Жалка картинка...умишлено не си пусках тоя репортаж, но накрая просто не издържах...
Не искам да се включвам в отдавна изтъркания спор..."Родителите" vs. "Учителите" (кавичките са умишлени)
...завърших елитното училище в моя град...вярно е...никоя от съученичките ми не е проситуирала...нямах дилър в класа...а поооомня...един се вясна с газов пистолет...и от следващата седмица му се налагаше да пътува 40км. до най-близкото, друго МГ в областта...понеже беше мошно изключен. Не знам дали защото средата ми е била невраждебна, а по - скоро дружелюбна...винаги...ама винаги най-големите ми врагове са били даскалите...
...изглежда сметкаджийската ни шефка много рано беше открила формулата, че дисциплина се получава само и единствено с хора от "старата школа" и училището от край време си караше със старите соц. светила...
....е мама му стара...ако можех тогава да избирам между...ей тва Кремиковското и оня дисцип. ...сериозно бих се замислил...не че сме били като в затвор...никога ограниченията не са били явни...
...но лъхаше на соц. от всякъде....нямаш право да мислиш...можеш само да се съгласяваш...
Щом "другарката" казва, че Ботев е такъв...значи такъв е той...точка по- въпроса...
...никога не съм бил буен и агресивен в час...но е имало периоди, в които водех по изгонвания от час...и не защото викам, блъскам...или пия в час...просто защото за мен... Ботев не беше "такъв" , а малко по - различен...
И именно заради тази си обремененост...за мен учител няма как да звучи нито гордо, нито призвание, нито привилегия...

в такива моменти сама за себе си оценявам, че завърших в добра гимназия

При такова отношение - системата е следната - от горе до долу 2 и на поправка и се изключват 2-3 за назидание.
Както се казва в един виц - Че госпожо това деца ли са - това са изроди.