Еми... забляни кокошки

Питаш ли ме как беше на осмия => .

Аз бях на купонче на втори етаж и стабилно се усети, а представям си в нас на шестия - диванът е мръднал, секцията се клатила... А у баба ми са се отворили шкафовете.

Живея на партер в самия център на града. Чухме снощи два последователни тътена и разтресе. Аз рекох "земетресение", мама се уплаши, после изчака, каза "ами спря, явно нещо е експлодирало" и даже чакаше да мине я полицейска кола, я линейка. "Няма да е било бойлер", вика, "нямаше от бойлер и земята да се разтресе".
Сутринта аз бавно и приятно се събуждах, когато чух нов тътен. Този път не му обърнах никакво внимание, реших, че щом се повтаря е някакво военно учение, само си рекох "дано пак не гърми в Чепинци при Доши и Проли, че много ще им дойде пак да сменят прозорци". И толкоз.

Аз пък бях на 4 етаж и си гледах филм. Чух само как изпука секцията и докато загрея, че е земетресение, то взе че спря. Оказа се, че е било по-силно, отколкото си мислех.
При земетресения си казвам единствено: "добре че няма пострадали, щети и паникьосани".
Не смятам, че при всеки трус трябва да се излиза навън. Забелязах как наизлязаха при нас и започнаха да си създават психози, веднага имаше теории за силата на земетресението, за разрушенията, за причините...

Воено учение в центъра на София - яко

Аз бях в любимото си кръчме Крос пойнт близо до строителния техникум. То се намира под земята и затова усетих труса едва-едва - само за около секунда. Помислих си, че някой е взривил намиращото се съвсем наблизо мутрешко заведение. После баща ми, майка ми и брат се заредиха да ме питат дали съм го усетил и стоплих, че явно е било доста по-силно земетресение, отколкото аз съм усетил.
А труса от тая сутрин съм го проспал като пич.

И мен ме събуди тая проклетия Ша й счупя главичката! Как може в толкова часа, бе?! Аз ако правя думба лумба по това време, ще викнат куките. ама ха.
Изтичах да видя баба ми дали се е събудила, че това е едно от нещата, дето я плашат (другото са пиратките по нова година, щото й напомнят за бомбардировките:Р) ама си спеше най-спокойно. Ениуей, пак си заспах и ей-сега се събудих.

Ами аз съм на седмия етаж, но нищо не усетих нито вчера, нито днес. Но вчера тъкмо бях в банята и огледалото се залюля и се зачудих от какво е, за секунда ми мина мисълта за земетресение, ама веднага я отхвърлих, реших че просто съм бутнала огледалото по невнимание. В следващият момент излезнах от банята и видях майка ми, която беше истерясала и в пристъп на страхотна паника настояваше да излезем веднага. Честно казано паниката на майка ми ми подейства по-шокиращо от самото земетресение. Брат ми също каза, че не е усетил нищо, само е видял как телевизорът се разтриса, а хем той беше в една стая с наште и сестра ми, които казаха че са чули силен тътен, точно все едно някой доста тежък е подскочил на горния етаж.

Де*а, никога не ги усещам ;(

Което показва, че в такива ситуации най-опасното нещо е паниката.

аз нищо не усетих ... снощи при първото бяхме навън с колегите, на открито, а на второто съм спала като пън, дори не ме е събудило ....

Аз пък снощи си четях. Усетих как кревата ми се подмести, видях екрана ми да подскача, чух преди това тътените, погледнах през прозореца (заради тътените първоначално реших, че пак са взривили някой военен склад), ама като не видях нищо подозрително рабрах, че е земетресение. Барабар с книжката застанах под касата на вратата, ама докато стигна до нея, всичко беше вече утихнало.

А земетресението сутринта и него го усетих. Помести ме в леглото, отидох да видя майка ми дали е усетила нещо, но от нейната стая ме посрещна дружелюбно подхъркване, реших да не я будя и си легнах пак.

Ама това паниката е голяма работа, след земетресението вечерта сигурно 20 мин. не спряха да звънят телефоните у нас. Цялата рода се обади да пита кой как е кой какво е усетил.

Ееее... почва да ми става навик да се будя от земетресения. Ще ми объркат вестибуларния апарат накрая! Аааамаха!

И аз го усетих това, ама то едва-едва люшна... не заслужи дори да се обърна на другата страна от него :Р