Любовта задължава в определени слючаи.Вярно е,че тя е болка,която ни прави щастливи(както каза една моя приятелка),но честно казано-стигат ми болки,че и да се дерзая за това.честно ви казвам,приятели,приятелството,ако е истинско и неповторимо,уникално,мовже да направи човека по-щастлив от влюбения/влюбената.То не те задължава,в него няма ревност,в него няма страст,от която да боли.То има голям смисъл,не се изхабява,защото с всеки изминал път става по-силно и по-силно.То прави така,че хората да си липсват заради самите тях,а не заради нуждата да имаме някой до себе си.КАра те да се чувстваш щастлив,защото те има,защото си прекарал прекрасни моменти.Приятелството не носи напрежение,когато приятелите мълчат,а спокойствие.Носи нечакани,но винаги желани усмивки и радост по-голяма от света.Последният път,прекаран с моите приятелки аз се чувствах неземно.Защо ли?Защото всеки път ,щом съм с тях си мисля,че по-щастлива не мога да бъда,че съм щастлива,колкото целия свят.Но не е така.Аз ставам по-щастлива от света и тъй като не знам колко голяма е вселената,аз не знам още колко по-голямо от света може да бъде щастието ми.Обичайте се и обичайте всички около вас:)))))))))

Истината говори чрез ЧНМ, но нека добавя, че ама никак не е зле да имаш и някого, с когото да мълчиш в съзвучие, да твориш в съзвучие, да дишаш и сърцата ви да туптят в съзвучие - това приятелството не може да ти го даде, макар да е едно прекрасно и незаменимо нещо

[color=red] До скоро не бях се влюбвала , но и това ми се случи . Страхотно е стига да не се разделяте!!!!. [/i][/b]

Завиждам ви на всички, които сте щастливо влюбени - благородно, разбира се .
Веднъж една жена ми каза да не отъждествявам любовта с обекта на чувствата си, ама аз понеже съм тъпо и проклето, изобщо не се вслушах... И така, днес съм адски , адски разочарована от себе си и съм решила вече никога да не вярвам на чувствата си. И понеже съм тоолкова разочарована, май ще успея... Ох, да - и на мъжете да не вярвам, разбира се

трудно е да се обясни,защото е трудно и да се усети.И аз не знаех,че такова нещо ,като нашето приятелство ,съществува,но,когато го преживявям виждам,че хората често пъти се лъжат в преценката за едно или друго нещо от живота.Знаеш ли-тези мои приятелчета запълват всичко за сега.Даже си мечтаем някой ден да си заживеем заедно.Другите го смятат за шантаво,за ненормално.Дори им се въртят и мръсни мисли,което ни обижда.Просто ние знаем как да бъдем весели и духовно самодостатъчни.ДАже трудно допускаме хора да ни станат по-близки,защото разрушават целостта на нашето общуване,в което има доверие,уникалност...Не,че хората ще разрушат тази уникалност,а може би ,защото ние несъзнателно сами ще я разрушим като се държим по различен от ташия начин на общуване.
Не съм казала,че е зле да имаш някой,с който да мълчите в съзвучие.От това обаче се нуждаят някой хора в някой моменти от живота си,а хората са различни,различно е светоусещането на всеки човек.Ако не беше така-сега всички да сме станали като овце-еднакви и първични.Въпреки,че в някои отношения всички хора постъпват по определен еднакъв начин,което ме дразни,защото се губи уникалността и изобретателността на всеки.Не е зле да имаш някой за онзи човек,за когото това няма да повлияе зле или да го накара да се чувства така.Но ако тои/тя чувства,че това обвързване е лошо за момента и изпреварва светоусещането му,то този нов човек в живота му му пречи,задушава го и вади като с памук душата му,зашото краде неволно емоции и чувства,от които няма лесен изход.Понякога двамата,които се обвързват крадат и детското в себе си,порасват заедно без да съзнават какво губят,но и какво печелят...В крайна сметка нещата идват с времето си,дори и тези "неща" да са различни за всеки-в смисъл:всички имаме, грубо погледнато ,еднакъв общ начин на живот,но всеки изживява нещата по различно време,може би в различна възраст,а понякога изобщо не изживява дадени неща или пък изживява нещо уникално,което другите не могат да разберат,защото им е чуждо или пък,защото не му е дошло времето.Ето това усещам,че е моето приятелство-то е от онези уникални неща,които не всеки разбира,но което съществува.Не е за критика онзи,които не го възприема.Много от нещата ,дори и в историята,не са били възприемани,защото са били различни или пък защото не им е дошло времето.Ето затова просто и ясно казано е:обичайте всички по различен начин,дори и враговете си :):)

...Влюбвам се всеки път когато се погледна в огледалото...

лоооол?!?

еми да... аз съм сигурно най- самовлюбения човек в БГ...

Аз не съм влюбен. Аз съм просто жороцентрист. В момента не изпитвам никакви насочени навън чувства.
А твоят подпис не ме кефи! Тея 4 дена около осми декември се слушаше основно чалга. Идиот ли съм вече ?!

Айде, айде - аз си имам един вкъщи, дето застава пред огледалото и пита: "Красив ли съм, или да???" Него не можеш го биеш!

еми аз седя около два часа и постоянно си повтарям колко особено яка блек метълка съм и колко много се обичам...

незнам... идиот ли си нищо лично просто мразя чалгата...

Аз не.
Не мразя вече никакви стилове в музиката, защото се убедих, че на фона на каквато и да е музика може да имаш много забавни изживявания, пък дори и било то чалга.
Е, не си пускам чалга вкъщи, но пък на купони е лудница като се качат хората по столовете. Пък и кой би оспорил " И ловец съм и рибар съм " ?!?!?!!