интересно ми е какво мислите за книгата на Карбовски, Терзийски и Константинов? тоест не за книгата, понеже тя е шит, а за написаното в нея. като текстове какво ще кажете, одобрявате ли? малко са цинични някой неща, но все пак има и интересни идеи, изкарани на яве чрез алкохола : )

и като цяло не само за този сборник от салфетки, смятате ли, че литературата трябва да се пише по този начин. или това не е литература, може би е кенефна литература? трябва ли нещата да се създават в седнало положение, на бюрото, между толкова и толкова часа, както е творял Вазов? думите трябва ли да се мерят, да се коригират, стиховете да се променят? дали това не е старата литература, а в новата май няма рамки и граници? изкуството, особено литературното, има ли нужда от правила?


"Ти плачеш. Аз пия. Това сме ние...
В повечето хора няма човек..."

А това въобще изкуство ли е или някакъв вманиячен отчаян опит да се предизвика общественото внимание и отново да се застане под прожекторите и пред камерите? Точно както 10-12-годишни пикли псуват като дългогодишни заслужили каруцари и хамали и обичайната им реплика е: "т`ва ни мъ ибйе!"
Антикултура! Ти добре си го казала: "кенефна л-ра".

Хора като Карбовски, Николов, Парушев и т.н. в една нормална държава биха се ориентирали към селскостопанския отрасъл от срам, след като са издали такова нещо.
По въпроса за т.нар. постмодернистични творби - да напишеш нещо такова и да се получи добре, е сто пъти по-трудно, отколкото да седнеш и да напишеш едно нормално стихотворение или разказ, или каквото и да било.

edit:btw, Хемингуей е писал прав, а за този номер го е светнал Сароян. :Р