ами следвайки твоите мисли един човек се поправя заради другия,следователно-прави го за да бъде щастлив другия,което от своя страна му носи щастие.
и понякога за да се запази връзката е нужно да пренебрегнеш малко собственото си щастие.това не те прави нещастен,защото го правиш за този,когото обичаш.
има смисъл да се поправят недостатъците (които могат да бъдат поправени). за да има разбирателство!

Ами... да, може би трябваше да се изразя по-ясно. Точно това е, че не можеш. Идеята ми е, че - поне както беше при мен - не можеш да си изградиш идеал, който да следваш, и после да се тръшкаш, че не можеш да срещнеш човека, а всеки следващ се оказва *определен набор от епитети*, само защото не е отговорил дори само на едно от условията.

Що се отнася до недостатъците - зависи какви са те, зависи от отделния човек какво може да приеме за себе си и какво не. Има неща, с които не бих могла да се примиря - като неоправданата ревност. Ако не ми даде свободата ми, аз сама ще си я взема.
И в тази връзка - понякога се налага да се променяш, ако искаш да задържиш партньора си. Понякога избираш себе си пред него, понякога се съгласяваш, че няма да загубиш толкова много, когато искаш да си щастлив с определен човек. Понякога решението ти е грешно, друг път не.
Печелившата комбинация трудно се налучква. Но има неща, от които си струва да се откажеш заради някой, когото обичаш. Въпросът е в това да не изгубиш себе си в опита си да задържиш даден човек.

Пък аз усещам, че с теб ще се разберем...

Абе то като се обърне каруцата, пътища много....

Не е въпроса кой е виновен, като се разделите, ако питате мен. Понякога просто така се случва - дори и хора, които се обичат се разделят, без да има нито охладняване, нито "непреодолима сила", нито нищо знаменателно. Просто така се нареждат нещата и те избират този вариант....

Но по-важното е, какви изводи можеш да си направиш за себе си след една безпроблемна връзка, която обаче е свършила ей така, без причина. Примера, който ми хрумва е - когато някой от двамата не е наясно със себе си, но не в любовен, а в друг аспект... и не се чувствам готов за връзка. Имах по-конкретен пример със един филм, ама не знам колко хора са го гледали, тъй че, фантазирайте си сами идеята ми...

Къде беше преди 3 дни да ми спестиш нелепо заекване и недомлъвки?!?! Гореизтъкнатите причини могат много успешно да се замаскират като егоизъм, но тогава непременно идва въпросът за вината. Но това е друга тема.

Аз все си мисля, че на млади години- 16-23 (без да искам да обидя някого), хората се разделят от глупост или пък от една определена форма на егоизъм, която аз си дефинирам като "скучно ми е" или пък "искам нещо по-така". Малко са случаите в този период, които имат за причина на раздялата обективно обсотятелство, непородено от един от горните фактори. Но това е лично мнение. Като поотрасна още малко и като посъбреа още малко опит може друго да си мисля, може в друга посока да ме ритне животът.....знае ли човек.

П.П.: Не ми се сърдете много на мнението, просто писах, не съм чел много постове преди мен

WaveMastaa, според мен си много прав. Тъжно е, че има и двойки, които без видима причина се разделят, защото на единия "му е скучно" или е "още много млад и иска да опита нещо ново" и т.н. булшит. Гадната част на възрастта, уви. Мислиш си, че всичко ти предстои и светът е в краката ти, а когато осъзнаеш, че изобщо не е така, както си си мислел, вече е късно и човекът, който е бил идеален за теб, вече отдавна е продължил с живота си. Не говоря от личен опит, а по принцип. Аз лично се старая да избягвам тия клишета "млада съм да се обвързвам, искам да си поживея".

А защо въобще хората трябва да се влюбват?

За да им се случи нещо хубаво в скапания живот.

Или в моя случай- да им се случи нещо скапано в хубавия живот...

...да... зависи от гледната точка

Според мен често хората се разделят, защото очакват повече, отколкото са готови да дадат. Според мен всеки, който обича, може да се промени към по-добро, за да даде на другия това, от което има нужда, но трябва да го пожелае, а трябва и наистина де е убеден, че и другият е готов на същото. Защото иначе всеки вместо по-добър става все по-лош.
Любовта е борба, но борба в която участват двама. Борба срещу много и различни неща - околните, роднините, финансите, скуката и злободневието, работата, стреса, умората. Ако единият се умори да се бори, ако предпочете лесното, тогава нещата стават прекалено трудни и най-често идва края.
Ако една връзка е просъществувала повече от няколко месеца, ако двамата са поживели заедно, ако са опознали добрите и лошите си страни, тогава единственото, което може да ги раздели е това, че са се отказали от битката. Защото още като опознаеш някого разбираш какъв е той. Ако той ти допада, тогава значи можете да сте заедно дори и цял живот, можете да преминете през всякакви пречки.
Да, младите особено, си мислят, че трябва да опитат повече, да видят повече, но според мен хората са си хора (както и секса си е секс - важни са чувствата и техниката (а тя се научава при желание) ). Всяка връзка е трудна, във всяка връзка трябва да се полагат усилия. Освен връзките за една вечер (които нямат много общо с любовта), всички останали изискват усилия. А от връзките без усилия, които свършват при първата пречка, човек нищо не научава... И нищо не печели. Освен че почва да си мисли я "жените са кучки", я "мъжете са свине", я "няма такова животно либофф, давай да си отмъстя на всички".

Благодаря! Мислех си, че съм сбъркан, щом си мисля така, а и, когато го изрека, ме гледат снизходително - като романтичен глупак, който е загубил връзка с реалността... @ dimo

Бе не, че искам да ви скършвам хатъра и на двамата (Не че искам де. и не, че, дори да исках щях да успея... той хатърът е здраво животно и не се влияе от форумни спорове. особено от форумни спорове, всъщност, както е показала практиката ми. Ако по принцип е лесно на един човек да му скършиш хатъра, то ако със същия този човек пишете във форум трябва да положиш трейсет пъти по-силни доводи и по-силни убеждения и пак може и да не успееш. това е нещо като специална резистентност на хатъра във форуми. може би до голяма степен се дължи на факта... абе, айде, ще пусна друга тема на по-подходящо място, макар че от нея също няма да има смисъл) ама нещо не ви разбирам. За какво борене говори Димо и какво спиране на боренето?

Моето лично мнение е, че човек по принцип се бори с всички тия неща, дети си изброил, а ако спре да го прави, значи е претърпял поражение от живота. Не от любовта, от живота. Човек който е спрял да се бори се е примирил със съдбата си и по никакъв начин не прогресира, само регресира със скорост пропорционална на това, което е постигнал докато се е борел. И любовта няма нищо общо с цялата тази работа, освен че, поради природен инстинкт или библейски древни тайнства, двама души са подкрепят един друг. И докато се подкрепят е възможно да е по-лесно и на двамата, но е и напълно възможно на някого от тях, или и на двамата да им е по-трудно. Но целта (за всеки различна) и противникът си остават едни и същи.

Така и не съм писала в тая тема май.

Хората се събират, защото са щастливи заедно. И когато вече не са щастливи заедно, просто се разделят.

Идеята ми беше, че заради всички изброени неща, а и още други, хората спират да правят достатъчно един за друг, спират да показват любовта си, спират дори да си мислят, че я има, и съответно я изгубват. Или пък си намират нова, която им се струва по-хубава, по-лесна, по-интересна.

Съгласен съм с Мила, че хората се обичат, защото са щастливи заедно, но от какво зависи това да им са щастливи заедно? Зависи си от тях самите. Хубавото няма кой да ти го направи, ако не участваш сам в правенето. Не смятам че хората се изчерпват (няма нищо хубаво вече, което могат да направят един за друг), смятам че желанието им да се опитват (борят и учат от грешките си) се изчерпва.

Аз не смятам, че връзките ТРЯБВА да продължават вечно. Това, че единият не иска достатъчно да продължат, е добра причина за това, те да свършат.