това със смъртта е измислица от приказките! колкото и да се обичат двама души,колкото и компромиси да направят,за да се разбират,колкото и хубаво да им е заедно,в един момент,когато вече нямат чувства или не могат да се разбират,когато единия се промени,когато започнат лъжите и караниците е много по-добре да се разделят. ако любовта им не се промени дори за миг тогава може да се обичат и докато станат на 100 но това е почти невъзможно.....

Всъщност е доста възможно,и лесно. Само че малко хора го осъзнават.

Според мен, когато човек е с някого любовта му постоянно се променя. Има нещо като израстване или не знам как да го нарека.. но в никакъв случай чувствата не остават същите като в началото и според мен по това се познава истинската любов, ако след известно време чувствата са се увеличили, въпреки караниците и битовите проблеми. Нещо ми е сънено и не знам дали се изразих много добре.

Рене, говорим защо хора, които се обичат, се разделят. Не защо се разделят хора, които не се обичат или които, поради някаква причина, са спрели да се обичат.
И айде нека не говорим за измислици от приказките.

Туй и аз се опитвам да го отгатна и не ми се получава вече мноооого време...
И защо да са измислици? Аз лично вярвам, че това е напълно възможно... Но оставете „възможно“ (всичко е възможно) - вярвам, че е и достатъчно вероятно, ако наистина го пожелаеш и се потрудиш за него...

О, възможно е двама души да останат влюбени цял живот. Но хората живеят със заблудата, че любовта се случва от само себе си.
Да, любовта се променя. И това си е напълно в реда на нещата.
Но проблеми в една двойка винаги има. В тийнейджърските си години си изградих една представа за идеалния тип характер на мъжа, когото ще търся. И си вярвах напълно в това нещо, че този съвършен (за мен) човек съществуваше все някъде. И трябва само да го намеря.
В един момент го срещнах, но се оказа, че не човекът е съвършен. А аз трябва да го видя такъв.
Собственото ни отношение към партньора ни е един от ключовите моменти в една връзка. Винаги ще има нещо за дялкане, винаги ще има недостатъци. Но когато хората се обичат - те се борят на всяка цена да преодолеят тези недостатъци.

... или да ги преодолеят, или да установят, че са ги обикнали. За какво са ви идеални мъже? Оф, като казах това, че се сетих - вчера в едно от упражненията трябваше да изградим образа на идеалния мъж... и бяхме 19 жени и Светломир. Бедничкият, беше червен до лилаво и отчаяно се опитваше да не слуша и/или да избяга.
Не е лесно да се угоди на 19 жени - никак даже. Още повече, че по някои въпроси не можахме да стигнем до консенсус. Кокоша му работа. Както и да е, списъкът с качества го пазя, ще го пусна в някоя друга тема.

Мидуинтър,
Естествено, че любовта ще се променя - ако хората, които се обичат, се променят (а това се случва), пък любовта остава същата, нещата не отиват на добре. Затова е съвсем в реда на нещата и тя да расте. С една дума, съгласна съм с теб, като изключим това с преодоляването на недостатъците - невинаги е нужно да се правят опити да формираш другия според някакви твои субективни очаквания. Дори и да успееш, вече няма да е той/тя, а твое собствено "чудовище", което ти си създал/а и което в даден момент вероятно хич няма да ти хареса.

Ужас... просто е тоооолкова рано сутринта...

Ангел - аз имах предвид нещо друго, но си прав, да.

ами хората,които се обичат не се разделят,разделят се,когато вече са спрели да се обичат и всеки разбира обичта по свое му,и има своя представа за нея,която понякога не отговаря на представата на другия... и може би това да виждаме партньора "идеален" в собствените си очи е самозаблуда,защото явните неща не могат да бъдат пренебрегнати..... всичко е до характер..с някои хора можеш да запазиш любовта за цял живот..

Е да де... Когато хората СЕ ОБИЧАТ, не се разделят поради други причини, освен горната. Виж, когато не се обичат/са спрели да се обичат/се обичат недостатъчно, за да устоят на предизвикателствата към връзката им, тогава сценарии има много.

Полу-неистина. Това, че са загубили Обичта си един към друг, може да бъде причина, но определено не е единствената... Мога да ти споделя поне два примера за раздели, въпреги продължаващата и неизменна Обич.Не мисля че е „самозаблуда“, а че е избор. Можеш да приемеш и видиш всичко, по начинът/начините, по които искаш/имаш нужда, стига да избереш така. „Самозаблуда“? Нима не определяме сами субективната си реалност?Това трябва да е вярно! Но правиш ли отлика между Любов и Обич?Дали важи горният ми аргумент за разликата между Любов и Обич? И Обичта и Любовта нямат количествени измерения... Неуместен ми се чини изразът „не се обичат достатъчно“... Според мен, правилният въпрос не е „колко“ , а „как“... Защото можеш да Обичаш с цялото си същество, но не от тази Обич да има нужда обекта на твоята Обич... И обратното е валидно - може да бъдеш Обичан безмерно, но да не е такава Обич, която ти е нужна...
Бъркам ли?

правя,да. и можеш да запазиш Любовта.

ами сами правим избора си,следователно сами се заблуждаваме ако се опитваме да не виждаме недостатъците. мисля,че те трябва да се поправят.

Чудесно! И благодаря за главната буквичка! Но, според мен, хората се разделят, не когато Обичта се изчерпа, а когато това се случи с Любовта... Именно за това, според мен, асоциираме Обичта с Грижата и Доверието, а Любовта - със Страстта и Поривът...По тази логика, не излиза ли, че целият свят е една илюзия (връзката е малко абстрактна и комплицирана, затова е много вероятно да не се види, което си е ОК)? Защо да се „поправят“? Ако Обичаш някого, заради недостатъците му, те автоматично престават да бъдат такива; ако Обичаш някого, въпреки недостатъчите му, това не значи ли, че не го Обичаш в цялост и че Обичаш представата си за него, а не самият Човек; не е ли най-прекрасно да Обичаш заедно с недостатъците и предимствата?

Ангеле, а ти дали не задълбаваш твърде много в смисъла на конкретната дума?

Перфектно знаеш какво имам предвид, когато казвам, че не са се обичали достатъчно - това означава, че са се поддали на външни фактори или любовта им не е устояла на външна намеса, или приоритетите им са ги подмамили, или не са успели да направят нужните компромиси... Щото хем са се обичали, хем не са били силни или не са били заедно, най-общо казано.

А колкото до последното ти изречение - е, аз какво опявам от деня на регистрацията си в този форум и от много, много по-рано, всъщност? Всичко друго, по всякакъв друг начин, само не "въпреки" - не искам никой да прави жертвата да ме обича "въпреки недостатъците ми". Блаааах, това си е обида.

да,означава,но ако има неща,които са проблемни за връзката ви,и ако има неща,които могат да бъдат поправени в името на връзката ви,няма ли да бъде по-добре да се опитаме да ги поправим?

Съмнявала ли си се? Но не го правя безцелно и „просто за спорта“...Благодаря, че изясни! Наистина, не бях те разбрал, но за да не ме намразвате повече, няма да изписвам, как е трябвало да се изразиш, че да нямаме подобно разминаване... Иначе - звучи добре, но не знам какво точно ме човърка около това... Ще помисля през следващите 6 часа упражнения/лекции...Напълно съгласен. (рядко го казвам)На какво се гради една емоционално интимна връзка (да оставим настрана физическите аспекти за момент)? Ето как виждам аз нещата: „моето Щастие е функция от твоето Щастие => правя те Щастлив/а и това ми носи Щастие; по едно невероятно стечение на обстоятелствата, взима че се оказва, че твоето Щастие е функция от моето => значи взаимно се правим Щастливи“. Това е връзката, според мен - преливане на личните приоритети, по начин, който прави общото им по-голямо от сбора (аналогично на една ентропийна аномалия <която всъщност е физичен закон>). Ако това „поправяне“ отнема от Щастието на единия, то неизбежно би следвало да отнеме и от това на другия. Според мен, „поправките“ се правят не в името на връзката, а в името на лична прищявка на единият партньор и това ги превръща в „повредки“... Да, Човек непрестанно се променя, развива... Но всичко, което му бива наложено като промяна е извън естественото му развитие като Личност и, следователно, би следвало да има негативен ефект... Ако и намеренията да са били добри...