сметки - на доста неща се самовъзпитах. Придобих завидна организационност и отговорност (към работата, да не си помислите, че е било към лекции ).
Напълно се отказах от тяхна издръжка около година след като се омъжих (първата година не работех).
Та така, постепенно се получиха нещата при мен.

Вече цял месец живея с тази мисъл....искам болка,искам студена вода,искам свещи вместо ток!
Майтап,майтап, но наистина искам да живея са-ма.