camel, мога ли да ти противореча съвсем френдли?
Аз лично съм човек, който
НИКОГАпрез съзнателния си живот не си е помислял,
не осмелявал, не си е помислял да пътува гратис.
Да не говорим, че съм писала и реферати на тази тема за гратисчиите.
И, най-изненадващо един ден,
прибирах се от изпита по журналистика към Централна гара,
понеже не съм от София,
и в автобуса влязоха контрольори,
които се опитаха да ме убедят, че съм пътувала гратис.
При положение, че имах билет,
при положение, че тъкмо си го бях продупчила.
Дупките не им харесвали.
Спорих, карах се, те спориха, караха се.
Стигнахме Централна гара и не ми позвоилха да сляза.
Свалиха ме сама на следващата спирка, където нямаше живо пиле.
На тротоара. Един от ляво, един от дясно.
По 2 метра високи, над 100 кила.
Бяха готови да ме размажат на плочките,
просто защото опитах да оспоря, че не виждам
какъв е проблемът и защо искат да ме глобят?!
Псуваха, обиждаха, заплашваха, полиции, ала-бала,
щели играта да ми разкажат...
След 20 минути им дадох 10-те лева, за които се бориха,
и, така да се каже, отпуснаха захвата.
Тръгнах си като най-унизения човек.
Приравниха ме с мърлявите цигани, които не знаят
въобще къде се дупчат билетите!
Целия автобус ме гледаше като нищожество!
Аз! Дето си купих билет! Дето го пробих най-съвестно!
Изкараха ме най-големия мизерник.
И ми взеха едни от последните пари,
без да се интересуват, че мога да нямам за билет за влака.
А бях права.
Бях невинна.
Но без власт и сила...
За какво говорим?
Съвест?
camel,не гратисчиите, не тези с билетите,
обществото ни е прогнило.