P.S.
radja, camel... слушам остава още от първия им албум. може да са станали лигльовци, може да са bg-tokio-hotel явление, може да са позьори, но за мен си остават една от най-любимите групи с едни от най-въздействащите текстове. И не ми пука, ако ще да закусват с бебешки трупове в личния си живот. Интересува ме само музиката им, а за мен тя е чудесна. Право на мнение, един вид... Който не иска да не слуша.Така. За концерта снощи мога да говоря доста, ама няма. Да сте били, да сте видели.

Шегувам се. Не мога да се меря с таланта на Бетон, нито пък помня сетлистове наизуст, но ще споделя впечатленията си от концертчето... Може би най-запомнящо е какво не изсвириха двете групи. Абсурдно е на участие "Анимационерите" да не свирят "Електро", а "Остава" да пропуснат "Волни", но те го направиха. И не беше зле всъщност. Ще се опитам да се върна към началото - откриха с "Президент", която за незапознатите, е сравнително бърза и жизнерадостна. Нямам особени музикални познания (даже никакви), обаче ми направи впечатление, че всичките песни ги свиреха доста по-бързо от обикновено, което им се отрази доста добре. Новият им китарист, Alexander Magburg е абсолютен сладур

И много се раздава като свири. Наблегнаха стабилно на новия албум, като естествено не пропуснаха любимата вече на всички "Parallel World" - ей, честна дума, Жоро си остави гласа в тази песен. Уникален беше, уникален. Малко по-късно изпя и "Поля от слънчогледи", разбира се, но за мен неговият момент снощи беше, когато пееше:
Не, няма шанс да се намерим,
В паралелен свят, влюбени в себе си.
И най-накрая променени
Не искаме сами, не искаме сами
Не искаме сами, моля те ...и целият Строеж се дереше с него. На мен лично въздух не ми стигаше в един момент, но продължавах да я пея. От последния албум изпяха още "Funny girls" (на която Свилен много й омаза текста, ама здраве да е, така или иначе не ми е любима), " Bring Me Down", "... In The Morning", "Baby" и "Mexico" - май и още някакви де, ама не помня кои точно.
Финалът - "Стоп".
Няма такова изпълнение. Благодарение на начина, по който Свилен изпя тази песен, мога да му простя и стойките пред фотоапаратите и гаврите с текста на "Шоколад" и "Merci Beaucoup", мога да им простя дори фактът, че не изсвириха "Волни". Нямам думи просто да опиша въздействието на тази песен:
Какво си ти?
Целуваш ме
Защо съм с теб?
Дори незнам защо отново съм тук
Забързан пулс
Целувам те
Стоп!
Край!