загубила съм някакви пари... а една приятелка си загуби блузата... не е яко

наложи ми се да не спя, за да мога да пътувам за София...

Вратът ми, краката ми... *ОХ*

Пак трябва да тръгвам, а така не ми се тръгва.....

не мога да си намеря ключа, а ключарят не работи днес...бива ли още на втория ден...

не мога да разбера как можеш сам да си смениш ранга и това ме изнервя
освен това в хладилника няма ни-що,бива ли така...

А аз все още нямам хладилник, а вече нямам и микровълнова. Ще трябва да укоря търсенето. И в този смисъл - ако някой продава хадилник да свирка.

В моя блок има обява. Да взема ли телефона?

Чувам как съквартитантката ми плаче в банята, а не знам нито причината, нито как да помогна, нито пък е уместно да я питам...

Подразних се днес.
Че има хора, които живота ги е прецакал. А са страшно добри по душа.
Днес хапнах на една пейка в парк "Мир и дружба" ли, как се казва да му се невиди. В студентски, между уннс и меи.
Тъкмо си пиех винцето и един скитник седна през пет пейки. Носеше си Ариана. Казахме си наздраве, човека дойде при мен да си правим компания и се запознахме. Казва се Коста.
Ако мислите, че не познава буквите и цифрите, жестоко се лъжете!
Страшно начетен. Поговорих си с него. Жалко, че нямах журналистически диктофон, да ви възпроизведа разговора. Обича да се заговаря с посетители на парка, т.е. такива които водят домашните си любимци. Аз нямам такива, отидох да си хапна некъде.
Всички му се чудели, как знае това, знае онова.
И ми казва - "че аз чета, бе. Ако за два-три дена не прочета книга, значи напразно съм живял."
Оказа се почти земляк. От Севлиево е, фен на Дан Колов майка му е от Тутракан, а някой негов близък е от Добрич, възхвалява Добруджа, работил е в добричките села, курортните!!! И то не като копач! А в ресторантите!
Но говорим за България. Страната на неограничените възможности!!! Може да си живееш добре, а в един момент да си на пейката и да познаваш кофите наизуст в Студентски в конкретния случай.
Не съм фен на Пайнер, обаче говорихме за Преслава и Димана. Пича познавал първия приятел на Петя. И ми казва - "няма начин да не го знаеш. Той е от ученическите й години. От Добрич е."

Намерил е по кофите един касетофон. Обаче няма антена и хваща само Хоризонт, Дарик и такива порнографии. Намерил и едно радио. То па няма батерии, обаче е с антена. И ме помоли да сложа антената на касетофона, за да слуша Сигнал, Веселина, Вероника, стерео, разбира се. Нямах отвертка. Обещах му, че ще сменя антените.

За музика си говорихме. Казах му, че слушам македонско. Той - "еее, ама не забравяй добруджанското"
Обедно време... По Хоризонт пускат народна музика. Не щете ли, тъкмо добруджанска музика. И пича пя и игра!

Какво си мислите? Че му казах - бегай, бре, нещастник. Нищо подобно.
В събота може да съм в Биад, а в неделя да си лафя със скитник. Няма проблеми! Уважавам хората като хора!

Подразни ме, че близък човек не уважава някои ценности, а е готов на крайности за някои незначителни неща...

Не го възприемай като крайност,а като временна мярка,докато отшумят нещата.И му позволи да си даде това време.

е не ме приеха отново на общежитие ще се откажа накрая

Ядосвам се, заради една приятелка. На най-добрите хора винаги им се случват най-големите гадости!

пак ще пътувам. болно ми е. а времето тук е така прекрасноо